Милен РадевВъв връзка с някои актуални публикации, както и с непресекващи комунистически заклинания по темата за спасяването на евреите от Царство България искам да допълня следните редове и една картинка.
Първо, смятам, че "спасяването на евреите от Царство България" във въпросния контекст е по-подходящ израз от утвърдилото се "спасяването на българските евреи". Словосъчетанието "български евреи" би могло да имплицира притежателни взаимоотношения, напомнящи по-скоро положението на "египетските евреи" по Мойсеево време. Ето защо го отхвърлям като неуместно особено при въпросната деликатна тема.
Освен това то не е изчерпателно вярно във връзката, за която става дума тук. Употребяващият - вече добронамерено - термина "българските евреи" неминуемо би трябвало да включи в него и евреи, живяли извън Царството на територии, населени предимно от българи. Евреи, участващи в общобългарския икономически, културен и въобще обществен живот. Но тъй като поради познатите ни и очевидни причини тези евреи не са в числото на спасените, затова - пак повтарям - смятам, че следва да се говори за "евреите от Царство България".
В един текст за годишнината от Ванзейската конференция вече бе писано за единственото, открито през 1949 г. копие от протокола, воден на конференцията от Адолф Айхман. Страница 6 от този протокол би трябвало според мен да постави точка върху т.н. "спор" за спасяването или "неспасяването" на "българските евреи". В таблицата, изреждаща изчерпателно числеността на всички евреи в Европа, подлежащи на "окончателно" или "финално" решение (вклч. тези от Швеция, Англия и Ирландия!?) в графата срещу България е посочена цифрата 48.000.
Ето това е точният брой на евреите в Царство България, на които е било отредено да поемат пътя към Берген-Белзен, Треблинка и Аушвиц. Други евреи за България Берлин не посочва. И именно те са спасени до един (вероятно цифрата на спасените е дори по-голяма и надминава 50.000). Точката е поставена.
Всичко друго, всички жалби и обвинения, предявявани от външна страна (тук включвам и проносирано комунистически български източници, защото така и не желая да ги приемам като вътрешен наш елемент) за неспасяването на евреите от Македония са чиста пропаганда, разчитат на невежество и незнание и целите им лесно се разнищват.
Съвсем друг е въпросът за личното отношение, което всеки от нас (за дедите няма какво да говорим, те са се явили вече пред друг съдник) би могъл или би трябвало да има към трагичната съдба на почти 12.000 евреи от земите под временна българска администрация в онези години. Особено като се има предвид, че в събирането и транспортирането им са участвали и представители на българските власти, наши сънародници.
Писал съм и друг път, че колкото и да съзнавам неумолимите тогавашни международноправни и особено политически обстоятелства, колкото и да е било обективно нереално спасяването на евреите от Вардарска и Егейска Македония, мен все пак ме мъчи съзнанието, че моята Татковина не е успяла да запази и тези свои, влагащи навярно последна надежда в нея, ближни и съседи.
Да, дори че ме е срам, че мои сънародници - по принуда или напротив, с триумфиращо сърце, антисемити или просто байганювци - са блъскали по вратите и са измъквали хора от домовете им по нощници и долни гащи за да ги товарят на ешелоните на Североизток.
Но това няма нищо общо с фантасмагоричния "монархофашизъм" в България, с упражнения по "Спасение и падение" от болшевишко-пропаганден тип и с бълнувания за някакъв "държавен антисемитизъм в България", гарантиращи внимание в специфични учени среди и щедри "неправителствени" грантове...
Не, това за което пиша, е лично. За него всеки сам пред себе си дава отчет.
Аз взех, че го направих публично за да няма скрито, покрито.
16 коментара:
Господин Радев,
Чета блогове, защото се интересувам от история.
Прави ми впечатление, че напоследък много се дискутира темата за спасението или какъв термин ще се употреби, на евреите в България.Четох и статията в Ди Велт, тя обвинява Хана Аренд в невежество. Чел съм и други мнения по същия въпрос, също много критични за нейните оценки, включително за прословутата й фраза от 1962 г. за спасението на българските евреи. Като човек, който е видял нещо, оставам с впечатление, че в момента става дума за кампания. Като патил виждам почерка на милиционерска кампания : Сакън не пипайте доброто име на държавата, защото ние сме държавата. Такова използване на тази трагична тема ми е противно. Четях ви с интерес, защото вие представлявахте изключение. До днес, когато публикувате този материал, напълно в духа на кампанията, за която пиша. От всичко, което прочетох напоследък, а вие сигурно сте прочели два пъти повече, се вижда, че на конференцията във Ванзее е направена грешка, тъй като въпросните 12000 липсват в сметките, за да излезе България чиста като дева Мария, но после са били добавени към сметките на КЕВ. Има специален доклад на Белев до Габровски, в който той точно изчислява евреите на 61000 и обяснява грешката, допусната от германците. Така де, за уточнение. Ще спечелите моето уважение, ако не участвате в тази поредна, по живковски организирана кампания, възложена обаче за достоверност на хора, които се смятат за сини талибани. Приятна вечер!
Уважаеми господин Попов,
да разбирам ли, че според Вас тече някаква “кампания”, съгласувана между “сини талибани”, редакцията на Ди Велт, Габриел Бах в Ерусалим, при това организирана от милиционери и в която за дамазлък съм се включил и аз, паралелно с активностите на Гюнтер Грас – и навярно не без участието на Хенрик М. Бродер?
Ще прощавате, но фантазията ми не стига за да проследя такава интрига… ;)
Ако си бяхте направил труда да прелистите назад десетките страници на този дори само блог щяхте да видите, че съм писал по тази и свързани с нея теми със собствено, невлияно от никого другиго виждане още по времето, когато нито сини, нито червени талибани са се били счепкали по нея.
Не знам дали има нужда и полза да го правя, но мога да Ви уверя, че освен мен самият, моите спонтанни подтици и мотиви да се заема с една или друга тема, няма никоя друга инстанция, която да може да окаже каквото и да е влияние върху подбора на сюжетите ми или тенденцията, която ще се преследва в тях (защото, както пише още в уводното кратко представяне за стопанина на този блог “тук се пише необективно, преднамерено и нетолерантно”!).
Не преставам да благодаря на Б-г, че ми се дава тази възможност и че разполагам с нужната самостоятелност за да мога да си позволявам въпросния лукс.
Не по-малко приятна вечер пожелавам и на Вас!
Милене, отнасям се с уважение към мнението ти. Признавам, че тезата ти е оригинална, но е исторически недостоверна. Ако прочетеш още много листчета по темата, но в българските държавни архиви, сам ще се убедиш в това. Бъди жив и здрав.
Напълно подкрепям наблюдението на г-н Попов.
Статията е издържана в стила и внушението на кампанията подета от лица свързани с бившата ДС за защита на доброто име на 3 българско царство и пронацистките му управници.
Очаквам тезите им да се развият до твърдения, че има световен заговор срещу България и да призоват за спреаведливи наказания на очернителите - развитието им от времето на т.нар Възродителен процес е никакво.
Това, което въпросните автори не вземат предвид,че всъшност действията им водят до това днешна България да губи и малкото си позитиви пред световната общественост.
Да ме прощавате Милене,ама книгата на Румен Аврамов е едно много сериозно изследване и всичко в нея е подкрепено с документи.Пък и всички евреи които познавам подкрепят неговите изводи.Само Вие и председателя на "Шалом"сте на обратното мнение.Той си играе дребните политически игрички а Вие сте много далеч от темата.
Като става въпрос за срама
( авторът го е срам защото негови сънародници .... и.т.н. )
Дали авторът се срамува, че негови сънародници за избивани методично в концентрационните лагери в Белене, Ловеч, Скравена. Това май си е доста по-голям срам. Срам че това се е случвало в България. Авторът срам ли го е, че надзирателите-изверги от тези лагери на смъртта до края така и не бяха осъдени ( извергите Газдов, Гогов, Ръжгева ). Авторът членувал ли е в младежките комунистически, терористични организации - чавдарче, пионерче, комсомолче. Авторът срамува ли се от това?
Още един въпрос за уточнение. Авторът какъв е българин или евреин?
Ако е българин как така депортираните евреи са му сънародници?
Сънародник е човек от твоя народ, това значи тази думичка.
Ако ги смята за български граждани тогава трябва да се говори за 11000 депортирани българи. Или по-точно български граждани. Както и да е терминът не е най-важен. Все пак по-важен е отговорът на предишния въпрос, нека Милен се доизкаже по въпроса за срама.
Не ми харесва тонът Ви, читателю. Прилича на разпит.
Както се прави при разпити, прилагате и нечестни трикове.
Къде съм написал, че "евреите са наши сънародници"?
(Не че бих имал проблем с това - достатъчно много евреи чувствам за свои сънародници и то много по-силно отколкото сума ти формално "българи"...)
Но Вие постулирате нещо, което го няма в статията и ми го вменявате в някаква хипотетична вина...
На останалите Ви въпроси съм давал отговор многократно с публичните си позиции и текстовете си и самият факт, че ги поставяте не прави комплимент на Вашата информираност.
Само едно уточнение - за срамуването. Естествено, че се срамувам. Възможно ли е дори да Ви мине нещо друго през ум?
Извинявайте за тона в предишното писмо, просто по форумите така питам - малко по-агресивно отколкото трябва. Благодаря за бързите отговори, наистина прочетох отново текста и видях, че първия път съм се подвел.
Когато човек бърза, недоглежда нещата,
а имам желание да изчета всичките статии в сайта.
Днес съм за първи път в сайта, но вече ми стана любим.
В интернет сайтове много, но повечето ми червенеят.
De-Zorata е едно много, много приятно изключение. Успех !
откакто вестникарството съществува,"джурналист" е синоним на полуобразованост.дядо Вазов добре го е прозрял. та на това обърнете внимание Милене!всички филолози в СУ знаехме че джурналистите учеха по нашата много съкратена програма.и резултатът е вашето прозрение по "еврейското спасение" .нищо лично.
Грешите, наблюдател.
Кампанията съм я започнал - както това може лесно да се проследи тук и на други места - още преди месеци самият аз.
Ако някой друг се е включил (особено пък ако това е станало вчера, както Вие пишете), това очевидно е станало по мое подсвирване. Все пак зад гърба ми стои целият Синедрион, за Световния когрес да не говорим...
Впрочем днешното Ви заявление малко ме учудва. Все пак през 2008 г. Вие направихте в Медиапул оставащата в аналите кристална и незабравима констатация по мой адрес:
"Възхвалата на Евангелизма и други секти е едно от основните задължения на ислямиста Милен Радев"...
Трябва да се решите. Кое е вярно - юдофил, евангелист или ислямист?!?
Надявам се все пак, че въпреки подобни заявления се радвате на добро здраве!
Това сигурно е онзи тодоров - референтът на ДС по въпросите на "ционизма"...
Сега какво, можем ли да го наречем антисемит, или ще е нарушение на свободата на словото?
Така да е. Не сте бил Вие. Ама много „наблюдатели” станахте, бе...
Често се улавям, че изчитам с удоволствие коментарите под интересен постинг /статия, есе и пр./. Гледам, тук ги няма всичките и диалогът е нарушен. Предполагам защо.
От коментарите няма изтрито нищо. Всичко си е налице.
Системата на коментарната функция използвана тук във WordPress е такава, че коментарите се "оцветяват" според броя на получените от читатели оценки (положителни или отрицателни), а когато отрицателните оценки станат прекалено много, предизвикалият ги коментар се "сгъва" за да не дразни вероятно окото на преобладаващата част от читателите. Въпреки това въпросният коментар винаги може да се отвори и чете чрез кликване върху "Click here to see".
Милене, как ги помниш тия глупости от 2008 г.? Не си пълни мозъка с глупости, той има ограничен капацитет, а и голема чест му правиш на трола.
А защо мислиш, че ги помня глупостите? Те са подбрани, издадени и отпечатани на края на книгата ми от 2009 г. "Хроники на злото и надеждата". Там са "увековечени".
Публикуване на коментар