Милен РадевМорето лениво близваше босите му крака и побягваше начасá панически и сякаш завинаги назад, само за да се върне бързо разколебано пак, и пак да припне обратно, но изкусено от непознатата му близост отново и отново да полази по зърнистия, грапав бряг, където бе стъпил той,
