Интервю на Милен РадевДмитрий Хмелницки, архитект, историк на архитектурата и публицист е роден през 1953 г. От 1987 г. живее в Берлин. Автор е на книги и статии за историята на архитектурата, за историята, културата и политиката на СССР и постсъветска Русия. През 2006 г. издава сборник статии “Истината на Виктор Суворов. Да пренапишеш историята на Втората световна война” и книгата “Ледразбивачът от "Аквариума". Беседи с Виктор Суворов”.
Дмитрий, няма и 10 дни от както се спомина бившият сътрудник на ФСБ и политически емигрант в Лондон Александър Литвиненко, а теориите за причините и мотивите за неговото убийство станаха вече десетки. Вие самият от много години внимателно следите вътрешното и външно развитие на Русия, често пишете и участвате в публични дебати по темата. Бихте ли помогнали на нашите читатели да се ориентират в тази сложна ситуация. За какъв тип престъпление става дума в случая и кой стои най-вероятно стои зад него?
Най-вероятните заподозрени са сътрудниците на Федералната служба за сигурност (ФСБ). Всички други “кандидатури” според мен са слабо вероятни. Ако изключим битовата версия (а тя, доколкото знам, досега не е издигана от никого,) то само ФСБ би имала сериозни причини да желае смъртта на Литвиненко. И единствено ФСБ имаше възможността да се възползва от такъв екзотичен начин на убийство. Не е съвсем разбираемо само защо убийците са приложили именно радиоактивен полоний, а не някаква по-традиционна отрова, която теоретически би могла да попадне в ръцете на всекиго и не би указвала с такава определеност в тяхна посока. Но е възможно да са си правили сметките, че отровата няма да може да бъде открита. Доколкото разбирам от съобщенията на пресата, английските лекари откриват следите от полония едва три седмици след отравянето и то с огромни усилия. А е можело и въобще да не го забележат. Както и досега, руските лекари не могат да открият отровата, с която бе отровен преди три години журналистът Юри Шчекочихин. Трудно ми е да си представя при съвременното ниво на развитие на медицината да остане недиагностицирано отравяне с която и да е позната отрова, стига да не става дума за най-новите научни разработки, още непознати на лекарите.
Както ми бе разказано, самият Литвиненко объркал сметките на убийците. След като разбира, че са го отровили, той изпива огромно количество разтвор на калиев перманганат. Силно повръща и е възможно така да е изхвърлил част от отровата. Освен това той е спортист с желязно здраве. Ето защо оцелява така дълго, че симптомите на радиационното отравяне започват да се проявяват. Точно те и подсказват на лекарите към какво да се насочат. Ако той беше умрял само няколко дни след отравянето, може би така и нямаше да успеят да поставят диагноза.
Много често и настойчиво и в Русия, и на Запад пишат сега, че смъртта на Литвиненко била съвършено ненужна на Путин, че тя дори вредяла на неговия имидж на Запад. Че убийството можело да е дело само на сили, желаещи да навредят на действащия руски президент. Същото се писа и след разстрела на Анна Политковская. Какво мислите за такава гледна точка?
Мисля, че тя е нелепа. Е, вярно, че смъртта на Литвиненко при такива обременяващи ФСБ обстоятелства е неизгодна за Путин и много силно удари по имиджа му. На другите държавни глави в бъдеще няма да им е лесно да се здрависват с главния заподозрян в политическо убийство. Но ако причината за смъртта на Литвиненко си беше останала неизяснена, то тогава смъртта му щеше да е много изгодна за Путин. На първо място – унищожен е много сериозен и съвършено неукротим враг. На второ място, покушението е съвършено ясно предупреждение към всички останали. И на трето място, то укрепва неговия имидж сред руските му привърженици. Все пак вътре в самата Русия едва ли някой щеше да се съмнява, че Литвиненко е застигнат тъкмо от ФСБ. Това би се възприело – и се възприема от мнозина и сега! – като заслужено наказание за предателя и като успешна акция на героичните чекисти. Правовото съзнание на руските граждани се намира на чудовищно ниско ниво. А Путин направи всичко, това ниво да не се повишава.
Дмитрий, Вие самият познавахте покойния Саша, познавате и близко общували с него хора. Какво впечатление си изградихте за него просто като човек? Задавам този въпрос, защото вече започнаха да се появяват пред медиите “познати” на Литвиненко с доста странни разкази за някакви негови планове да се замогне от изнудване и шантаж на руски олигарси, с разкази за баснословното му богатство и за разкоша, в който живеел в Лондон.
Според мен версията за шантажа е абсолютна и злонамерена безсмислица. Малко познавах Литвиненко. Разговаряли сме само няколко пъти по телефона и един път взех от него голямо интервю. За мен той беше човек страстен, прям и разпален. Той късно се опълчва срещу КГБ, след като е достигнал чин подполковник и имах впечатлението, че се стреми да направи колкото се може повече и да успее да свърши колкото може повече. Хората, възпитани от рано в отвращение към съветската власт и към КГБ, можеха да възприемат страстността и енергията на Литвиненко с известна насмешка, но бе невъзможно да не бъде уважаван. Още повече, че той бе избрал за себе си от всички възможни най-рискования път на противопоставяне на КГБ.
Освен това е съвсем трудно да си представиш човек с опита и професията на Литвиненко да споделя плановете си за шантаж на олигарси със случайни познати.
Мога да се позова на мнението на Виктор Суворов, който познаваше Литвиненко много добре и на когото и аз зададох същия въпрос след смъртта на Литвиненко: “Що за човек беше той?”. Отговорът на Суворов: “Изключително честен и абсолютно безкористен”.
Изключено е дейността на Литвиненко, започвайки още с неговото първо публично изявление срещу ФСБ в самата в Москва, да е била мотивирана от каквато и да са користни подбуди. По такъв начин не се печелят пари.
Затова пък да нацапаш своя враг и своите жертви с кал – това си е съвършено традиционната тактика на органите. За кого ли не пускаха мръсни слухове, дори и за Сахаров. По този начин кагебистите не снемат подозренията от себе си, но придобиват в очите на привържениците си допълнителен героичен ореол. Щеше да е много странно, ако сега не се бяха появили някакви слухове за дълбоката порочност на Литвиненко. Ами то си е логично – щом е предател, значи е и користолюбив и шантажист.
Впрочем, доколкото знам, къщата, в която живееше Литвиненко в Лондон, не е била негова, а на Березовски.
Новините от Лондон известяват, че на последното заседание на британския кабинет се е говорило за това, че отношенията с Русия са прекалено важни за да се позволи, “тази работа” да ги постави под заплахата от влошаване. Министърът на вътрешните работи бил препоръчал на своите колеги да не се впускат с предположения за смъртта на Литвиненко и да помнят, че убитият все пак бил свързан с “организираната престъпност, с КГБ, с чеченците и с емигрантските руски олигарси”. Във връзка с това очаквате ли обективно провеждане на по-нататъшните разследвания в Англия или е възможно в някакъв момент общодържавните съображения да надделеят?
Аз смятам, че разследванията ще се доведат до край, доколкото това е възможно. Най-вероятно конкретните заподозрени ще изчезнат в Русия и ще се окажат недостъпни за британските следователи, но така или иначе ще имаме яснота. Първо, едва ли правителството в Лондон ще се окаже в състояние да замрази следствието и второ, то едва ли ще поиска да го направи. Напротив, ще се постараят да прояснят всичко, до последния нюанс. И със сигурност ще включат в разследването си и колеги от други страни. Та нали това е най-страшното, което цивилизованият свят днес може да си представи –групи от убийци, въоръжени с радиоактивна отрова и действащи под прикритието и по поръчението на диктаторско правителство. Зад такава история се крият не само политически убийства, но и контрабанда на радиоактивни материали. Това ще трябва да се прекрати, колкото се може по-скоро. И няма да има никакво значение, в какви дипломатически форми ще се разрази този конфликт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар