Държава ли?

Каква държава е тази, в която съвсем делнично, без кой знае какво вълнение, дори лениво гражданството обсъжда възможно замесване на нейния президент или премиер в скоропостижната и загадъчна смърт на едър мутрясал бизнесмен?

Бимбинистанска, Бармалейска или Тилилейска?

А може би Кагебейска...

Всички сме мъничко евреи...

Милен Радев

От месеци по-внимателните, празноскитающи се пешеходци из берлинските квартали между Трептов и Моабит забелязват една нелепа фигура, която в мъгливо утро, в снежна виелица, по лед и сняг (а сега вече и сред първите пролетни слънчеви трептения) върти велосипедните педали, без да регистрира света около себе си. Поне не повече отколкото го изисква правилникът за движение по улиците и пътищата.

Субектът е вглъбен в нещо, което струи в главата му през слушалки, чийто кабел усукан изчезва във вътрешния му джоб. Изглежда, че това, което слуша, го пренася в

Традиция и демокрация

В един малък памфлет на немския публицист Richard Wagner попаднах днес на навяващ дълбоки мисли цитат на английския писател и журналист К.Г.Честертън. Постарах се да намеря оригиналния цитат за да го приведа тук с по-голяма сигурност и убедителност.

Но първо - две думи за Честертън (1874 - 1936) като мислител и есеист:

Папа Пий IX посмъртно го отличава с титлата defensor fidei (защитник на вярата) заради убеденото му свидетелство в полза на католицизма - като вероучение и социално напътствие за жизнено действие.

Една от основните работи на Честертън в духа на апологията на истинската, "права" вяра, един пламенен и остроумен философско-публицистичен принос е "Orthodoxy", от която и произхожда днешният цитат.

От няколко часа съм се потопил в този истински реакционен труд, който по духовна и интелектуална настройка според мен се родее с творчеството на Nicolas Gomez Davila. Намирането на книгата се оказа лесно, защото тя е част от проекта Гутенберг:

http://www.gutenberg.org/ebooks/130

И така, ето цитата:

"Tradition means giving a vote to most obscure of all classes, our ancestors. It is the democracy of the dead... Tradition refuses to submit to the small and arrogant oligarchy of those who merely happen to be walking about. All democrats object to men being disqualified by the accident of birth; tradition objects to their being disqualified by the accident of death. Democracy tells us not to neglect a good man's opinion, even if he is our groom; tradition asks us not to neglect a good man's opinion, even if he is our father."

K.G.Chesterton - Orthodoxy, Chapter 4, "The Ethics of Elfland."

Или пренесено на езика на Св. Климент Охридски и написано с климентовица:

"Традицията означава да дадеш право на глас на най-незачитаната и пренебрегвана класа – нашите предци. Тя е демокрация за мървтите... Традицията отказва да се подчини на малката и арогантна олигархия на онези, които по чиста случайност крачат по земята днес. Всички демократи са против дискриминацията на човека по рождение; традицията е против неговата дискриминация поради смърт. Демокрацията ни учи да не пренебрегваме мнението на никой свестен човек, дори той да ни е ратай; традицията ни призовава да не пренебрегваме мнението на никой свестен човек, дори той да ни е баща."

Честертън - сборник "Ортодоксия", 4 глава

Пролетни страсти в зоопарка

Милен Радев

В зоокъта на градчето Витенберг (добре известно на всеки евангелски християнин като рождено място на протестантизма - тук Мартин Лутер е приковал на портата на градската църква в 1517 г. своите тези, с което се поставя началото на Реформацията), разбира се без оглед на

Ердоган в Дойчланд: „Турчинът, турчинът над всичко!“

Една непроизнесена реч…

Неджла Келек *

На сутринта преди пристигането си в Германия турският премиер Ердоган посети конгрес в защита на децата в Истанбул. Там той препоръча на младото поколение да си избере като идеали за подражание султан Мехмед, завоевателя на Цариград и Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на Турция. Ердоган се провикна: „Вие сега сте на възрастта, на която султан Мехмед завладя

Кой ще ме опази от побърканите турци?

Сейран Атеш, от днешния бр. 11 на в-к "Седем"

Родената в Истанбул авторка е от турско-кюрдски произход и живее от дете в Берлин. Атеш израства в семейство на мигранти с ниско социално-културно ниво. В традиционната за отечеството й мюсюлманска патриархална среда, тя е жертва на всекидневно битово насилие. От рано опознава унизителната слугинска роля на дъщерята и сестрата, без правото сама да направи и крачка извън къщи. Бяга рано от семейството си и записва право в Свободния

Критика на критиката на исляма

Следната статия бе написана, преведена на български и публикувана на няколко места преди повече от година - през януари 2010. Междувременно авторката Неджла Келек попадна под още по-истерична критика от страна на самообявили се пазители на мира и спокойствието, радетели на "демокрацията" и "равноправието" на етносите, мастити публицисти и политически

Много ранна пролет в Берлин

[nggallery id=11]

В северната част на Берлин се намира кварталът (по-рано село) Вайдманслуст.

В него има природозащитен район с много езера, мочурища, гори и - както може да се види, дори

Нов подем на бригадирското движение

© Милен Радев

Тези дни от сепаретата на Атанастилевия офис отново се понесе бодра бригадирска песен. Нещо в стила на

Комунистите Родината изграждат
комсомолците след тях вървят
Комунисти, комсомолци
заедно във труд и бой…

Песнопоецът се оказа познат Бригадир, вече побелял, макар и без да се е трудил кой знае колко, затова пък закален в тежки битки по класовите полета. Където и да го е запокитвала през годините

Българската дипломация в новините на ZDF

Влизането на българска тема в новинарските емисии на един от двата големи обществено-правни ТВ-канала в Германия не е от най-честите явления. Това се случи на 8 март тази година и то със солиден сюжет - почти 3 минути в централната следобедна емисия „heute in europa“ (Днес в Европа) на ZDF.

Естествено, не бях успял да видя материала на живо, но слуховете за нещо необичайно и дори драматично бързо ме достигнаха и накараха да се почудя в отчаяние как да открия текст или образ от предаването.

Червено-кафяво-зелената ос или как Волен стъпва на световната арена

Във връзка с актуалните изстъпления на видимо неволния Волен ми хрумна да препечатам тази статия от 2006 г. Май тя има какво да ни каже и днес...

Започвам с нещо, по което съм категоричен:

Ердоган в Германия: Не на „асимилацията“, да на турската идентичност

Милен Радев, за бр. 10 на в-к СЕДЕМ

Седмица след гостуването на турския премиер Ердоган в Германия вълнението, което той предизвика с триумфалната си поява в Дюселдорфската конгресна зала продължава да люшка политици и граждани.

За втори път след 2008 година Ердоган се

Празнувай, Троянски коньо!

© Милен Радев

Умилително и дружно, в реалния и виртуалния свят, наши сънародници си честитят днес някакъв национален празник.

Един през друг иначе уж прозорливи и информирани Фейсбук-„приятели“, благодарят кой на загиналите в битките с османлийската армия опълченци, кой на „братята руси“. Други отлагат по някой челобитен поклон направо на „Матушката“, на „Дядо Иван“, че даже и на въшлясалия солдатин от Червената армия, смазал с кирзовия си сапог българската независимост през 1944 г.

За опълченците спор не може да има. Както не може да има спор и за всички онези именити и безименни работници от Мизия, Тракия и Македония, които оставиха през годините

Манифестът на многото или резилът на няколкото

© Милен Радев

В Германия излезе от печат сборник, обявен за контрапроект на книгата на Тило Сарацин "Германия се самоликвидира".

Както си му е редът тези дни започна тежкоартилерийската медийна подготовка за нагнетяване на книгата в публичното съзнание. "Манифестът на многото - Германия се самооткрива отново" е всъщност издание с памфлети на две дузини и кусур литератори, публицисти и съставители на текстове с арабски, турски и мюсюлмански бекграунд, както са препоръчани в увода на книгата. Политически