
Показват се публикациите с етикет Минало незабравимо. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Минало незабравимо. Показване на всички публикации
12 август 2017
Влизането на българските части в Ускюб

02 декември 2015
Цвета Трифонова – да пишеш за да можеш да живееш

Отиде си Цвета Трифонова.
Отиде си след като написа едни от най-важните книги на последното десетилетие. За тези книги, чрез тях и със тях тя живееше – в непрестанна борба с „обстоятелствата“, с академичните и извънакадемични нрави, живееше въпреки многото горчилка и разочарованията, които не й бяха спестени, но кога ли те са били спестявани на българския творец?
Живееше разбира се и за своите две прекрасни внучки, за майка им в далечна чужбина, живееше за приятелите, за които бе готова да се самораздаде ежечасно... живееше за да поздравява всяка сутрин синята грамада на Вихрен над любимото й Банско.
05 октомври 2015
Имало едно време... уния
Архиепископ Йосиф Соколски и една несбъдната българска мечта

Преди вече доста години, чрез статия на Васил Станилов в седмичника „ПРО и АНТИ“, се запознах по-отблизо с трагичната съдба на един истински родолюбец и ранна жертва на руската антибългарска политика - архиепископ Йосиф Соколски.
Повод за днешния текст е навършването само преди 5 дни 136-та годишнина от самотната му и мъчителна смърт далеч от Татковината – в наложено от Руската патриаршия изгнание в Киево-Печорската лавра.
На 20 годишна възраст Иван Марков (по-сетне Йосиф Соколски), през 1806 г., постъпва в Троянския манастир.
17 април 2015
Русофилството – политическо суеверие
Един от най-заслужилите публицисти и радетели за каузата на справедливия анализ и осмислянето на комунистическото минало е Васил Станилов. Многогодишен издател на легендарния седмичник АНТИ (Про & Анти), стопанин на Работилница за книжнина, където излязоха например неповторимите сборници със свидетелски показания за годините на смърт, терор и мъка "Писахме да се знае" той е и днес непоправимо млад и неуморен работник в
13 юни 2014
"Спасителното упование" - сега повече от всякога!

Като че ли съвсем неотдавна - а всъщност отмина повече от половин година - излезе сборникът "От първо лице" с беседи и интервюта водени през годините от Виолета Радева с наши изтъкнати личности.
Ето че сега неуморната филоложка, философка, журналистка и публицистка ни изненадва с нова ценна, просто уникална книга: "Спасителното упование". Става дума за сборник, в който тя с изследователска страст е открила, обработила и издала почти всичко писано от Невена Крапчева както и рецензии, критики и есета за нея.
23 август 2013
Спомен от другата България
Марина Нитова
Нощес и днес на стената ми във Фейсбук се състоя разговор, породен от наглите руски демарши заради "осквернения" Паметник на съветското робство в София.
С вълнение четох спомените на Марина Нитова, които тя написа като коментари там.
Нощес и днес на стената ми във Фейсбук се състоя разговор, породен от наглите руски демарши заради "осквернения" Паметник на съветското робство в София.
С вълнение четох спомените на Марина Нитова, които тя написа като коментари там.
01 май 2013
Талев. „Българският национализъм“

На днешните мъки и терзания се посвещава.
Прочит (през 2010 г., с помрачена от грипна треска глава) на едно есе на Димитър Талев, писано на 23 юли 1940 година...
От вестник Зора.
"Българският национализъм".
07 декември 2012
103 години от рождението на Вапцаров

На 7 декември 1909 г. е роден Никола Вапцаров. Предлагам в негова памет откъс от моята статия „Никола Вапцаров и Георги Марков. По повод два юбилея през 2009 г.
Опитах да я прочета като доклад на националната юбилейна конференция в чест на стогодишнината от рождението на поета, но ме прекъснаха, а докладът бе дискриминиран от Института за литература като не бе включен в юбилейния сборник. Сега той се намира в
12 октомври 2012
За „слепите граматици“...

Спомних си тези дни едно от редките - поради специфичния, пръснат по света, състав на този орган - заседания на редакционния съвет на междувременно о Бозе почившото и незабравимо издание „Анти“.
Беше пролетта на 2008 година.
По някакъв повод, посред пренията, сърцето и душата (и по съвместителство - издател) на вестника Васил Станилов обърна много настойчиво внимание върху една статия на проф. Александър Балабанов * от 1942 г. Заглавието й - „Слепите граматици“. Стопанинът-уредник на „Анти“ дори я зачете красноречиво на глас.
05 октомври 2012
100 години от Балканската война - едно слово

На 24 септември 2012 г. във Военния клуб в София Съюзът на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища и Съюз Истина организираха поредната Вечер на Родината.
Страстна лекция, в своя неподражаем ораторски стил изнесе Дянко Марков, летец-
04 октомври 2012
Дянко Марков на 90 години

На днешния ден големият родолюбец, общественик, публицист и просветен националист бате Дянко Марков навършва 90 години.
Да е още дълго време сред нас този уникален посланик на най-доброто от стара България, все така
29 август 2012
Митьо Пищова бие Димитър Маринов

Направиха се тези дни някои неутешителни народопсихологически изводи покрай печалния резултатат от подписката за мемориално място в памет на жертвите на комунизма в Пловдив.
Оклюман за кой ли път, решавам да припомня тук една биография на – мисля, че това може да се каже без преувеличение - почти забравен днес народен труженик.
Какъв невероятен път от село Вълчедръм, през Лом,
23 април 2012
Цирк "Балкан" опъна шатри и в наше село!

От две седмици в германските културни и извънкултурни среди бушуват обагрени с пъстри аргументи и взаимни нападки дискусии. Поводът е все един и същ - политическият пафлет с антиизраелски патос на нобелиста Грас.
Не остават назад и владеещите четмо и писмо среди на наричания някога „прусаци на Балканите“ народ.
На само повърхностния наблюдател не може да не направи впечатление особената страст и личностна стръв, с която в България се дебатират теми, уж
11 април 2012
Македония и българското възраждане
Тук публикувах преди малко един текст-обяснение за слабо познат у нас труд на покойния Симеон Радев, който изцяло съсипва македонистичките опити за посмъртна "интеграция" в тяхната държавнотворна митологема на големия македонски българин от Ресен.
Както обещах, следва уводът, написан от Симеон Радев преди точно 70 години. Запазвам по желание на сина му Траян и по мое вътрешно убеждение оригиналния правопис на автора:
За българската книга на един македонец

Тези дни във взаимно съперничещи си по невежество и отсъствие на елементарна етика (а освен такива други останаха ли?) македонски и български медии се разрази нов скандал.
На покрива на македонското Министерство за надворешни работи е поставен паметник, който бил замислен като фигура на Теодор Рузвелт, пишат едни.
Други смятат, че това не е Рузвелт, а Симеон Радев -
23 март 2012
Алеко ни говори от далеко

По себе си съм забелязал, а и до други съм се допитвал, че от Бай Ганя познаваме повече началните глави от I до IX. От финалните, от "втората" така да се каже част, най-много да се припомни "Бай Ганьо прави избори"...
Между това, сред тези последни глави има същински бисери и особено за политически заинтересувания
03 март 2012
Защо няма какво да празнувам на 3-ти март
Вече писах във Фейсбук, че на днешния ден няма какво да празнувам. Че също така моля всеки мераклия за честитяване да не ме поздравява с годишнината от един ден, на който Русия ("тюрма народов" - още неориентираните да питат поляците) се е опитала да уголеми своята империя за сметка на моето отечество.
Имаме избор за ден, достоен да бъде национален празник - 24 май, 6 септември, 22 септември... Но не и 3 март, годишнина от събитие из историята на една зловеща и
20 януари 2012
Време е държавата да сведе глава

„…я стига с тези венци и поклони...какво е това -
една отметка в нечий график...
да не би да е някаква гражданска позиция...моля ви се...толкова
много се кланяме, че задниците ни са непрекъснато във въздуха…“
Една българка – участничка във Фейсбук
Инициативен комитет на граждански сдружения ме запита преди 2 седмици дали бих подкрепил един призив към новоизбрания президент Плевнелиев да почете Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим като поднесе венец пред
22 декември 2011
Коледа преди 9-ти септември 1944?

Питане на участника Lerin в стария форум на "Де зората" от 14 декември, 2008:
Здравейте,
а) Знаете ли как се е празнувала Коледа в България преди 9-ти септември 1944? На различни места чета "като в Гърция", "Св. Николай е носил подаръци", "Западният Дядо Коледа е Св. Николай, Източният - Св. Васил" и т.н., но източниците не са достоверни.
б) Имаш ли представа как е "изглеждал" дядо Коледа преди 44-та? Личното ми наблюдение е, че при комунизма е бил наложен Дядо Мраз, а сега се налага
10 септември 2011
Под слънцето на милиционеро-социализма *
Два документа

Отшумяха празничните правешки фанфари, отгърмяха славословните речи на пожизнените тодорживкови роби, расея се вонята на деветосептемврийските безплатни кебапчета и заглъхнаха умилителните стонове на „Срещата на поколенията“, организирана от Кадиев и Овчаров.
Дойде време за нещо автентично. Време за спомняне на всекидневния ужас при реалното властване на деветосептемврийските каскети.
Абонамент за:
Публикации (Atom)