Един великолепен глас

Милен Радев

Реших в допълнение към редовете за Уитекър Чеймбърс, които написах вчера тук, да направя една компилация на пасажи от уводи към различни издания на неговата автобиография „Свидетел“ („Witness“).

Свидетел и за нашите дни

Милен Радев

От момента, в който открих за себе си Уитекър Чеймбърс (1901 – 1961) и започнах да го опознавам, ме гони идеята да напиша за него и за уникалния му принос в разобличаването на комунизма като световно зло.

Още повече, че името и делото му до днес остават на практика непознати за четящите на български. При това много от неговите най-съкровени редове са адресирани сякаш директно към мислещия и страдащия от десетилетната българска орисия сънародник.

Неотдавна обаче попаднах на ново издание на неговия основен труд Witness (Свидетел) с прекрасен предговор,

Тъпанари, полезни идиоти и руски агенти в Берлин

Милен Радев

На Разпети петък 2014 в центъра на Берлин се събират към 400 опитни борци за светло бъдеще, за пролетарски интернационализъм, за комунизъм и врагове на свободата и самоопределението на народите.

Няколко муцуни и импресии:

Макдоналдс – опиум за народите!

Милен Радев

Една от функциите, които този блог си е самовъзложил, е да се опитва да запознава читателите в България в дух, не много популярен в други медии, с особеностите на западните умонастроения. С нарочен акцент върху извратения феномен познат като „левичарство“, „ляв либерализъм“ или казано по ленински – „полезна идиотщина“.

Репортаж от рая в деня за припомняне на ада

© Милен Радев

В медиите и из кафенетата в Германия, в коментарните и форумните сайтове на интернет  продължават дебатите, породени от актуалния бабаитлък на нобелиста Гюнтер Грас.

Напомням неговия политически памфлет, обявен за „стихотворение“, публикуван преди

Катин 1940 - 2010

© Милен Радев

Точно две години от този текст и от този прочит:

Залезът на патриарха

© Милен Радев

От два дни обичайното предпасхално политическо затишие в Германия е нарушено от шумен скандал.

За повода - маскиран като стихотворение политически манифест на един, да си го кажем на съвременен български, изтрещял нобелист писахме вече вчера тук.

Предвид изпълнения с очевидни безобразия, с измислици и неверни внушения опус не учудва, че в

Марек Еделман: Бог спи, не го безпокойте

Милен Радев

Личността на Марек Еделман ме интересува и възхищава от много години. За  пръв път превеждах негов текст още за сайта-първопроходец "Още Инфо" на Любо Данчев през 2004.

Според някои данни, през 2012 той щеше да навърши 90 години. Това е единият повод да му посветя няколко реда. Другият е, че онзи ден попаднах в една мила и интелигентна, малка полска книжарница в Берлин на нов сборник с интервюта на починалия преди 3 години

Зейнала празнота

© Милен Радев

Звучи банално когато се каже, че личност с качествата на Роналд Рейгън страшно липсва на днешния, лутащ се без принципи в хаоса на релативизма свят.

Но ето, че същата формулировка ме споходи за кой ли път отново тези дни.

Попаднаха ми преди време архивни материали на германското канцлерство, разсекретени след предвидения в закона 30 годишен срок. Особено ме впечатли кратка служебна записка от първото посещение на Хелмут Шмидт при новоизбрания американски президент.

Бундестагът и паметта за жертвите на Шоа

© Милен Радев

27 януари 1945 г. е денят, в който Червената армия на СССР освобождава лагера на смъртта Аушвиц.

Както всяка година от 1996 г. насам, когато тогавашният бундеспрезидент Херцог обяви 27 януари за "Национален ден в памет на жертвите на Холокоста", днес германският парламент се събра за особено вълнуваща, рядко трогателна церемония.

Кръгла маса или подсъдима скамейка?

Владимир Буковски

За онези, които четат тези редове, Владимир Буковски няма нужда от многословно представяне.

Може би най-голямото и влиятелно име сред живеещите днес съветски дисиденти и противници на болшевишкия режим, политзатворник и пленник на съветската наказателна психиатрия (общо 11 години в неволя).

Време е държавата да сведе глава

© Милен Радев

„…я стига с тези венци и поклони...какво е това -
една отметка в нечий график...
да не би да е някаква гражданска позиция...моля ви се...толкова
много се кланяме, че задниците ни са непрекъснато във въздуха…“

Една българка – участничка във Фейсбук

Инициативен комитет на граждански сдружения ме запита преди 2 седмици дали бих подкрепил един призив към новоизбрания президент Плевнелиев да почете Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим като поднесе венец пред

Единайста заповед: "Помни!" - II част

Фрайа Клийр

Това е втората част с откъси от голямо есе на Фрайа Клийр. То съдържа нейни неотдавнашни размишления за разрушителното въздействие на социализма, за годините на прехода, за днешното социално-психологическо състояние на Германия. Първата част може да се чете тук.


Авторката – правозащитничка, писателка, публицистка, театрална и кинорежисьорка,

Мемориални тревоги

Милен Радев

Около 50-тата годишнина от изграждането на Берлинския зид тук и там се заговори за дефицити в културата на опазване на паметта, за пропуски в задълбочения анализ на комунистическите десетилетия в Източна Германия, както и при изследването на посткомунистическите деформации в страната.

Дори „тежките“, квази-официални медии се оплакват от пошлата, панаирджийско-комерсиална атмосфера, която цари около най-известните, знакови забележителности на разделения някога град – Чекпойнт Чарли, Бранденбургската порта,

50 години от 13 август - издигането на Берлинския зид

В нощта на 12 срещу 13 август 1961 г. започва изграждането - отначало с телени мрежи и бетонни блокове - на Берлинския зид.

Символична за съдбата на разделения град е Църквата на помирението (Versöhnungskirche) на Бернауер щрасе. Останала без енория, по средата на граничната зона тя бе взривена през 1985 г. от властите на ГДР от съображения за сигурност. На нейното място през 2000 г. бе построен и осветен дървен параклис.

Двойна трагедия

© Милен Радев
„Във всички познати ни от миналото общества злото е възприемано като самостоятелна сила. Древни митове разказват как то възниква в света, легендите на народите описват многообразните форми, под които то се проявява, религиите ни предупреждават за неговата съблазнителна сила. Фундаменталните цивилизационни традиции приемат за даденост съзнанието, че способността да вършиш зло е в основата на свободата на човека, която го отличава от животното и че в края на краищата злото си остава една загадка, „неразбираема фактичност“ по Киркегор. Навярно никога досега не е съществувала цяла култура - както нашата днес – която да възприема злото

Свидетел от бездната - 1 ч.

Жак Роси и чудото на спасената памет

---

© Милен Радев

Навършиха се 7 години от смъртта на Жак Роси. На 30 юни 2004 г. в Париж, в приют за престарели, обгрижен от полски монахини, почива на 92 години един забележителен човек - бивш коминтерновски конспиратор, десетилетен обитател на архипелага ГУЛАГ, мъченик на комунистическата идея и красноречив изобличител на нейната десетилетна практика.

Признавам, че до не много отдавна на мен – нефранкофона – името Жак Роси ми бе само бегло познато.

Mission impossible

© Милен Радев

Трудно е да си представи човек по-трагично, по-наситено с ледена, почти мистична символика и по-екзистенциално обезкуражаващо събитие от новата трагедия в Смоленския лес.

Човешкият ум и човешкото сърце, паянтовата ни логика на преходни земни обитатели отказват да погледнат в зейналата бездна. Гибелта точно там и точно тогава на тези, познали много мъка през

«Imagine» или фантазмите на един мечтател

ащо Ватиканът може да прощава, но ние не бива да забравяме...

© Милен Радев

След като реабилитира Галилео Галилей за астрономическите му възгледи, Ватиканът извини и Джон Ленън. Агенция "Reuters" съобщава, че официалният вестник на Ватикана е простил на Джон Ленън неговото изявление в Лондон