«Imagine» или фантазмите на един мечтател

ащо Ватиканът може да прощава, но ние не бива да забравяме...

© Милен Радев

След като реабилитира Галилео Галилей за астрономическите му възгледи, Ватиканът извини и Джон Ленън. Агенция "Reuters" съобщава, че официалният вестник на Ватикана е простил на Джон Ленън неговото изявление в Лондон през 1966 г., че "Битълс" били по-популярни и от Исус Христос...

Из печата

---

Случи ми се неотдавна да се заслушам в текста на Imagine, митичното вече заглавие на Джон Ленън и на Бийтълс от 1971 година...

Прекъсвали ли сте привичното тананикане, за да се задълбочите в посланието на популярната песен?

Опитвали ли сте се да вникнете в нея с познанията, които ни дари времето след нейното създаване?

Не потръпвате ли от злокобността, стаена в същността на този текст, който за жалост стана икона на попкултурата?

Не е ли тя един зловещ тезисен документ на нахлузилото пацифистка маска войнстващо левичарство по света?

Не ни ли води към този извод целият натрупан от човечеството през последните десетилетия опит?

Вгледаме ли се по-внимателно и без романтични предубеждения в текста откриваме един след друг, наметнати с булото на лиричността и видиотеното мечтателство, чистопробни постулати на болшевишката програматика.

Първо ще си припомним английския оригинал, а след това ще го поразнищим с помощта на любителски „подстрочник“. И така:

Imagine

Imagine there’s no heaven,
It’s easy if you try,
No hell below us,
Above us only sky,
Imagine all the people
living for today...

Imagine there’s no countries,
It isn’t hard to do,
Nothing to kill or die for,
No religion too,
Imagine all the people
living life in peace...

Imagine no possessions,
I wonder if you can,
No need for greed or hunger,
A brotherhood of man,
Imagine all the people
Sharing all the world...

You may say I’m a dreamer,
but I’m not the only one,
I hope some day you’ll join us,
And the world will live as one.

За мен изводът е един и го изричам с риск да засегна чувствата на много от страстните почитатели на поета-музикант:

Слава на Бога, че на Джон Ленън и нему подобните през онези години на младежкия бунт не бе дадена властта, която преди тях завладя и използваше с упоение един друг мечтател и приятел на децата и бездомните собаки - Владимир Улянов...

Наистина справедливостта изисква да призная, че поне като музикант Джон Ленън оставя симбирския славей в дълбока сянка.

И така, преминаваме към квинтесенцията на съдържанието на Imagine като придружаваме цитатите с някои субективни, не страдащи от страхопочитание пред иконата на попкултурата, коментари:

"Представете си, че Раят не съществува..."

(Разбира се, затова пък е предвидено да се построи рай за трудещите се маси тук, на Земята)

"Представете си, че на оня свят няма ад..."

(Ами да, нали винаги има мераклии да го устройват тук, на Земята. По ледените сибирски полета, из чеченските степи и клисури, а ако стане според мечтите на Джон Ленън, защо не и из рудниците на Аляска и безкрайните прерии на Далечния Запад...?)

"Представете си, че над нас са само облаците и нищо друго..."

(Досущ като бодряшкия рапорт на Гагарин пред Хрушчов след завръщането си от орбита едно време: "Побывал на небе и увидел: бога нет!" – «Посетих небето и видях: няма бог!»)

"Представете си, че всички хора ще живеят само за днешния ден..."

(Това си е буквално като при Фьодор Расколников – Бог няма, значи всичко е позволено! Дайте да живеем само за днешния ден – както и сега живеят спецназовците на Путин в Чечения, главорезите в суданската провинция Дафур, руските олигарси и българските мутри и черепи – без да мислят за утре или за деня след смъртта си)

"Представете си, че няма да има за какво да се умира..."

(Естествено - западното левичарство от десетилетия внушава пораженческото "Better red than dead" - "По-добре да ни яхнат комунистите, отколкото да сме мъртви". Идеали, високи принципи, универсални ценности?... Ресто! казва папаша Джон, я дай да живеем и да плюем на всичко друго!)

"Представете си, че няма религии..."

(За какво са ни те - нали се разбрахме, че ще живеем само за днешния ден... Нали сме се учили от чичко Маркс, че религиите се опиум за народите! А и светски заместители на религиите, колкото щеш - хронично дрогираният Джон е специалист по тях)

"Представете си, че няма държави..."

(Съвсем по Комунистическия манифест: държави няма да има, пролетариатът има само една родина – Партията-майка)

"Представете, че няма собственост, няма алчност и глад, че навсякъде се е възцарило братство между хората..." и пр. дивотии

(Тук вече имаме класически случай на илюзорен опит да се строи Царството небесно на Земята. Съществува само едно обстоятелство, което може до някъде да оправдае написалия тези откачени строфи – ако допуснем, че Ленън ги е наскрибуцал докато е бил в проточил се поне едно денонощие LSD-транс)

Защото няма как да забравим, че песничката не е писана в края на XIX, а във втората половина на ХХ век, когато и за слабоумните би трябвало да е станало известно, че опитите за построяване на Земен рай водят директно до гилотината на Площада на Единството в Париж, до Аушвиц и Колима.

За слабоумните - да, но не и за Джон. Той си тананика необезпокояван от съвестта, "имеджин...брадърхуд ъф мен...", а след него припяват още милиони хипнотизирани...)

Само на финала, преди последната строфа изглежда, че някой го е лиснал с ледената вода от купата за шампанското, защото за момент в замъгления разсъдък на поппевеца се появява подобие на реалистична мисъл:

"Може и да кажете, че съм мечтател..."

(ще кажем, байно! И не само това! Ще кажем, че си опасен мечтател! Че от подобни мечтатели, когато се доберат до властта, през миналия век са пропищявали неродените деца в утробите на майките.)

След Беломорканал и Магадан, след камбоджанските Killing Fields и след димящите развалини на Грозни, след мъчителната смърт на Осип Манделштам на бунището на Колимския лагер и след описаното от Варлам Шаламов и Александър Солженицин, такива писания на подобни на Джон Ленън ентусиасти трябва да се закачат на стената на позора на човечеството и да се показват като признаци на опасно нравствено и политическо заболяване...

Затова Ватиканът може и да прощава, но на нас, реално живелите в мечтания от Джон Ленън свят, не ни е позволено да забравяме.

И когато тананикаме приятната мелодийка, нека се позамисляме и над думите...

---