Московски ветеран на КГБ признава вината на службата за убийството на Георги Марков

©  Милен Радев

Световните медии продължават да публикуват усилено противоречиви материали за неотдавнашното убийство в Лондон на руския емигрант Александър Литвиненко.

След като преди няколко дни в дискусията се завъртя

Обвиняващо Путин интервю на Валтер Литвиненко вбеси Кремъл

© Милен Радев

Британският всекидневник “Индепендънт” публикува в съботния си брой обширен материал, посветен на първата подробна изповед пред пресата на Валтер Литвиненко, бащата на отровения неотдавна руски емигрант в Лондон.

Настойчиво и с тона на прежалил себе си човек

“Последните му думи към мен бяха: Марина, толкова те обичам!”

© Милен Радев

Вчерашният брой на “Сънди Таймс” публикува резюме от разговор на представители на редакцията с вдовицата на убития в Лондон руски емигрант и бивш агент на ФСБ Александър Литвиненко.

Както пише вестникът, интервюто е било много тежко за Марина, която е говорила през сълзи. Тя е споделила, че последните думи на умиращия преди да изпадне в кома са били “Марина, толкова те обичам!”.

44-годишната вдовица решила да направи изявленията пред “Сънди Таймс”, възмутена от тиражираните “напълно неверни измислици” из пресата за съмнителния характер на съпруга й, за това, че той бил шпионин и измамник. В интервюто си тя подчертава, че съпругът й е бил честен човек, който винаги се е противопоставял на криминалния свят.

В необичаен за “Сънди Таймс” стил се цитират силно емоционални пасажи от разговора с Марина Литвиненко, която разказва за покойния като “любящ и грижлив баща и забележителен мъж, който ще липсва на всички ни”. Марина описва триседмичната мъчителна борба на Александър със смъртта, стремителното му състаряване от ден на ден, опитите си да крие пред него своето отчаяние.

Вестникът разказва как чувството за свобода във Великобритания постепенно накарало семейство Литвиненко да забрави предпазливостта и страховете. “Шестте години в Англия ни направиха други хора”, казва Марина. Тя, Александър и 12 - годишният им син Анатоли се заселват в Северен Лондон и постепенно навлизат в бита на чуждата страна. Александър често обръщал внимание на това, че за разлика от Русия, където всеки върши каквото си иска, във Великобритания нещата се определят от реда и от законите, валидни за всички.

“Разбира се, че Саша имаше врагове, но никога не съм предполагала, че може да е на прицела на убийци”, разказва Марина Литвиненко. Същевременно тя съзнава, че неговите бивши колеги от ФСБ никога не са могли да му простят това, което той е сторил за разкриване на престъпленията на службата.

Вдовицата е доста предпазлива в някои части от разговорра и избягва отговор на прекия въпрос дали властите в Русия или самият президент Путин стоят зад убийството. На молба да коментира обещанието на Тони Блеър, че отношенията между Великобритания и Русия няма да влияят на разследването на убийството, Марина казва, че съпругът й винаги е бил впечатлен от това, колко много означава отделната личност в Англия и колко малко важи тя в Русия:

“В Русия няма никакво значение, колко хора са убити. Иска ми се да вярвам, че в Англия животът и на един едничък човек може да бъде много важен”.

Оказва се, че 1 ноември, денят, в който е отровен Александър, е наситен със символика – това е точно денят, в който преди 6 години семейство Литвиненко успява да се измъкне от Русия и през Турция да замине за Англия. Тук, в чуждата страна, далеч от руската потискаща действителност, пред очите на Марина съпругът й започва развитие – бившият офицер на ФСБ се превръща постепенно в писател, публицист, борец за граждански права в своята Родина.

“Когато се запознахме, виждах в него много скрит потенциал”, завършва разказът на Марина Литвиненко в “Сънди Таймс”.

“В Англия той стана истински човек, истинска личност. Почти всяка вечер разговаряше с часове с Владимир Буковски. Това бяха неговите университети.”

---

Въпросът на въпросите

© Милен Радев

Съществуват гениални престъпления. Гениални като мащаб или като перфектна маскировка на извършителите. През последните седмици ставаме свидетели на престъпление гениално като замисъл.

Всеки изминал ден след убийството на Александър Литвиненко носи все нови и нови подробности, които допълват знаковото послание, изпратено до всички

Да се здрависваш с главния заподозрян в политическо убийство

Интервю на Милен Радев

Дмитрий Хмелницки, архитект, историк на архитектурата и публицист е роден през 1953 г. От 1987 г. живее в Берлин. Автор е на книги и статии за историята на архитектурата, за историята, културата и политиката на СССР и постсъветска Русия. През 2006 г. издава сборник статии “Истината на Виктор Суворов. Да пренапишеш историята на Втората световна война” и книгата “Ледразбивачът от "Аквариума". Беседи с Виктор Суворов”.

Москва не вярва на сълзите. На кого вярва Лондон

© Милен Радев

Не винаги е приятно да се окажеш в ролята на пророк. Особено, когато пророкуваното развитие влиза в разрез с основни принципи, на които би трябвало да се изгражда нашето западно разбиране за правата на човека, за ненакърнимостта на човешкия живот

Смях в залата

© Милен Радев

И в най-трагичната ситуация се случва да ни напуши смях. Понякога се смеем през сълзи. В сегашния случай обаче смехът се съпровожда от скърцане на здраво стиснати зъби.

Може ли да бъде друга реакцията на многогласното, но хармонично пеене, в което от сутринта се упражняват някои от световните