Показват се публикациите с етикет КГБ. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет КГБ. Показване на всички публикации

26 април 2016

„Тайната война на Путин“ щурмува Германия

BorisR00Милен Радев

В края на миналата седмица в Музея на Чек Пойнт Чарли в Берлин се състоя премиерата на новата книга на известния експерт по руската тема, журналиста и автор Борис Райтшустер.

Препълената зала не можа да събере желаещите да чуят бившия 14 години кореспондент на списание Фокус в Русия Райтшустер, който от миналата година е свободен автор, известен например с

21 декември 2014

Путин празнува "Деня на чекиста"

IMG_20141221_074137Милен Радев

Путин отпразнувал по традиция на дружеска вечеринка с наздравици, ордени и грамоти върнатия преди години т.н. "Ден на чекиста", 20 декември.

Страховита от десетилетия дата, празник на една организация и на нейните членове, които от първите часове на своето съществуване след болшевицкия преврат потопиха Русия в кръв, отнеха живота на десетки милиони човешки

15 септември 2014

Алтернатива за Дойчланд или по-скоро за Русланд?

ruska mechkaМилен Радев

В историята на обединена Германия не се помнят парламентарни избори във федерални провинции, които така феноменално да са прекроявали политическата карта на страната както току що завършилите в Бранденбург и Тюрингия и изборите преди две

02 август 2014

Време е!

putin zal2Милен Радев

"Пора, мой друг, пора!" ....
(А.С.Пушкин)


Време е наистина да се откажем, като стане дума за днешна Русия, от възклицанията "невероятно!", "не може да бъде!", "безумие!", "абсурд!"...

Напротив! Точно обратното: всичко е нормално и съвсем логично!

24 март 2014

Когато идва свободата, на Путин му се иска да умре

Една психограма

ReitschusterБорис Райтшустер

Авторът е по моя преценка един от най-добрите познавачи на днешна Русия в германските медии. Роден през 1971 г. в Бавария той се дипломира като преводач в Москва и от 1992 г. работи с малки прекъсвания като кореспондент в Русия за различни германски вестници и телеграфни

26 март 2012

"Воры в законе" отблизо

Милен Радев

Отдавна търсех този филм в руския му оригинален вариант. Имах го досега в архива си само на германски език, а него не го разбират повечето от читателите.

Филмът е едно от най-необикновените свидетелства от първа ръка за вътрешния свят на

26 януари 2012

Кръгла маса или подсъдима скамейка?

Владимир Буковски

За онези, които четат тези редове, Владимир Буковски няма нужда от многословно представяне.

Може би най-голямото и влиятелно име сред живеещите днес съветски дисиденти и противници на болшевишкия режим, политзатворник и пленник на съветската наказателна психиатрия (общо 11 години в неволя).

13 януари 2012

Руската заразна болест

Андре Глюксман, Tagesspiegel

Авторът е един от граждански най-ангажираните интелектуалци в Европа. Андре Глюксман е роден през 1937 г. в семейството на немски евреи в Булон. От войнстващ маоист той се развива до водеща фигура на “Новите философи” във Франция, станали известни с фундаменталния си анализ на

13 май 2011

Новите игрички на съветохолиците

Валерия Новодворская

„Цветенцата и да увяхнат, важното е картечницата да не ръждясва“ … добре е днешните провокатори от Севастопол и Одеса, хранениците на Лужков и Рогозин, да научат тази западноукраинска поговорка от времето на съпротивителните организации ОУН и УПА на Степан Бандера и Роман Шухевич. Провокаторите, които се отправиха

11 март 2011

Нов подем на бригадирското движение

© Милен Радев

Тези дни от сепаретата на Атанастилевия офис отново се понесе бодра бригадирска песен. Нещо в стила на

Комунистите Родината изграждат
комсомолците след тях вървят
Комунисти, комсомолци
заедно във труд и бой…


Песнопоецът се оказа познат Бригадир, вече побелял, макар и без да се е трудил кой знае колко, затова пък закален в тежки битки по класовите полета. Където и да го е запокитвала през годините

26 януари 2011

Дванайсет Путински...

Андрей Пионтковски

Преди дванайсет години на потресената от взривовете в Москва, Волгодонск и от "ученията" в Рязан страна й бе представен един невзрачен чиновник в ролята на неин Спасител.

Женската душа на Русия доверчиво прислони глава на рамото на мутрясалия дрезденски майор, който й обеща да „свети маслото даже в кенефа“ на всички нейни врагове.

Грижливите ръце на най-изтъкнатите мерзавци, отживели си на воля през 90-те, разните там волошини и абрамовичи, юмашеви и березовски, внимателно го въведоха в кремълските покои. И той така яростно се заклещи из тях, че май както изглежда никога няма да може да бъде измъкнат.

13 април 2010

Жестоко приземяване

Валерия Новодворская

Валерия Новодворская е символична и уникална фигура в руския обществен живот. С необикновена смелост тя изказва неудобни за Кремъл истини и поставя безпощадни диагнози на своята нещастна страна и нейното антихуманно управление.

10 април 2010

Mission impossible

© Милен Радев

Трудно е да си представи човек по-трагично, по-наситено с ледена, почти мистична символика и по-екзистенциално обезкуражаващо събитие от новата трагедия в Смоленския лес.

Човешкият ум и човешкото сърце, паянтовата ни логика на преходни земни обитатели отказват да погледнат в зейналата бездна. Гибелта точно там и точно тогава на тези, познали много мъка през

08 юли 2008

Следствието приключи. Никой не забравя

Случаят Литвиненко като изпит за зрялост

© Милен Радев

Времето, изминало от убийството на Александър Литвиненко в Лондон през 2006 година опроверга предвижданията, очакванията, а и надеждите на онези, които разчитаха на кратката памет на публиката и на политиците на Запад.

Първият случай на де факто използване на «мръсно» ядрено оръжие в центъра на западна метрополия с поразяване на стотици цивилни лица проникна неизличимо в колективното съзнание на обществеността и влияе сериозно на политическите отношения между Лондон и Москва.

21 януари 2008

Путин на четвърто място в света по богатство?

или Защо президентство не се оставя в чужди ръце


© Милен Радев

Както пише тези дни авторитетният германски всекидневник „Ди Велт“ руският президент Владимир Путин бил може би вече на четвърто място в таблицата на най-богатите хора на планетата.

От интервю с политолога Станислав Белковски „Ди Велт“ черпи сведения за натрупано от днешния кремълски стопанин фантастично състояние, пред което неговите български обожатели могат само да чезнат в немощна завист.

Станислав Белковски, директорът на руския Институт за национална стратегия бе човекът, който още през 2005 година пръв започна да пише и говори пред западни медии

16 януари 2008

Леденият гост

© Милен Радев

Потънала под снежни преспи и забулена в мъгла България посреща гост, пред чиито ледени обятия бледнеят и най-мразовите капризи на зимата.

В София за откриване на т.н. «Година на Русия» пристига човекът, който за 8 години погреба всяка надежда за либерализирането на Русия и разруши основите на политическия живот там. При президентството на Владимир Путин Чечения бе превърната в пустиня, а жителите й

07 февруари 2007

Какво да се прави? Кой е виновен?

Въпроси след четенето на едно писмо

© Милен Радев

Една кратка новина от последните дни изкара отново на първите страници на медиите името на Александър Литвиненко – отровения в края на ноември с радиоактивен полоний в Лондон руски емигрант. Дейли Мейл пръв излезе със съобщението, че вдовицата Марина се обърнала с молба към президента Путин да помогне в откриването на убийците. Цитиран бе и откъс от нейното писмо: «Никога не съм казвала, че знам, че вие носите отговорност...»

Новината стана повод за многобройни

18 януари 2007

Лъчисти бели нощи край брега на Нева

Тримата Владимировци и петербургските потайности

© Милен Радев

Съществува общо впечатление, че руските медиите се намират под пълен контрол от страна на държавните власти на всяко ниво. Вгледаме ли се обаче по-внимателно в някои печатни и особено в електронните медии в интернет, бързо ще установим, че дебатът в тях е много разнообразен, задълбочен и смел и отговаря на най-добрите традиции на интелектуалния и граждански елит на

11 декември 2006

“Последните му думи към мен бяха: Марина, толкова те обичам!”

Marina© Милен Радев

Вчерашният брой на “Сънди Таймс” публикува резюме от разговор на представители на редакцията с вдовицата на убития в Лондон руски емигрант и бивш агент на ФСБ Александър Литвиненко.

Както пише вестникът, интервюто е било много тежко за Марина, която е говорила през сълзи. Тя е споделила, че последните думи на умиращия преди да изпадне в кома са били “Марина, толкова те обичам!”.

44-годишната вдовица решила да направи изявленията пред “Сънди Таймс”, възмутена от тиражираните “напълно неверни измислици” из пресата за съмнителния характер на съпруга й, за това, че той бил шпионин и измамник. В интервюто си тя подчертава, че съпругът й е бил честен човек, който винаги се е противопоставял на криминалния свят.

В необичаен за “Сънди Таймс” стил се цитират силно емоционални пасажи от разговора с Марина Литвиненко, която разказва за покойния като “любящ и грижлив баща и забележителен мъж, който ще липсва на всички ни”. Марина описва триседмичната мъчителна борба на Александър със смъртта, стремителното му състаряване от ден на ден, опитите си да крие пред него своето отчаяние.

Вестникът разказва как чувството за свобода във Великобритания постепенно накарало семейство Литвиненко да забрави предпазливостта и страховете. “Шестте години в Англия ни направиха други хора”, казва Марина. Тя, Александър и 12 - годишният им син Анатоли се заселват в Северен Лондон и постепенно навлизат в бита на чуждата страна. Александър често обръщал внимание на това, че за разлика от Русия, където всеки върши каквото си иска, във Великобритания нещата се определят от реда и от законите, валидни за всички.

“Разбира се, че Саша имаше врагове, но никога не съм предполагала, че може да е на прицела на убийци”, разказва Марина Литвиненко. Същевременно тя съзнава, че неговите бивши колеги от ФСБ никога не са могли да му простят това, което той е сторил за разкриване на престъпленията на службата.

Вдовицата е доста предпазлива в някои части от разговорра и избягва отговор на прекия въпрос дали властите в Русия или самият президент Путин стоят зад убийството. На молба да коментира обещанието на Тони Блеър, че отношенията между Великобритания и Русия няма да влияят на разследването на убийството, Марина казва, че съпругът й винаги е бил впечатлен от това, колко много означава отделната личност в Англия и колко малко важи тя в Русия:

“В Русия няма никакво значение, колко хора са убити. Иска ми се да вярвам, че в Англия животът и на един едничък човек може да бъде много важен”.

Оказва се, че 1 ноември, денят, в който е отровен Александър, е наситен със символика – това е точно денят, в който преди 6 години семейство Литвиненко успява да се измъкне от Русия и през Турция да замине за Англия. Тук, в чуждата страна, далеч от руската потискаща действителност, пред очите на Марина съпругът й започва развитие – бившият офицер на ФСБ се превръща постепенно в писател, публицист, борец за граждански права в своята Родина.

“Когато се запознахме, виждах в него много скрит потенциал”, завършва разказът на Марина Литвиненко в “Сънди Таймс”.

“В Англия той стана истински човек, истинска личност. Почти всяка вечер разговаряше с часове с Владимир Буковски. Това бяха неговите университети.”