четвъртък, януари 18, 2007

Лъчисти бели нощи край брега на Нева

Тримата Владимировци и петербургските потайности

© Милен Радев

Съществува общо впечатление, че руските медиите се намират под пълен контрол от страна на държавните власти на всяко ниво. Вгледаме ли се обаче по-внимателно в някои печатни и особено в електронните медии в интернет, бързо ще установим, че дебатът в тях е много разнообразен, задълбочен и смел и отговаря на най-добрите традиции на интелектуалния и граждански елит на Русия.

През седмиците, които изминават след убийството на руския политически емигрант в Лондон Александър Литвиненко по темата се изказваха и изказват журналисти, правозащитници и учени. Повечето се опитват да я впишат в общата политико-криминална действителност на постсъветска Русия и търсят чрез нея отговори на важни въпроси за сегашното и бъдещето на голямата страна.

Интересно е, как в хода на актуалните анализи отново изплуват обстоятелства, за които е писано през годините, и които все оставаха с открит и недоизказан до край финал. Ключов елемент при търсенето на истината за лондонския покойник може да стане Санкт Петербург и свързваното със северната столица уникално преплитане на крупна организирана престъпност и

политически фигури от доста едър калибър.

Преди две години в Ст. Петербург бе убит най-мощният от местните охранители Роман Цепов. Той бе влиятелна личност, бивш бодигард на кмета Собчак, на Борис Березовски и на Владимир Путин. Както си спомнят журналисти на «Шпигел», лична покана за кремълската церемония по встъпване в длъжност на президента е красяла в рамка офиса на Цепов. Според официалната версия смъртта е настъпила от прекомерна доза колхицин – лекарство срещу левкемия, попаднало по странен начин в тялото на здравия като скала Цепов. След като станаха известни подробностите за убийството на Литвиненко мнозина си спомниха, че следствието по случая Цепов преди две години бе установило нетипични за обичайно отравяне симптоми. Разследващият журналист от «Новая газета» Юри Королков научава от лекуващия лекар на покойника, че след смъртта на Цепов в тялото му е установена радиационна доза, превишаваща милион пъти нормалното.

[caption id="" align="alignleft" width="248" caption="Бившият бодигард на Путин, днес радиоактивен покойник Роман Цепов"][/caption]

Николай Андрушченко от «Петербургская газета», физик по образование, отдавна проучва обстоятелствата на тази смърт и твърди, че при аутопсията се е оказало, че Цепов просто няма костен мозък – един от основните признаци за силно облъчване. Изяснява се, че преди смъртта си Цепов е пътувал до Москва и се е срещал с две много влиятелни фигури там. Това са днешният началник на охраната на Владимир Путин Виктор Золотов и бившият замминистър на МВР Андрей Новиков. И за двамата се знае, че дължат кариерата си на Роман Цепов. Според Андрушченко след срещата с тях Цепов се прибира в Ст. Петербург, пие кафе и чай в местното ФСБ, прилошава му и веднага е откаран в болницата, където умира.

Формалните паралели с актуалното лондонско дело

са очевидни. Британският «Сънди таймс» дори твърди, че източник от специалните служби посъветвал журналистите да поразровят случая с Цепов.

Когато стане дума за радиоактивно облъчване тези дни, първото вещество, което се споменава е полоният. В «Новий Петербург» дори се появи статия под интригуващото заглавие «Полоний и тримата Владимировци». За кои носители на това красиво славянско име става дума? Единият е Владимир Смирнов, близък приятел на втория Владимир - Путин от санктпетербургската му епоха в началото на 90-те. В момента Смирнов е генерален директор на «Техснабекспорт», външнотърговско АД, което единствено разполага с лиценза да изнася полоний в чужбина. Впрочем съгласно материалите на руски колеги, производството и износа на полоний в Русия са сред най-строго контролираните от безчислени сътрудници на ФСБ дейности на Министерството на атомната промишленост.

Нещата стават още по-интересни. ако се вземе предвид, че според показанията на днес покойния полковник от КГБ Евгени Олейник Владимир Смирнов е бил свързан много тясно с най-мощната престъпна групировка в Ст. Петербург – т.н. «Тамбовска мафия». Не са тайна и неговите близки отношения с третия Владимир – Кумарин, всепризнатия «кръстник» на групировката, която носи името на неговия роден град. Руски журналисти наричат едноръкия Кумарин «нощния губернатор» на Ст. Петербург. Според германския «Шпигел» няма политик в северната столица, който да не е свързан с «Тамбовская».

Разговарях по темата с най-големия познавач на източната организирана престъпност в Германия

писателя и публицист Юрген Рот,

автор на не една книга по тези въпроси. Той потвърди версиите на руските колеги. Неговите разследвания показват, че тримата Владимировци - Путин, Смирнов и Кумарин са обитавали до неотдавна съседни вили в «Озеро» - луксозен вилен «кооператив». Юрген Рот припомня и незавършеното следствие в Германия срещу регистрираното в Хесен АД за недвижими имоти и инвестиции СПАГ.

[caption id="" align="alignleft" width="186" caption="Кумарин - "Нощният" губернатор на Ст. Петербург"][/caption]

От 2003 г. срещу фирмата се води дело от прокуратурата в Дармщадт по подозрение в пране на милиони евро за «Тамбовская». Председател на Надзорния съвет на СПАГ е Владимир Смирнов. Юрген Рот разполага със сведения за разработки на Федералното разузнаване, сочещи, че във фирмения регистър при основаването на СПАГ един от учредителите е бил Владимир Путин, тогава още вицекмет на Ст. Петербург. Информация в този дух за пръв път е публикувана от «Нюзуик» през 2001 г. На следващия ден след излизането на броя, в московското бюро на списанието е извършен взлом, откраднати са компютри и е разрушено цялото обзавеждане. Стълбата, разказва Юрген Рот, през която са влезли разбойниците във втория етаж е била подпряна на предната фасада на сградата в район, който редовно се наблюдава от милицията.

Юрген Рот е събрал показания на финансови консултанти, които твърдят, че са срещали Владимир Путин при посещение на Франкфурт на Майн в началото на 90-те години. Той е бил придружаван от Владимир Смирнов и е имал лични срещи и с Клаус Петер Зауер, който по-късно става шеф на борда на пералнята на пари СПАГ АД. През 2003 г. бегли сведения за следствието и за разкритията започнаха да се появяват в немските медии. Юрген Рот изказва предположението, че веднага след това разследването срещу СПАГ е спряно по политическо внушение. Въпросът е обсъждан в канцлерството при което е избухнал скандал между двете германски служби – криминалната и външното разузнаване по въпроса, кой е виновен за изтичането на информацията. От там нататък за СПАГ и за следствието не споменава никой.

Затова пък Юрген Рот разполага с разработка за организираната престъпност на Швейцарската полиция от 2001 г., в която се говори за

връзките на Владимир Путин с престъпна организация

в Ст. Петербург, чийто лидер е Владимир Кумарин. Германският писател цитира следния пасаж от документа: «Важно за разследването е да се изясни същинският характер на отношенията между Владимир Кумарин, Владимир Смирнов и Владимир Путин... Става дума за издигането и длъжностите на днешния руски президент по време на престоя му в Ст. Петербург. Смятаме, че тези години са от решаващо значение, ако искаме да разберем позицията на Владимир Путин по отношение на организираната престъпност в Русия». Сред най-добре пазените тайни от биографията на днешния руски президент, казва германският експерт Юрген Рот, са именно детайли от петербургския му период.

Но да се върнем към трагичната съдба на бившия бодигард на Владимир Путин тъкмо от онова петербургско време Роман Цепов, живата сянка на вицекмета, както бе писал «Шпигел» за него. Руският журналист Николай Андрушченко е имал възможност да гледа оперативни кадри от погребението на скоропостижно поминалия се. На тях се вижда да плачат, прегърнати по мъжки, началникът на охраната на руския президент Виктор Золотов, предполагаемият шеф на «Тамбовская» Владимир Кумарин, други високопоставени лица от петербургското МВР и ФСБ. На погребението сякаш са си дали среща най-известните криминални «авторитети» на града и водещите фигури на «силовите» държавни структури.

По-добър символичен акт за днешна официална Русия като че ли е трудно да си представим. Макар и да не ни напуска усещането, че на другарската жалейка мястото на един важен гост е останало незаето...


Няма коментари: