Отшумяха празничните правешки фанфари, отгърмяха славословните речи на пожизнените тодорживкови роби, расея се вонята на деветосептемврийските безплатни кебапчета и заглъхнаха умилителните стонове на „Срещата на поколенията“, организирана от Кадиев и Овчаров.
Дойде време за нещо автентично. Време за спомняне на всекидневния ужас при реалното властване на деветосептемврийските каскети.
След по-дълго от обичайното, този път деветмесечно, отсъствие от Страната на розите и мутрите си мислех, че съм все пак подготвен и трудно мога да бъда изненадан с нещо в нашата посткомунистическа, европейскосъюзна действителност.
Да, ама не, както обича да казва един от нашите журналистически доайени.