В прослава на насилието

Милен Радев

От ранни зори Правителството на измамата и некадърността е впрегнало вътрешния си министър (!) да коментира една скандална акция. Наклепването с боя на скулптурна група, която в контекста, в който е поставена отдавна си

Паметник на съвеЦкото робство

Милен Радев

Осени ме прозрение (други може да са го имали и по-рано, на мен ми е за пръв път).

Паметникът с въоръжения тулуп, с работника и селянката в центъра София може да има само едно название.

Само него смятам да използвам от тук

Да си навлечем Путинската ярост

© Милен Радев

В Русия пак се разрази „спонтанен“ изблик на патриотична сласт около 70-тата годишнина от изпреварващото нападение на единия масов убиец-дегенерат на ХХ век над другия.

Това се оказа добър повод за нови агресивно-заплашителни изказвания на решаващи политически фактори в тази северна, тежко самоконтузена от своята история, страна.

Монументални вълнения в Източна Европа

© Милен Радев

Благодаря на Иво Инджев, че ми напомни завчера този ми позабравен текст от 2007. Както някои може да са забелязали, напоследък по различни причини предпочитам да ровя из старите архиви, отколкото да допринасям за създаване на нови.

Срещата с тези събития и мисли отпреди 4 години пак ме кара да осъзная тяхната актуалност и продължаващото ни тъпчене на място. Това не може да не буди печал и ярост.

Трябва ли ни Парк на идиотите

Размисли в движение

© Милен Радев

След по-дълго от обичайното, този път деветмесечно, отсъствие от Страната на розите и мутрите си мислех, че съм все пак подготвен и трудно мога да бъда изненадан с нещо в нашата посткомунистическа, европейскосъюзна действителност.

Да, ама не, както обича да казва един от нашите журналистически доайени.