четвъртък, юни 23, 2011

Да си навлечем Путинската ярост

© Милен Радев

В Русия пак се разрази „спонтанен“ изблик на патриотична сласт около 70-тата годишнина от изпреварващото нападение на единия масов убиец-дегенерат на ХХ век над другия.

Това се оказа добър повод за нови агресивно-заплашителни изказвания на решаващи политически фактори в тази северна, тежко самоконтузена от своята история, страна.

От руските медии научих някои подробности.

Споделям ги тук за да покажа колко важно за по-нататъшния път на България е отърсването от духовното робство пред така наречената (и все още чувствана от някои) „матушка“. Колко решаващо е час по скорошното отстраняване на срамното чучело със силуета на бутилка „Столичная“ (както писа някой тези дни във Фейсбук) от центъра на София. Как, дай Боже, ще се възправи нашият дух след освобождаването от неговата гнетяща сянка…

И така, на заседание на президиума на правителството („президиума на правителството“ – я какво ново Политбюро...), премиерът Путин бил отправил премрежен леден поглед към всички мераклии за "пренаписване с късна дата" историята на Втората световна война и казал буквално:

"Трябва отчетливо да разберем, че опитите да се изопачи историята могат да имат много сериозни последствия. По този начин може да бъдат поставени под съмнение ключови принципи на съвременното устройство на света. В такива опити се крият много опасни заплахи, при това с непредсказуеми последствия".


Според ленинградския дребен кагебист от световен мащаб, „всеки опит за фалшификация на историята на Втората световна война и особено на Великата отечествена война, гаврата с паметта на победителите се възприемат много остро в руското общество“.

По-рано президентът Медведев създаде дори специална комисия за „противодействие на опитите да се фалшифицира историята в ущърб на интересите на Русия“. В своя видеоблог Медведев заяви, че тези „опити за фалшификация“ ставали

все по-настойчиви, зли и агресивни.

Съпредседателят на собствената кремълска партия „Единна Русия“ Сергей Шойгу, министър в същото правителство, направи пък предложение да се въведе съдебна отговорност „за отричането на победата на СССР във Великата отечествена война“… Инициативата му подкрепи не кой да е, а генералният прокурор Юрий Чайка.

В студиото на либералното радио „Ехото на Москва“ лидерът на Либерално демократичната партия на Русия Жириновски жизнерадостно разказа онзи ден, как съветската армия „изнасилваше и избиваше всичко живо наред“ на територията на Германия през 1945 година. За да добави буквално „...и добре правеше!“

Някой ще каже „айде бе, Жириновски...“. Аз пък ще му отговоря: не Жириновски, а заместник председателят на руския парламент – Госдумата – говори тези безумия, за които в нормална държава биха го подвели под съдебна отговорност.

Адресатите

на горните и много други подобни изстъпления на държавно ниво са очевидни.

Вътре в страната това са немногобройните, но красноречиви и убедителни, честни руски интелектуалци. Онези, които си позволяват като учени и граждани да пишат и говорят неподправената истина за предвоенните и военни съветски години. Истина, неизгодна на днешния брутално реваншистки режим в Москва. От която го боли, защото тя клати основата на неговото съществуване.

Навън адресати са гордите поляци, естонци, латвийици, литовци и дори молдавци, които все по-настойчиво – вече и на европейско ниво – заявяват, че 1945 г. на тях им е донесла не освобождение, а страшен терор и запокитване назад в средновековната диващина на комунизма. Които настояват за всеобщо признаване на злодеяния като Катинското за

военни престъпления.

Адресати са и онези все още маргинализирани в страната си германци например – като историкът Хубертус Кнабе, които си позволяват публично да изговорят страшната истина. Които не желаят да признаят 9 май за Ден на освобождението, защото помнят варварския поход на съветската армия след януари 1945 година през източногерманските земи, милионите изнасилени германки, стотиците хиляди изпратени невинни в масови гробове или зад полярния кръг, терора в създадената от СССР „Германска Демократична Република”.

Адресати на актуалните руски заплахи са историците и политиците на Запад, които обосновано осъждат тогавашните съюзници Великобритания и САЩ за съглашателското им преклонение пред диктата на Сталин. Които не забравят трагичната съдба на милионите върнати в Съветския съюз след войната пряко волята им бивши руски граждани, военнопленници и емигранти. И които говорят днес за това, че една от страните-обвинителки на Нюрнбергските процеси сама носи отговорност за не по-малки масови и геноцидални престъпления срещу своя и чужди народи.

Адресат е и бившият съветски разузнавач Виктор Суворов, който с книгите си на Запад преобърна с ботушите нагоре цялата съветска митология за невинно нападнатата родина на световния пролетариат, за неподготвения миролюбив Сталин, изненадан от „фашистката” агресия. Сякаш него лично заплашва ленинградският злопаметник, когато говори днес за това, че „всички опити да се изопачи историята могат да имат много сериозни последствия” и повтаря, че „фалшификациите” щели да имат „непредсказуеми последствия”.

Спомним ли си съдбата на Александър Литвиненко и на Анна Политковская не може да не настръхнем от обещанието на Кремълския господар, че по тези въпроси позицията му щяла да бъде

„твърда, последователна и принципна”.

Но сред адресатите на Путиновата кампания за сплашване за жалост не е българската общественост или българският политически елит.

Българските отговорни фактори все още с нищо не показват, че са готови да скъсат с десетилетната лъжа, с господството на социалистическата митология. В българското публично пространство най-кресливо се тиражират гласовете на всякакви „славянски”, „православни”, „русофилски” дружества и комитети. Буботенето на Петата колона се представя за искрения зов на признателните братушки.

Затова на ход сме ние, гражданското общество. Нека направим всичко нужно и възможно за да бъдем включени в групата адресати на Путинската ярост и на Путинските заплахи.

Тази чест трябва да бъде заработена и заслужена.


1 коментар:

Андрей каза...

Ползвам случая, г-н Радев, за едно справедливо уточнение. Преди ок. седмица, по повод изобличаването на едно от лицата на "петата колона" - атаманът-ректор в Търново Легкоступов, споменахте, че въпреки това е бил отново "избран". Не, "изборът" му стана месец преди изобличаването като слуга на ДС, от "сивото", уплашено "мнозинство". Но преди две години, именно достойните академични люде категорично възразиха срещу "удостояването" на патрона Путин като "хонорис кауза" на университета. И не се състоя удостояването! Те поименно заработиха и заслужиха "путиновота ярост". С това заслужиха моето уважение.
И по темата - имам наблюдението как се справят с "грапавините" на историята западната и източната цивилизационни версии. В западната версия се справят с историята като поетизират неблагополучията, като ги преосмислят с епически или митологични средства (напр. Гражданската война в САЩ). В източната версия това става посредством заличаване и/или измисляне на историческа действителност (напр. проблемът с "раждането" на руската държавност; осмислянето на ІІ Св. война и пр.). Това, абстрактно сякаш наблюдение, по много интересен начин се проявява и у нас - то е манталитет на категориите изследователи ангажирани с нашето минало и те го проявяват съобразно своите културни нагласи.