Ден на “победата” или ден на вандалщината и десетилетния терор

Милен Радев

Цялото прогресивно човечество тези дни е обхванато от истерия около 70-тата годишнина от някакъв Ден на победата (в Берлин местният парламент дори обсъжда предложението 8 май да се обяви за официален празник като Ден на освобождението?!?).

Срещу тази пропагандна митология на днешните московски властници и техните услужливи

„Отечествена война“? Баси отците и баси отечеството…

Милен Радев

Отново е 9 май и отново от доскоро „страната на победилия пролетариат“, а днес страната на победилите „воры в законе“ и на кагебистките им началници ще се понесе грохот на солдатски ботуши и скърцане на танкови вериги.

Русия пак ще се отдаде на носталгични спомени от миналото и на агресивен делириум за настоящето и бъдещето. Нейното ново/старо ръководство пак ще се направи, че дълбоко почита ветераните и пак ще се възползва от мита за

Монументални вълнения в Източна Европа

© Милен Радев

Благодаря на Иво Инджев, че ми напомни завчера този ми позабравен текст от 2007. Както някои може да са забелязали, напоследък по различни причини предпочитам да ровя из старите архиви, отколкото да допринасям за създаване на нови.

Срещата с тези събития и мисли отпреди 4 години пак ме кара да осъзная тяхната актуалност и продължаващото ни тъпчене на място. Това не може да не буди печал и ярост.