Влизането на българските части в Ускюб

По щастливо стечение на обстоятелствата в една забутана берлинска антикварна книжарница ми попадна тънко, опърпано списание от 1915 г. Оказа се нещо като илюстрирана седмичник-хроника на Европейската война, в която малко преди това, след драматични терзания и опити за намиране на най-добра алтернатива за осъществяване на тогавашния български национален идеал (освобождаване на поробените от съседите български сънародници) се бе включила и България на страната на Тройния съюз. На две страници с две големи илюстрации от натура кореспондентът на списанието описва превземането и освобождението на

Името на Благоев - на боклука!

Милен Радев

Наречената по комунистически "Благоевград" Горна Джумая отдавна трябва да се отърве от боклучавото си название.

Топоними с имена на вредители и хайлази няма какво да дирят на картата на европейска България.

Ето, че едно начало е направено нощес. Младежи са се подиграли с паметника на нихилиста и

Богомил Гюзел – един световен поет от Македония

Милен Радев

Богомил Гюзел е почти неоспорваният най-голям съвременен поет на Македония.

Има издадени в страната и в чужбина многобройни стихосбирки, проза и драми. Превежда Т. С. Елиът, Емили Дикинсън, Шекспир и Киплинг. От 1999 г. е директор на фестивала Стружки вечери на поезията.

Щастлив бях да се запозная и да прекарам

Народните сълзи течеха изобилни...

Милен Радев

... а кога ли не са текли?...

На днешния ден на Народните Будители ми е потребност да цитирам този кратък откъс от Автобиографията на нашия велик народен деец Григор Пърличев из Охрид.

Книга знаменита, която най-горещо препоръчвам на всеки, желаещ да усети аромата на онези години на ниво всекидневна и всекичасна борба с турските власти.

Да се пренесе в онова време не по учебник, а чрез

Трето полувреме или сънят на разума*

Как Груевски показа среден пръст на България с „Третото полувреме“ на Дарко Митревски

Предизвикалият толкова вълнения от двете страни на Огражден още преди излизането си на екран македонски филм е от скоро публичен факт. Журналистът Виктор Канзуров, който по мое мнение е и един от най-компетентните кинокритици в западната ни съседка, вече гледа в Скопие "Трето полувреме". 

Виктор ми изпрати тази си статия за превод от днешен македонски език на български и за публикация в блог „Де

Македония и българското възраждане

Милен Радев

Тук публикувах преди малко един текст-обяснение за слабо познат у нас труд на покойния Симеон Радев, който изцяло съсипва македонистичките опити за посмъртна "интеграция" в тяхната държавнотворна митологема на големия македонски българин от Ресен.

Както обещах, следва уводът, написан от Симеон Радев преди точно 70 години. Запазвам по желание на сина му Траян и по мое вътрешно убеждение оригиналния правопис на автора:

Македонистки неволи

Милен Радев

В библиотеката на берлинския славист Норберт Рандов неотдавна ми попаднаха два представителни и обемисти, виненочервени (само малко по-светли от тиквешкото вино) тома. Христоматия, така да се каже, на македонската поезия от далечното минало та до 80-те години на ХХ век (когато е издадена книгата).

Наред с всички очаквани имена, включени в първия том - едни в съвършено противоречие на здравата логика и на

Защо няма какво да празнувам на 3-ти март

Милен Радев

Вече писах във Фейсбук, че на днешния ден няма какво да празнувам. Че също така моля всеки мераклия за честитяване да не ме поздравява с годишнината от един ден, на който Русия ("тюрма народов" - още неориентираните да питат поляците) се е опитала да уголеми своята империя за сметка на моето отечество.

Имаме избор за ден, достоен да бъде национален празник - 24 май, 6 септември, 22 септември... Но не и 3 март, годишнина от събитие из историята на една зловеща и

Годишнина от гибелта на Мара Бунева

Милен Радев

На 13 януари 1928 г. на Вардарския бряг в Скопйе загина Мара Бунева.

Едно от най-големите потресения в живота си съм изпитал, когато посетих за пръв път (през 2007 г.) нейното лобно място и видях останките от паметната й плоча.

Бай Любен Каравелов ни говори

Милен Радев

В памет на днешния ден 2 август, годишнината от Илинден (като реакционер нищо друго освен стар стил, не признавам) тази статия от Каравелов.

Четох я внимателно, изречение по изречение с голям интерес. За жалост днес тя може и трябва да се възприема съвсем

Светът на Албер Кан

Милен Радев

Последните два месеца в НХГ бяха показани около 90 т.н. автохрома - големи цветни отпечатъци от стъклените плаки (9 х 12), заснети през 1911 - 1913 г. от екипи, оборудвани от французкия банкер, меценат и хуманист Албер Кан.

Той изпраща своите фотографи и оператори буквално по целия свят, снабдени с тази най-авангардна за времето си първа фототехнология за запечатване на цветни изображения. Немалка част от снимките са и от Балканите, в

«Забравеният» Батак

Из спомените на един македонски революционер

© Милен Радев

При всяко посещение на Скопйе бързам да посетя книжарницата «Култура» на площад Македония, точно срещу Стария каменен мост. През последните години там все се намира по нещо ценно за исторически и книжовно заинтересувания гост.

Появяват се, макар и единично, фототипни или «преводни» издания на оригинални документи от българското минало на днешната република Македония, на научни свидетелства или спомени на участници във възрожденската и революционна епоха.

Вярно, че изданията са снабдени с «македонистки» коректни уводи, придружени са с витиевати увъртания, опитващи се да обясняват

Бигорският монастир Св. Иван Предтеча - един албум

Милен Радев

Албумът е с размери 19 х 14 см и се състои от отделни листове, свързани с панделка. На корицата е изписано името на фотографа Г. Трайчевъ - София.

Доколкото знам той е бил фотограф на Археологическия музей и е съпровождал една от експедициите на проф. Филов в Македония по време на нейното освобождение през Европейската война.

Както казва заглавието снимките са от монастира Св. Иван (Йоан, Йован) Бигорски и от околностите му - Галичник и Битуша. В по-широк смисъл става дума за Дебърския край, един от най-западните региони на заселване на българи.

Подарен ми е от г-н Асен Чилингиров, познаващ произхода ми от тези крайща. Благодаря му и тук за ценния подарък.

---

[nggallery id=10]

---

In Memoriam Траян Радев

Милен Радев

На 81 години почина Траян Радев, синът на летописеца на "строителството на съвременна България", дипломата и общественик Симеон Радев. Както научих от близък, Траян, който живееше сам и болен в крайна бедност, е намерен след като е паднал и лежал 4 дни безпомощен в апартамента си. Починал е в реанимацията на Военна болница.

В гнездото на осите

в-к "Про и Анти"

На открития миналата седмица в Лайпциг панаир на книгата избухна неочакван скандал при представянето на извънреден брой (№ 154) на австрийското литературно списание «Веспеннест» («Гнездо на оси»). Броят е посветен на Македония и наред с произведения на македонски поети и белетристи, в него е поместена и статия на публициста и наш автор Милен Радев, озаглавена «Буре с барут или романтичен блян - Македония и България на европейската сцена».

Присъстващите на подиума македонски писатели, начело с модераторката Кица Барджиева - Колбе са

Буре с барут или романтичен блян

Македония и България на европейската сцена

© Милен Радев

Моля четящите следния текст да имат предвид, че той бе написан на немски език преди три месеца по предложение на немскоезичното австрийско литературно списание "wespennest" (осило или гнездо на оси).

Поръчката се отнасяше до статия, която да представи българската позиция по Македонския въпрос за специалната книжка на списанието,