сряда, март 16, 2011

Кой ще ме опази от побърканите турци?

Сейран Атеш, от днешния бр. 11 на в-к "Седем"

Родената в Истанбул авторка е от турско-кюрдски произход и живее от дете в Берлин. Атеш израства в семейство на мигранти с ниско социално-културно ниво. В традиционната за отечеството й мюсюлманска патриархална среда, тя е жертва на всекидневно битово насилие. От рано опознава унизителната слугинска роля на дъщерята и сестрата, без правото сама да направи и крачка извън къщи. Бяга рано от семейството си и записва право в Свободния университет в Берлин. Финансира сама следването си чрез работа в социални учреждения за помощ на травматизирани от семействата си турски и арабски жени.

 

Сейран Атеш си спечелва известност като адвокатка и правозащитничка преди всичко на тероризирани от своите родове и съпрузи туркини в Германия. Като адвокат и публична фигура тя се обявява срещу насилствените бракове, срещу задължителните забрадки и фереджета, срещу т.н. „убийства на честта“. Пише с компетентност и от позициите на личния опит книги като „Историята на една германска туркиня“ и „Заблудата на мултикултурализма“.

 

За гражданския си ангажимент в полза на интеграцията и равнопоставеността Атеш е наградена от Бундесперезидента с най-високото отличие Кръст за заслуги.

 

От гледна точка на турските консервативни сдружения Сейран Атеш е враг номер едно и предател. Тя е обект на непрестанни атаки, на заплахи и дори стана жертва на физически саморазправи от нейни сънародници. През 2006 г. Атеш върна своя адвокатски лиценз от страх за живота на децата и внуците си. По-късно по настояване на свои съмишленици отново започна работа като адвокат, стана и член на Ислямската конференция – обществен орган към правителството. В началото на втория мандат на Меркел новият министър на вътрешните работи я освободи от тази институция заради безкомпромисните й позиции.

През 2009 г. Сейран Атеш обяви публично, че се оттегля от обществена дейност поради конкретни масирани заплахи с убийство след новата й книга „На исляма му е нужна сексуална революция“.

 

Публикуваме първия й от дълго време публицистичен текст от в-к „Ди Велт“, написан по горещите следи на гласовитата и оспорвана реч на турския премиер Ердоган в Дюселдорф миналата седмица, която вече бе коментирана тук в блога Де зората.

М.Р.




Вече повече от година живея и работя в пълна изолация, тъй като не исках да излагам семейството си и самата себе си на заплахите и отвратителните нападки заради книгите ми и заради моите политически заявления.

Често пъти ми се налага да се оправдавам пред самата себе си и да се самоуспокоявам, че съм капитулирала и съм замлъкнала, защото нямам правото да разполагам своеволно със смъртта си.

Тази неделя получих електронно писмо, което все пак ме изненада и разгоря у мен яростта, която изпитвам от седмици, изправена пред кадрите от Либия, Тунис и Алжир. Яростта от това да трябва да мълчиш, яростта от това да нямаш сили за съпротивление срещу насилието, с което се сблъскваме. Ние, които се стремим към свобода, които сме петимни за свобода. Да бъда свободна в качеството си на туркиня, да съм свободна като мюсюлманка. Защото като германка аз съм свободна. Само дето не мога да живея истински тази си свобода.

Причината за моята несвобода са хора като авторът на този мейл, както и обстоятелството, че неговите заплахи могат лесно да станат реалност.

Ето превода на мейла, който получих:

Относно: „Ти си станала истинска германка, ма. Щом си асимилирана значи преди това си била курва.“


Текст: „Ти не си от нашите и ние не сме като теб, това да го знаеш. И си дръж езика, не обиждай и не се прави на интересна, защото може да ти го резнем.“


Мейлът е изпратен от потребител на име „Искендер Бююк“. В превод: Александър Велики.

Бих искала да запитам господин Ердоган дали съзнава какво предизвиква със своите изказвания срещу асимилацията у онази съвсем елементарна част от турското население, към което той апелира. Дали е наясно, че такива приказки водят до мейли като горния. И до днешното положение, когато турски мъже и жени не се осмеляват да изкажат различаващо се мнение защото ги е страх от насилие.

Освен германска аз съм и турска гражданка. И то такава, която не само пази своята култура, традиция и език, но и с удоволствие ги предава на следните поколения. И въпреки това съм поставена в положение да бъда ругана, обиждана и заплашвана.

Нека г-н Ердоган се замисли дали е привърженик на идеята за „идеалния турчин“ и за „идеалната туркиня“. Защото неговата публика очевидно има съвсем точна представа какви трябва да са те. Питам се защо турската държава не прави нищо за да защити мен, турската гражданка от такива турци. Нали Турция е демократична държава и затова е недопустимо аз да бъда накарана да замлъкна. Особено пък в чужбина.

Щом г-н Ердоган иска германското правителство да се допитва до него по въпросите за интеграцията на турските мигранти в Германия, нека е така добър да отговаря на въпросите и на такива съграждани като мен. Аз ще се чувствам по-сигурна в Германия, където живея, ако турското правителство ме защити от онези побъркани турци, които искат да ми отнемат живота, защото според тях съм станала прекалено голяма германка, защото съм се асимилирала. Нещо, което според г-н Ердоган било престъпление.

Превод: Милен Радев

Няма коментари: