Като че ли фиксацията към гозбите, вкусвани в крехка и млада възраст на домашна и приятелска трапеза се засилва пропорционално на годините.Поредното доказателство преживях днес. Приседнал в блестящата обедна столова на средно голяма фирма, провесил нос пред салатата от попарени краставици, посипани с тиквено семе и някакво основно азиатско ястие от покълнеци, ме споходи внезапна фата-моргана!
На съседната маса някой нагъваше лозови сърмички с кисело мляко, срещу него - колегата му си дундуркаше порция мусака, не закъсня и обонятелната халюцинация: лъхна ме арматът на шкембе чорба (естествено и на чесън)...
След това ли?
След това се случи онова, което се случва при всяка фата моргана - керванът затрептя в маранята и се разтвори в мъгливото бранденбургско небе, палмите се превърнаха в скални чукари, а оазисът от сърми, плувнали в езеро от кисело мляко се оказа порция потъмняло брюкселско зеле с холандски соус...
Няма коментари:
Публикуване на коментар