сряда, май 02, 2012

Евреинът, шотландецът и бай Ганю

Милен Радев

В едно от своите брилянтни есета Джордж Оруел дава пример от битовия национализъм на британските си сънародници. За Оруел впрочем "национализъм" е широко понятие, в което той открива различни смислови слоеве и което принципно осъжда.

Оруел вижда в описания пример еталон за "расови" предубеждения и робуване на устойчиви стереотипи.

Сравнен с други екстремни изяви на национални, расови и класови ексцеси, с които ми се случи да се запознавам напоследък, посоченият от Оруел анекдот ми изглежда толкова безобидно и е дори нелишен от симпатия към засегнатите, че не мога да не го цитирам.

Става дума за предубежденията на "средния англичанин" спрямо евреите, че се уреждали с акъл и хитрост и спрямо шотландците, че се отличавали повече с недодялана физическа сила. И за двете групи битува мнението, че са скъперници...

И така: евреин и шотландец отиват заедно на някаква проява с хапване и пийване, обявена като безплатна. Не щеш ли посред жамбурето започва събиране на волни пожертвувания от всички присъстващи.

Ами сега?

Как се измъкват двамата от тази ситуация?

За да избегне лептата евреинът се прави че му е лошо и припада.

Шотландецът светкавично го грабва на ръце и го понася навън, на чист въздух...

Питам се как ли би постъпил бай Ганю ако беше и той на приема? ;)


1 коментар:

П.Петров каза...

Бай Ганю в днешния си мутренски вид е различен от бай Ганя в края на 19.век. Според мене той би изчакал всички да дадат лептата си, а след това за да блесне ще извади и сложи намасата сума, равна на цялата събрана до момента. После разбира се, връщайки се в България, ще си я върне като не плати на някой по-слаб от него. Или по-лесното е да обяви временно съкращаване на заплати.
Все пак се хващам за думата "национализъм". По ми харесва "родолюбие". Но какво да кажем, като в словото си веднага след избирането си, нашият сегашен президент г-н Р. Плевнелиев определи себе си като "националист".
Г-н Радев, според Вас има ли еврейската държава атомно оръжие или не? Както твърди Г. Грас! Далече съм от мисълта да приравнявам една страна с демократично управление и демократично избрано правителство като Израел с крайно ислямисткия и авторитарен Иран. Но Грас отвори дума за двойните стандарти. Защо мълчим, когато се избиват едни жени и деца от израелци в долината Бекаа, а светът се продънва, когато ислямистите убиват също жени и деца в Израел? И в двата случая светът трябва да заклейми убийците. Войната е грозно нещо и небива да се мълчи...