От безумното към вечното

Милен Радев

Отново и отново мисля за дните преди и по самия 12 май.

Отминаващите седмици потвърждават впечатлението, което имаха някои още тогава, че Русия чрез своите най-верни васали в Източна Европа - партията на българските (и европейски) социалисти - внуши, подготви, изпълни и изпълнява свой стратегически план.

Този план, чиито поне два други алтернативни модела се изпробваха вече спрямо Грузия и Украйна, е пряк израз на все по-наглата руска експанзия, на посткомунистическия имперски комплекс и имперски ламтеж на Кремъл.

Инструментите на плана са подкопаване единството на Европейския съюз, разклащане, изчопляне и откъртване на предвидени за негови асоциирани членове държави.

Можем да се гордеем: в случая с България ставаме свидетели на премиера. За пръв път е в ход оперативно отработена програма за изтръгване от Съюза на пълноправен негов член.

Дошлата на власт след мекия дванадесетомайски преврат в София компания предприе скандални и противни на здравия разум ходове.

Те стават разбираеми и дори логични при една единствена предпоставка: съществува поставена цел България да бъде откъсната от Европа и вкарана в руската евразийска зона на мрака.

Постъпващите първи реакции на брюкселски и западноевропейски фактори - възмущение, осъждане на случващото се в България, заплахи със замразяване на членството и дори с по-лошо - карат сърцата на Кремълските обитатели да пърхат по-трепетно и от гълъбите на Спаската кула.

Защото точно това е, на което се надява, към което се стреми путинската клика.

И заради което възлага на своите креатури в София да работят със слово и (засега само размахван от московската креатура Сидеров в Събранието) пистолет.

Не знам дали на осведомени читатели като тукашните е нужно да напомням един по-далечен майски преврат, когато отявлената агентура на сръбското разузнаване тогава в лицето на Кимонгеоргиевци, Гемедимитровци, Костатодоровци, Димоказасовци, Перошандановци и Левглавинчевци направиха първата репетиция по унищожаване на България.

Повечето от тях са били без съмнение и московски агенти.

Безброй са източниците, които могат да помогнат на всеки петимен за знания да се образова за онази епоха.

Това пък ще му даде структурата и спокойствието за съждения и за нашата днешна действителност, която сякаш на още по-низко ниво повтаря стари, отработени схеми...

Но ще му даде и упованието (ако го е случайно занемарил), че земните дела са преходни и кратки.

Вечните в случая сме само ние.

Индивидуално, всеки един от нас.

Както от делата, така и от мислите и от това за кого и как се вълнуваме, болеем и страдаме, зависи как ще изглежда един ден тази вечност...

---