понеделник, май 19, 2014

1984 или 2014?

1984Курт Бекер

Курт Бекер е човек, когото познавам отскоро и чета с интерес във Фейсбук. Впечатли ме с разумните си и увлекателно изложени становища, със здравия си разум и с непоколебимата си позиция – против руската агресия срещу Украина, за правото на свободен западен избор на украинците. С благородната си симпатия към Америка – опората на нашата западна цивилизация.

Курт Бекер пише обаче преди всичко срещу слабоумните заклинания по големите германски медии в полза на някакво „балансирано“ отношение към Русия, срещу елитните германски политици и медийни величия, които - полухипнотизирани самите те - набиват в главите на сънародниците си, колко било нужно да се „проявява разбиране за Русия и за Путин“.

Начело в тази кампания от ТВ-канал на ТВ-канал са двама соц-демократически екс-канцлери на Германия. Единият бе възнаграден за опростените по негово време 7 милиарда дългове на Русия към Германия и за увеличаването до 40 % на германската зависимост от Газпром със синекура длъжност в същия този концерн. Другият е престарелият Хелмут Шмидт, който наскоро достигна низината на своето падение като отрече на украинците въобще статута на самостоятелна нация...

Публикувам тук с негово любезно разрешение това актуално малко есе на колегата по Фейсбук Курт Бекер.

М.Р.




Ех, нашият уважаван, престарял екс-бундесканцлер...!

За мнозина думата му тежи все пак повече от приказките на един друг, не чак толкова уважаван негов наследник на канцлерския пост. Но и двамата постигат със своите най-нови изказвания едно: Будят страхове пред една свръхмощна сила, която (все още) съвсем не е такава.

Интересен е дори изборът на годината 1914, която екс-канцлерът реши да припомни, за да събуди панически чувства у читателите пред наближаващата всеевропейска война. Но през 1914 г. започна световна война между традиционно развиващи се в историческия процес държави. А защо ли, може да се попитаме, Путинската пропаганда не внуши на Хелмут Шмидт да си послужи например с годината 1939? Може би защото през 1939 година една диктатура вкара света във война, чиито цели поне в териториално отношение бяха сравними с тези на Путинската диктатура днес? Евразийски съюз от Владивосток до Лисабон?

Мечтата на откачения фюрер...

А може би защото диктатурата от 1939 използва много подобни на днешните руски средства за да вкара останалия свят във война?  Дали пък Хелмут Шмидт и вдъхновителите му не се стараят с избора на 1914 година да издигнат реномето на Путинската диктатура до това на сериозна, традиционна държава, чиито права са нарушени и която поради това с право си служи с военни средства за да се защити от претърпените неправди? Не се ли опитва някой отнапред да избегне всяко сравнение с една нечовешка, добре позната ни жестока диктатура от миналото? И за съжаление трябва да отбележим: не само Путин си сваля маската. И СДП все повече показва истинското си, грозно, недемократично и човеконенавистническо лице...

Винаги преувеличенията, хиперболите са тези, които разкриват същинските мисли и намерения на режисьорите. Значи така, надигала се, казва Шмидт опасност от Световна война? Но между кого и кого? Между 146 милиона руснаци, от които само около 60% са до толкова фанатизирани от лъжливата пропаганда, че биха подкрепяли (поне в началото) такава политика? Руснаци, които според Уикипедия разполагат с БВП от около 12.000 US$/на човек? Срещу един милиард жители на НАТО-държавите плюс Япония с много предпазливо оценен БПВ от по 45.000 US$ на човек от населението?

Щом Хелмут Шмидт се осмелява да разпространява такива слабоумия, от това могат да се направят няколко много обезпокояващи извода.

Първо: Той и нему подобните подкрепят безусловно политиката на Путин.

Второ: Те не искат да предотвратят световна война, а напротив, подготвят я и то съвсем според плановете на Путин

Трето: Те са наясно, че на основата на днешните изходни цифри такава световна война не е възможна.

Четвърто: Те продължават последователно политиката на идеолога на германската социалдемокрация Херберт Венер, започната от него през 1959 г., чиято цел тогава беше да дестабилизира Европейската общност. Днес задачата е ЕС с неговите 500 милиона жители да бъде отцепен от САЩ и Великобритания. И да бъде вкаран в един Евразийски съюз, в който ще господства Москва. Тогава вече, според болните мозъци на тези шизофреници ще са налице предпоставките за една успешно водена Световна война.

Щом има основание за страхове, нека се замислим тогава, какво ще се случи, когато се разпадне валутният ЕВРО-Съюз. Или когато новата екологична енергийна политика на Германия предизвика централно-европейски срив в електроснабдяването...

Виновни за катастрофалните последици ще са разбира се Съединените щати, европейците ще загърбят всички опасения и ще се втурнат с готовност в „спасителните“ обятия на Евразийския съюз под любвеобилния образ на Матушка Русия. Е, нека ни е сладко!

Чак тогава ще е готов сценарият за Световната война. И то сценарий, описан подробно в една потресаващо все по-реална книга:

Джордж Оруел, 1984.

И там става дума за световна война между Континенталноевропейски съюз и Трансатлантически съюз. Впрочем, моделът за утопията на Оруел съвсем не бе, както винаги се проповядва у нас, нацистката диктатура на Хитлер. Не, модел бяха откачените евразийски идеи на неколцина луди от 1930-те години, които попаднаха при Сталин на плодотворна почва.

С което кръгът започва да се затваря...




© Превод от немски: Милен Радев


Няма коментари: