понеделник, септември 08, 2014

Времето на демагозите

GrozniМилен Радев

Повод за тази публикация ми дават някои годишнини, но и актуални развития, които - както ми се струва - бяха заложени преди време и още тогава забелязани от някои...

Десет години стават, откакто за пръв път се включих като участник във форумни интернетни почти всекидневни дебати и сражения. В самия край на съществуване на първата форумна общност Позиция (от която се роди "Диалог"), в тогавашния вътрешен форум на mediapool, през форума на Още Инфо на покойния вече Любо Данчев и на края до отделно учредения форум на съмишленици "Де зората".

Още тогава из форумите се сблъскахме с очевидно организирани части за водене на информационна война, които по онова време никой още не наричаше тролове (казвахме им "бригада" и "бригадири"), но беше известно, че някои от тях са обучени и насъскани хрътки на специалиста по психологически шантаж и масова манипулация екс-полковника от ПГУ на КДС Илия Илиев (познат и като журналиста "Герго Манчовски").

Днес всеки познава руските тролове, които с хиляди заливат руски и преди всичко западни интернетни медийни ресурси, манипулират, създават слухове, трендове и настроения, лъжат, клеветят и отвличат вниманието на все още наивната публика.

Преди шест години, през август 2008 Русия нападна независима Грузия, която тъкмо бе дръпнала решително по западния цивилизационен път.

По този повод тогава написах следния текст, който без излишна скромност ще помоля да се прочете с днешния ни, донякъде нов, изострен от руската инвазия в Украина, поглед.

Както се оказва в ретроспекция днес, след публикуването му тогава в mediapool, той е станал обект на една от най-интензивните "бригадирски" атаки. Прелиствайки сега тези коментари сам се чудя как още тогава са изпъквали всички онези "опорни точки", които познаваме от актуалната всекидневна руска пропаганда и от "интелектуалните" екскременти на нейните български поробени мозъци (ако въобще бива да използваме този анатомичен термин в случай като този).

Прецених, че трябва да се запазят и направих една подборка на тези уникални свидетелства на човешкото тъпоумие, на българското рубладжийство  и на стоящия зад него хищен рашизъм ето тук.

А сега следва текстът от август 2008 година. Напомням - август 2008, тече руската инвазия в Грузия, а в Пекин едрите организирани престъпници от МОК заедно с китайските си другари ликуват в олимпийски захлас:









Времето на демагозите


От десет дни светът или поне нехипнотизираната от внушенията на китайските тоталитарни олимпийци и корумпираните властелини на МОК негова част, обсъжда въпросът дали не се намираме пред нова студена война.

Коментатори и политици пророкуват загрижено – както винаги, със закъснение от месеци, ако не и години – че изострянето на отношенията с Москва след нейното нахлуване в Грузия заплашва да върне света към политическата, икономическа и културна конфронтация отпреди 1989 година.

Изненадата на мнозина показва, че са проспали излязлата още миналата година фундаментална книга на Едуард Лукас “Новата студена война”. Невежеството си проличава рано или късно.

С демагогията нещата стоят малко по-иначе. Тя трябва да бъде активно разобличавана.

Неизбежността на конфронтацията с путинска и медведева Русия, с Русия на тесния кръг от Кремълски властелини, създадени и отгледани в епруветките на КГБ и захранвани през целия им съзнателен живот с ненавист към демократичните ценности на Западната цивилизация, бе очевидна за всеки здравомислещ човек, който помни малко повече от резултатите на последния кръг от Шампионската лига.

Режим, дошъл на власт през 1999 г. с помощта на паникьосани от организираните взривове в жилищни блокове избиратели и на съзнателно предизвикана война срещу част от собствените поданици в Чечения, не може да бъде траен партньор в нормални междудържавни отношения.

На режим, който организира хулигански атаки на свои граждани в съседни страни, дръзнали да упражняват свои суверенни права, както постъпи Москва спрямо Естония, не може да се вярва, че се стреми към добросъседски отношения.

Режим, който последователно нарушава сключени търговски договори и наказва чрез затваряне на газовото и нефтено кранче всеки свой клиент, дръзнал да проявява политическа независимост – както това стана по отношение и на Украйна, и на Грузия, и дори на Белорусия – не бива да се счита за надежден партньор.

Да продължавам ли да изреждам до болка в слепоочията познати факти като антизаконния показен процес срещу Михаил Ходорковски, методичното и знаково избиване на интелектуални противници на Кремълския режим: от журналиста Шчекочихин през депутата Юшенков и публицистката Политковская до изнасящия изобличителни материали “от кухнята” на Федералната служба за сигурност (ФСС) Литвиненко?

Да припомням ли изхвърлянето на всички големи западни играчи в енергодобивния сектор от участие в разработката на перспективни руски находища, въпреки съществуващи договори или абсурдните руски претенции, предявени преди половин година върху полярните океански дълбини, съпроводени с дрънкане на ядрено оръжие?

А арестите, обвиненията и осъждането заради шпионаж в полза на Запада на междувременно безброй критици на днешния кремълски режим?

А абсурдната пародия на избори без избирателна алтернатива, но съпроводени с физическо и административно насилие над все по-изтъняващите групи, осмеляващи се да протестират?

А организирано надъхваните, фанатизирано верни на националния вожд Путин младежки организации като “Наши”, възпитавани в специални лагери в чувство за непогрешимост и превъзходство над всички чуждоезични, неправославни и “черногъзи” (буквален, широко използван в Русия израз) етноси?

Какво ли трябваше още да се случи, преди определящите масовото съзнание медии и отговорните политици на Запад да признаят публично, че времето на многообещаващите двустранно изгодни и приемащи все по-нормални форми отношения със Съветска Русия на късния Горбачов и с просто Русия на ранния Елцин безвъзвратно отлетя?

Студената война – поне от страна на Русия - е в ход вече от години. Водещите политици на Запада, разчитащи на късата памет на гражданите и принудени от четиригодишния избирателен ритъм на медийната демокрация да практикуват виртуозен популизъм се изправиха през последната седмица пред разбитото корито на собствените илюзии.

Но нещата са по-страшни.

И те налагат още по-голямо усилие от загубилите способността да говорят - а може би и да осъзнават? - горчиви и непопулярни истини западни политици и подаващите им чернови за публични заявления многоучени тинк-танкове.

Нужно е ново признание. Нужни са ответни стъпки!

Трябва да се признае и осъзнае веднага, а не утре: тази войната вече не е студена!

Докато ние си пием вечерното питие и хвърляме по някой поглед към напомпани до спукване фигури с човешки очертания на олимпийските екрани, в европейската държава Грузия нахълтал в нарушение на всякакво международно право агресор избива, взривява, мародерства и – да, и това също – пали вековните кавказки гори, за да лиши населението от последното средство за отопление през идващата зима.

Войната, уважаеми дами и господа наблюдатели и политици, е вече много гореща!

За пръв път Съветският съюз или обявилата се за негов наследник Русия нахлува и води военни действия срещу държава, де факто наш съюзник.

Грузия е страна с демократично избран и повторно доказал се на нови избори президент.

Грузия еднозначно е обявила своето намерение да се присъедини към НАТО и ЕС и работи усилено за тази цел от години.

Грузия пожертвувателно дава своя принос в световната битка срещу терора – в Ирак, Афганистан и другаде.

Грузия е в края на краищата една от двете най-древни християнски държави...

Какво повече е нужно за да осъзнаем и признаем, че Грузия е част от нашата цивилизационна общност, държава, де факто наш съюзник.

И срещу тази Грузия Русия води в момента гореща война, сключва и нарушава в часа на подписването им договори и примирия, разиграва световната общност, както не се помни от времето на Съветският съюз на Брежнев и Громико.

Замижаването и тананикането на висок глас, за да не се вижда и чува страшната опасност, която дебне по горските пътеки не е спасила досега нито един пътешественик, ако из гъсталака го дебне безскрупулен и готов на всичко разбойник.

Този, който би му дал такъв съвет, е демагог или опасен наивник.

Горното важи и за случаи, когато се гаврят с твой приятел и съюзник.

Ако не желаеш да го изгубиш, а заедно с него и всички свои други приятели и съратници, трябва да отговориш на злодея на език, който той разбира.

А не да мижиш и си тананикаш.

И то без отлагане.

Защото иначе утре ще дойде и твоят ред!


Няма коментари: