Де зората: Репортаж от рая в деня за припомняне на ада

[caption id="attachment_3924" align="alignleft" width="600"]

"Забранява се на арийски и неарийски деца да играят заедно" - 1938[/caption]

Милен Радев

Отрицателите на мащабите и характера на унищожението на европейското еврейство през 1939 -1945 г. стават все по-нагли и активни.

Никакви снимки, мемориали и историографски документи за немислимото и неописуемото не могат да преубедят латентния или активен юдофоб.

За другите - нормалните, читавите и емоционално неосакатени читатели следва един фоторепортаж из местата на всекидневното зло, който авторът му не може да забрави.

На днешния Ден в памет на милионите жертви на Шоа (Yom HaShoah) – геноцида над по-голямата част от еврейското население на Европа – решаваме да направим познавателно-поклоническа екскурзия из два квартала на Берлин. Всички следващи снимки се отварят в пълен размер след двукратно кликване върху тях.

Започваме с благопристойния, разположен далеч в югозападната част на стария Вест-Берлин район Щеглиц. В началото на най-оживената търговска улица Шлосщрасе от 1995 г. се издига 9 м дълга и 3,50 м висока стена от огледално полиран метал. На това място е била изгорената през 1938 г. местна синагога.

В рефлектиращата повърхност са гравирани 1 723 еврейски имена на жители на район Щеглиц, депортирани от 1941 до 1945 г. Взетите дата по дата от оригиналните депортационни листи безкрайни списъци с пълните имена, с рождена дата и с точен адрес на старци, на деца, на хора в разцвета на силите си създават у човек, застанал пред стената и вникващ в съдържанието й нереалното впечатление за току що случващи се събития, за колони от живи хора, преминаващи пред него.

Това усещане се засилва от гениалната идея с огледалната повърхност, в която се отразяват сгради, минувачи, автомобили и която просто премахва границата между реалността и зловещата история…

По-нататък пътят ни води към така наречения Баварски квартал, идилична махала - ако мога да ползвам това балканско понятие – посред буржоазния район Шьонеберг. Кварталът е строен в началото на XX век от еврейския индустриалец Саломон Хаберланд за заможни берлински семейства и в него са живели лекари, юристи, предприемачи, артисти с блестящи имена (тук например е преминало детството на големия литератор Марсел Райх-Раницики). След 1933 много от обитателите на Баварския квартал постепенно напускат Германия, но въпреки това над 6 000 от общо 16 000 жители са депортирани след 1941 г. и не се завръщат от лагерите на смъртта на Изток.

Баварският квартал е един от най-силно пострадалите от съюзническите бомбардировки. 75 % от жилищните сгради тук стават жертва преди всичко на запалителните бомби. През 60-те години на мястото на великолепните някогашни 6 и 7-етажни кооперации са построени ниски, масови блокчета за задоволяване насъщните нужди на възстановяващия се Берлин. Днес в квартала живеят хора средна ръка, много пенсионери, по-заможни чужденци…

[caption id="attachment_3922" align="aligncenter" width="600"]

Квартал потънал в зеленина и...[/caption]

[caption id="attachment_3923" align="aligncenter" width="600"]

... и изобилна идилия[/caption]

През 1993 г. двама художници спечелват обществен конкурс и реализират по улиците на Баварския квартал уникален артистично-мемориален проект: На стълбовете на градското осветление са прикрепени табла с кратки текстове, които говорят сами за себе си.

[caption id="attachment_3924" align="aligncenter" width="600"]

"Забранява се на арийски и неарийски деца да играят заедно" - 1938[/caption]

С посочване датата на съответното административно решение, цитатите разлистват пред заинтригувания посетител как се е нагнетявал най-обикновеният всекидневен ужас за еврейските обитатели на германската столица – преди и след фаталните решения на Ванзейската конференция.

Веднага, а и след реализирането на мемориалния проект табелите са обект на противоречиви реакции. Периодически някои от тях стават жертва на вандализъм, немалко са междувременно унищожени. Все пак днес установихме със задоволство, че тези, които все още са по местата си са стегнати и освежени.

[caption id="attachment_3925" align="aligncenter" width="600"]

"Забранява се упражняването на професията на еврейски актриси и актьори" - 5.3.1934[/caption]

[caption id="attachment_3927" align="aligncenter" width="600"]

"Евреи нямат право да влизат в берлински бани и плувни басейни" - 3.12.1938[/caption]

[caption id="attachment_3944" align="aligncenter" width="600"]

"На евреи се забранява посещението на кина, театри и концерти" - 12.11.1938[/caption]

[caption id="attachment_3940" align="aligncenter" width="600"]

"Еврейски деца нямат повече право да посещават държавни училища" - 15.11.1938 / "Забрана за всички училища" - 20.6.1942[/caption]

[caption id="attachment_3928" align="aligncenter" width="600"]

"Евреи нямат право да стъпват в определени райони на град Берлин" - 3.12.1938[/caption]

[caption id="attachment_3929" align="aligncenter" width="600"]

"Еврейски лекари нямат право да практикуват професията си" - 25.7.1938[/caption]

[caption id="attachment_3941" align="aligncenter" width="600"]

"Евреите са длъжни да носят името "Израел", а еврейките името "Сара" като допълнително собствено име" - 17.8.1938[/caption]

Идва 1941/1942 година...

[caption id="attachment_3932" align="aligncenter" width="600"]

"На евреи не се отпуска повече сапун и сапун за бръснене" - 26.6.1941[/caption]

[caption id="attachment_3933" align="aligncenter" width="600"]

"Евреите трябва да сдадат своите електрически и оптически уреди, велосипеди, пишещи машини и грамофонни плочи" - 12.6.1942[/caption]

[caption id="attachment_3937" align="aligncenter" width="600"]

"Пощите прекъсват телефонните постове на евреи" - 29.7.1940 г. / "Забрана за употреба на улични телефонни автомати" - 21.12.1941[/caption]

[caption id="attachment_3938" align="aligncenter" width="300"]

"На евреи не се отпускат повече цигари и пури" - 11.6.1942[/caption]

[caption id="attachment_3945" align="aligncenter" width="600"]

"На евреи не се дават вече купони за облекло" - януари 1940 / "Принудително сдаване на кожуси и вълнени дрехи" - януари 1942[/caption]

[caption id="attachment_3939" align="aligncenter" width="600"]

"Евреи нямат повече право да купуват вестници и списания" - 17.2.1942[/caption]

[caption id="attachment_3942" align="aligncenter" width="300"]

"Принудително маркиране на апартаментите на еврейски семейства с жълта звезда" - 26.3.1942[/caption]

[caption id="attachment_3943" align="aligncenter" width="600"]

"Забранява се на евреи да държат домашни животни" - 15.5.1942[/caption]

И малко преди финала:

[caption id="attachment_3946" align="aligncenter" width="600"]

"Забранява се на евреи да напускат страната" - 23.10.1941[/caption]

При дългата си разходка из потъналия в райско спокойствие живописен квартал не срещнахме и един единствен човек, който да повдигне поглед или по някакъв начин да регистрира наличието на тези трагични и важни до днес документални свидетелства.

Това едва ли би трябвало да учудва като се има предвид, че този нестандартен паметник почти не се споменава в големите берлински пътеводители, нито е регистриран в списъка на мемориалните обекти на Документационния център в бомбастичния и свръх-оразмерен Паметник на Холокоста край Бранденбургската порта…

Напускаме райското кътче в Баварския квартал с естествено витализираното чувство, че безразличието на околния свят, бездействието и готовността му да се спогодява с диктаторите и тираните правят възможни и наглед най-абсурдните и нечовешки престъпления.

P.S. В заключение две моментни снимки, които да ги бях режисирал, нямаше да мога да ги докарам така...

[caption id="attachment_3947" align="aligncenter" width="600"]