Милен РадевПредколедна служба в енорийската църква.
Бах струи на талази от балкона зад нас.
От амвона пасторката ниже приповдигнато-театрално своето послание.
На предния ред шава опърпан брадат човек. Мърмори нещо неразбираемо под носа си.
Откъм него лъха на непрана самотност.
След службата всички припряно гледаме да го заобиколим и припнем на чист въздух.
Късно, твърде късно ни просветва, че тази вечер между нас е седял син человечески.
На име Исус.
Няма коментари:
Публикуване на коментар