На фона на меко казано неутешителните новини, които бълват от някогашната страна на розите, сме петимни за всеки знак за нормалност, за всяко напомняне, че имаше и има и една друга България.
По-верните читатели на този блог познават ситуацията: Милен се носи нанякъде с велосипеда, както обикновено вглъбен в извиращото от слушалките на плейъра. Попада на нещо - музикално, новина или история, което го поразява и припва тук да сподели...
Така и преди малко.
Тъкмо минавам покрай известния и в родината на Георги Димитров затвор Моабит, пуснал си втория албум на Нателла
Когато над димящите развалини на Троя се понесе дрезгавият глас на Касандра, оцелелите с ненавист се нахвърлиха върху нея и я засипаха със страшни обиди и проклятия.
Тя òвреме ги беше предупреждавала за Троянския кон и за смъртната опасност, надвиснала над родния град. Те
Неопределеното време затова е неопределено, защото може да свърши изневиделица.
Точно това става сега. Смятах за малко по-дълго да се посветя на отглеждането на орхидеи и угояването на копринени буби, но настояването на трима верни читатели (трима Петка не хранят, но тежко
Така се получи, че от три дни с няколко души обсъждаме на Дневника ми във Фейсбук освен чеченския (или "чеченски"!) атентат в Бостън и някои полски въпроси, темата за руското вековно и непрестанно зверство по отношение на Полша и пр.
Стана дума и за Анджей Вайда и от там и за неговия незабравим - поне за нас, гледалите го откъм България или откъм Германия - филм "Катин".
Както начуваме току що, трима участници из Емиратствата на фолклорен фестивал в Саудова Арабия били сграбчени изневиделица от религиозната полиция на страната домакин
Вместо да отбележи като първо "гласа на терора" един от големите германски всекидневници тази сутрин започна със заглавието "От Америка пак се чуват гласове като от времето на Буш!"
С това се имат предвид някакви "агресивни" и "войнствени" изказвания на американски политици, които дочул вестникът... (?!?)
С първата си реакция тук, веднага след смъртта на Борис Березовски Валерия Новодворская малко ме разочарова. Междувременно Валерия Илинична явно е събрала повече информация, обмислила е ситуацията и като истински голям интелектуалец и честен човек заема онази
Съвсем нов текст на една от най-интересните и независими авторки на рускоезичната публицистика. Както обикновено той се помества тук защото не е без значение и за българския читател. Набиват се в очи прискърбни паралели, които настройват на определени размисли.