Звездата на холандската политика на първо посещение в Германия © Милен Радев
Няма още и два месеца от избухналия в Германия скандал с книгата на бившия министър и управител на Бундесбанката Тило Сарацин, а в обществената атмосфера тук вече се усеща ефектът от неговите решително формулирани тези.Единогласният фронт на иронизиращите и охулващите автора традиционни медии започва да се рони. Все по-често, тук и там пробиват и се чуват гласове и то гласове на хора с авторитет, които потвърждават диагнозите на Тило Сарацин. Сразени от незапомнения успех на книгата и многохилядните читателски аудитории, които той събира на своите четения из страната, политици, синдикалисти и публични фигури, макар и все още уклончиво, започват да признават наличието на сериозни проблеми с интеграцията на мигрантите в Германия.
През уикенда немислимото до скоро стана реалност: на спешно свикана конференция на Синдиката на учителите в Берлин – една определено лява организация - бяха обсъдени актуалните тезиси на засегнати учители от най-проблемния берлински квартал Нойкьолн. Те изнесоха публично факти за поголовния тормоз, на който са подлагани в училище от страна на мюсюлманските им съученици немногото, останали в този квартал германски деца. Описани бяха поразителни форми на физическо и психологическо насилие от страна главно на арабски и турски младежи в класните стаи, в училищните дворове и по улиците на Нойкьолн и Кройцберг.
Типично в стила на старата „политическа коректност“ реагира един от училищните директори. Според него не бивало да се говори за антигерманска дискриминация, защото жертви на тормоз и насилие в тези квартали били не само немски, но и американски и еврейски деца... След бурни дебати синдикалистите накрая се самоуспокоиха с „правоверната“ диагноза, че по никой начин не ставало дума за германофобия, а за „протест на социални лузъри“, отчаяни от безперспективната си ситуация...
Такъв тип „диагнози“ междувременно се възприемат със съответния сарказъм и възмущение от онази все по-голяма част от германската публика, която не крие разочарованието си от традиционните партии и от мейн-стрийм медиите, конструиращи и обслужващи обществени схеми без много пресечни точки с реалността.
* * *
Много по-силно от сарказъм бе отношението на активните граждани, които този уикенд, точно в дните на 20-годишния юбилей от Обединението на Германия участваха в проявите на няколко новосъздадени и основаващи се граждански и политически субекта в Берлин. „Гвоздеят“ без всякакво съмнение бе първото гостуване в Германия на холандския политик, лидер на „Партията на свободата“ Хеерт Вилдерс, постигнал сензационен резултат на последните парламентарни избори и сега участващ в управлението на Холандия, толерирайки правителство на малцинството.
Хеерт Вилдерс бе поканен в Берлин от депутата в парламента на федералната провинция, доскорошния член на фракцията на консервативната ХДС, Рене Щадкевиц. Политикът от Източен Берлин придоби име през последните години, когато единствен от колегите си активно подкрепи гражданска инициатива против строежа на турска джамия в благопристойния, буржоазен, населен изключително от германци квартал Панков.
След поканата към Вилдерс Щадкевиц бе подложен на силен натиск от своята партия да я оттегли, а когато отказа да се подчини, бе спешно изключен и от партията, и от парламентарната група. Реалността в Германия и в частност в Берлин е такава, че подготовката на посещението на холандския политик трябваше да се извърши в условията на дълбока конспиративност. От една страна властите следят с орлово око всеки повод за обвиняване на германските партньори на Вилдерс в разгаряне на национална омраза и дискредитиране на религиозни общности – обвинения, подобни на онези, заради които самият Вилдерс е изправен тези дни пред холандския съд.
Негласното влияние стига до там, че хотели и собственици на зали се подлагат на натиск за да не дават под наем помещенията си за подобни публични прояви. От друга страна левицата и нейните особено агресивни екстремистки групировки са винаги нащрек и чрез интернет мрежите активират своите симпатизанти за предотвратяване на всяка изява на заклеймяваните от тях като „ислямофоби“, „ксенофоби“, „расисти“ и „неонацисти“ политически противници.
От седмици, регистрираните за срещата с Хеерт Вилдерс, бяхме известявани от организаторите с кодирани имейли за развитието на програмата, а последните дни със сложна система на пароли и месиджи получихме едва 2 часа преди началото указания за точното място на срещата – реномирания хотел „Берлин“. Пред входа все пак се бяха събрали 50-на протестиращи комунисти и мигрантофили, държани в шах от масивно полицейско присъствие. Не се мина разбира се без дюдюкания и скандирания, точно колкото да се даде повод на големите берлински вестници на другия ден да озаглавят материалите си с образци на журналистическа балансираност и обективност като „Хеерт Вилдерс посрещнат с освирквания и аплодисменти в Берлин“.
Аплодисменти е доста слабо понятие за онова, което се случи в залата, препълнена с около 600 души от цяла Германия, с гости от Австрия, Италия, Франция. Водещ бе Щефан Херре, създателят на най-популярния, все по-масово четен блог в Германия „Politically Incorrect“, дефиниращ своята платформа така: „новини срещу течението • проамерикански • произраелски • срещу ислямизацията на Европа • за Конституцията и човешките права“.
След него говори депутатът Рене Щадкевиц. Той трудно може да бъде наречен харизматичен лидер, едва ли е и роден оратор, но звучи спокойно, разсъдливо, въздейства автентично и неафектирано. Още в началото Щадкевиц разграничи критиките към исляма като политическа система с тоталитарни елементи, принципно противна на германската конституция, от отношението към хората, които го изповядват, към умерените и добронамерени мюсюлмани. Който обаче иска да живее в Германия, заяви категорично Щадкевиц, трябва да се съобразява с Конституцията, да бъде лоялен и да приеме, че основните ценности на тази страна имат юдео-христиански фундамент.
Като бивш член на ХДС германският политик изказа недоумението си от думите на канцлера Меркел, че съжалявала за новосъздаденото правителство в съседна Холандия и се извини на Вилдерс за оскърбителните атрибути, използвани от председателя на тази партия по негов адрес като „десен популист“, „демагог“, който „демонизира цяла една религия“ и пр. Така могат да говорят само политици, каза Щадкевиц, които не са разбрали, че тяхната същинска задача е да защищават интересите на своя народ и нищо повече от това. Госпожа Меркел, увери госта Рене Щадкевиц, не изразява мнението не само на мнозинството от германците, но дори не и на мнозинството в собствената си партия ХДС.
Вместо да осъжда политическия избор в една съседна европейска държава канцлерът Меркел би трябвало да надигне глас на протест, когато в Турция се тормозят и убиват хора само защото са християни, когато в ислямски страни жени са изтезавани и убивани по законите на шариата, когато момичета се омъжват насилствено или когато в Центъра на Берлин левичари публично изгарят Библията, продължи Рене Щадкевиц.
Прекъсван от постоянни аплодисменти Щадкевиц не скри, че според него предстои съществена промяна в партийнно-политическия баланс на силите в Германия. Без да го заяви директно, той даде да се разбере, че предстои формалното основаване на новата, отдавна очаквана, Партия на свободата и много енергично отхвърли всякакви опити за сплашване, за съдебна разправа и за изнудване, защото по неговите думи „сега, през 2010 година нещата са стигнали толкова надалеко, че нашата критика, нашите намерения не могат повече да бъдат елиминирани“.
* * *
На Хеерт Вилдерс се падна ролята да съобщи публично за предстоящата нова партия в Германия и да пожелае на своя германски колега същия успех, който има неговата партия в Холандия. В началото на почти едночасовата си реч на перфектен немски, русокосият Вилдерс цитира неотдавнашното изказване на Ангела Меркел, че в бъдеще в Германия неминуемо ще има повече минарета. Този пасаж взриви залата с викове на възмущение и освирквания, преминали в аплодисменти след призива на госта „Нека не приемаме като неминуемо неприемливото за нас, а да направим всичко необходимо за да го предотвратим!“
В центъра на изложението на Хеерт Вилдерс бе исторически преглед на развитието на исляма и последователните вълни на неговата експанзия на Запад. Основен източник за преценката му на актуалния ислям са изследванията на американския професор Бърнард Луис, който в труда си „Комунизъм и ислям“ открива паралели в тоталитарния характер на двете системи. Вилдерс цитира и политолога Марк Алекзандър: „Погрешно е да се мисли за исляма като за една от големите световни религии. Ислямът е или политическа система или не съществува въобще и при това е политическа система с духовно измерение. Той няма да се спре пред нищо преди да елиминира Запада, преди Западът да бъда тотално ислямизиран“.
В детайл Вилдерс разгледа сравнителния анализ, който Марк Алекзандър прави на комунизма, националсоциализма и исляма и изтъкна впечатляващи паралели в трите системи – от принудата на цели народи да водят живот според предписанията на тоталитарната доктрина, през безмилостните чистки и налагането на еднопартийна диктатура до екстремния антисемитизъм. Ислямът като заплаха, каза Хеерт Вилдерс може да бъде наречен комунизма на нашето време. През 1848 г. Маркс писа за призрака, който броди из Европа – призрака на комунизма. Днес, смята Вилдерс, един друг призрак броди из цяла Европа – призракът на исляма. Опасността е също така политическа и също така екзистенциална за европейските ценности както опасността от комунизма в миналото – защото ислямът не е само религия, но е политическа идеология.
Тъй като ислямът е глобален и не познава граници, само една силна и ефективна международна организация може да се бори с неговото влияние, смята Хеерт Вилдерс. Такава организация ще бъде създаденият от него Алианс на свободата, в който ще влязат всички сестрински партии в Европа.
Дисидентите от съпротивата срещу комунизма като Солженицин, Хавел и Буковски учеха, че трябва да се живее не по лъжата, припомни Вилдерс. Свободата иска постоянно да си готов да я защитаваш, същото е и с истината. Според Солженицин истината рядко е сладка, но най-често тя е горчива. Трябва да имаме смелостта да погледнем днешната истина в очите, трябва отново да се научим да ценим свободата и да сме готови и на жертви за нея. Само тогава имаме шанс да оцелеем като цивилизация, смята холандският политик.
Паралелно на срещата с Хеерт Вилдерс, в Берлин се проведоха още две публични срещи на организации, които се идентифицират с тезите на Тило Сарацин в неговата шумно оспорвана и одобрявана книга „Германия се самоликвидира“. На Потсдамския плошад Гражданското движение „Пакс Европа“ бе призовало на митинг под заглавие „За демокрация и човешки права – срещу идеологията на несвободата“, а на централния западноберлински площад пред Мемориалната църква самозаявеното за дясно гражданско движение „Про Дойчланд“, което вече регистрира политически успехи в региона на Кьолн с твърдата си съпротива срещу строителство на нови джамии бе призовало на първия публичен митинг на солидарност с Тило Сарацин. „Про Дойчланд“ вече започва агитацията си за предстоящите през 2011 г. парламентарни избори в Берлин.
Интересно и за двете движения, свързвани в медийното пространство с дясно-екстремистки задкулисни сили, бе ярко и многократно заявяваната симпатия с Израел като фронтова държава, нуждаеща се от всеобща солидарност в борбата си с най-агресивната част от исляма. Въпреки силното полицейско присъствие, големи групи леви демонстранти успяха да стигнат в непосредствена близост до проявата и с безогледни скандирания, кречетала и свирки почти провалиха речите на своите опоненти. Освен обичайните „Вън нацисти от Германия!“, „Затваряйте си плювалниците!“ сред най-любопитните и навеждащи на много размишления скандирания на съвършено загубилите контрол, забулени в черно, развяващи червени знамена демонстранти бяха такива като „Никога вече Германия!“ и „Отворете границите за всички чужденци!“
За сега изглежда сякаш двете последни организации нямат персонален и политически потенциал за по-сериозно участие в политическото пространство на национално или берлинско ниво. Новата партия на Рене Щадкевиц обаче при едно обмислено позициониране пред избирателите, с вече загатнатите организационни възможности и с капацитета, който блогът „Politically Incorrect“ дава като достъп до новите средства за информация, би могла да създаде сериозни проблеми пред партията на Ангела Меркел, която все повече престава да бъде политически дом за разочарования консервативно-либерален избирател.
Няма коментари:
Публикуване на коментар