четвъртък, март 17, 2011

Ердоган в Дойчланд: „Турчинът, турчинът над всичко!“

Една непроизнесена реч…


Неджла Келек *

На сутринта преди пристигането си в Германия турският премиер Ердоган посети конгрес в защита на децата в Истанбул. Там той препоръча на младото поколение да си избере като идеали за подражание султан Мехмед, завоевателя на Цариград и Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на Турция. Ердоган се провикна: „Вие сега сте на възрастта, на която султан Мехмед завладя Истанбул. Сред Вас е Мустафа Кемал на бъдещето!“

Както някогашните султани

пред поданиците си в цариградския хиподрум, вечерта, но вече в поп-арената на Дюселдорф, Ердоган бе посрещнат триумфално от подбрани в джамийските общности на Германия 10 хиляди сънародници. Пред тях той изнесе предизборна реч, по страшна от всичко, което можеше да се допусне. Премиерът се обърна не към интегрираните и асимилирани турци в Германия, а към своите мюсюлмански братя и сестри.

Ако Ердоган бе държавник, проникнат от европейската идея, който се застъпва за европейските ценности, който вниква в политиката на Турция и желае интегрирането на сънародниците си, живеещи в чужда среда, той нямаше да се държи сякаш е дошъл в Дюселдорф на роднинско гости. Тогава той трябваше да изнесе съвсем друга реч, вместо да се обръща като някакво „бате“ на „ти“ към хората, а щеше да им говори с респект на „Вие“.

Речта, която щеше да е добре да чуем от турския премиер можеше да звучи така:

„Уважаеми дами и господа,


преди 50 години Вие бяхте принудени да напуснете Вашата страна, Вашата родина, Вашите семейства, защото по онова време Турция не беше в състояние да Ви осигури работа, сигурност, здравна помощ и образование на Вашите деца. Дълбоко съжалявам за това и съм безкрайно благодарен за шансовете, които Европа Ви предоставяше през всичките тези години.


Готови заради по-добър живот в новата родина на


най-тежката работа в най-сложни условия,


вие носехте полза и на двете ни страни. На Германия – чрез своето трудолюбие, а на нас – чрез финансовата помощ, която редовно оказвахте на семействата си в Турция, чрез безбройните къщи, изградени там със заработени от Вас пари.


Знам, че междувременно много от Вас живеят в Германия като второ и трето поколение. Мнозина са решили да станат граждани на тази страна. С това доказвате, че сте готови да поемете отговорност за новата си родина, че желаете да участвате в развитието на нейното общество. То означава, че Вашите деца са част от германското общество и говорят езика на тази държава. Това е похвално. Сред Вас има лекари, предприемачи, писатели, работници и държавни служители. Искам да пожелая на всички Ви успех по Вашия път!


Сред Вас има и такива, които се чувстват у дома в двете култури – в турската и в германската. Те са онзи мост, който ни свързва и който осигурява взаимното проникване на всичко най-добро, което има в двете култури. Други пък биха желали да се върнат обратно, но се опасяват, че може да не се ориентират в старата родина на бащите си. Готови сме да помогнем на тези хора за да могат да се интегрират в днешна Турция. Защото на нас ни е нужно богатството на техния натрупан опит. С тяхна помощ ще продължим да изграждаме страната си и по-лесно ще станем част от Европа.


Но сред Вас има и немалко на брой, които сякаш никога не са напуснали своето село, които искат и тук да живеят както си знаят,


според старите традиции,


все едно че са останали завинаги там. С това обаче те възпрепятстват напредъка на своите деца и внуци. Към тях се обръщам днес: необходимо е да напуснете селото и духом, защото и в модерна Турция тези села нямат бъдеще. Възползвайте се от шанса да промените своя живот, помогнете и на децата си да стъпят на крака!


В багажа, с който сте дошли в Германия, вие носехте и Корана. Свободата на религията в Германия Ви дава възможност да строите джамии и да водите живот на вярващи мюсюлмани. Това е човешко право и ние сме категорично решени да гарантираме необезпокояваното упражняване на това човешко право и в Турция.


Нека християните строят своите църкви, а алевитите - своите молитвени домове. Ние трябва така да съблюдаваме своята религия, че тя да помага на хората, да ги утешава и успокоява. При това е време да проверим дали в името на религията не се легитимират и някои всъщност отживели времето си традиции и обичаи. Защото религията е съставна част от нашата свобода и дълбоко личен въпрос на всеки отделен човек.


Ако искаме да изграждаме света заедно, трябва заедно да се застъпваме за универсалните човешки права и за правото на всяка личност на свобода и щастие. Вие – тук, а аз - на моя пост.“


За съжаление турският премиер реши да произнесе друга реч.

Той не изрече нищо от горното и избра съвършено различен тон. Ердоган не говорѝ като политик на частно посещение, а се обърна в стила на султан към поданиците си. Същевременно той фамилиарничеше като някакъв селска „ага“ и говореше на публиката на „ти“, сякаш всеки турчин е член на неговото семейство. Той се вживя в ролята на старейшина на рода, към когото всеки трябва да се отнася с любов и респект.

Ердоган казва: турци сте и ще си останете турци, без значение къде живеете и дали имате германски паспорт или не. Публична тайна е, че турските власти се стараят по всевъзможни начини да осуетяват отказа от турско гражданство. Консулствата на Ердоган пращат на екс-съгражданите си паспортите по пощата. А сега въвеждат и някаква нова „синя карта“, която ще получава всеки роден някога като турски гражданин. С нея фактически Ви заковават за вечни времена към Турция.

Веднъж турчин, турчин – завинаги?

Ердоган казва: учете се, станете инженери, лекари, адвокати, но го правете за нас. Възпитавайте децата си в мюсюлманската вяра, учете ги първо на турски език, участвайте в живота на новата си страна, но не се приспособявайте! Ердоган си присвоява ролята на защитник на турците в Германия. Индиректно той призовава турците към нелоялност спрямо Германия според лозунга: Турция на първо място. Той внушава на тукашните турци, че те са посланици на турцизма и на исляма. С други думи, той повтаря речта си от конгреса на децата в Истанбул: „Вие сте султан Мехмет, вие сте Ататюрк!“

* Публицистката и социоложка Неджла Келек, родена 1957 г. в Истанбул, живее в Германия. Тя е автор на ползващи се с голяма популярност и предизвикващи оспорвани дебати книги. Носителка на реномирани литературни и обществени награди. Повече подробности за нея тук.




Превод: Милен Радев

3 коментара:

Мариана Цонева каза...

Брилянтно!!! Все повече се възхищавам на Неджла Келек! Колко по-добър би изглеждал светът, ако се чуваха такива гласове...
Поредно благодаря, Милене!

Christa Gutzeit каза...

Боже! Неджла Келек е от малцината избрани. Колко ми се иска някой от нейните сънародници да я чуе, а не само ние да й ръкопляскаме. Може ли някога някой да стане пророк и в собствената си страна? Познавам депутати от турски произход в Бундестага, които мислят като нея, дай Боже и те да имат някакво влияние над турците в Германия! Защото Турция може и да не влезе (скоро) в Европейския съюз, но интеграцията на живеещите в християнска Европа турци е отделна и според мен много по-актуална тема.

Милен Р. каза...

Не мисля, че Неджла Келек е кой знае колко изненадана от тона или позицията на Е. Едва ли има и други изненадани. Онези, които са информирани и имат независимо виждане - няма от какво. Другите, медийните манипулатори с инструментите на полическата коректност, политиците, правещи се на слепи с апийзмънтски илюзии, лявото, базисно антисемитски настроено мнозинство в Германия - те пък няма въобще да регистрират, че има нещо, което си струва изненадата.

Ето, в момента следя дори нещо още по-силно - симпатията с която в "либералните" германски медии се изказват и коментират капитулацията на турския генералитет пред ислямистите (Ердоган). Колективната оставка на висшето армейско ръководство с всичките му трагични за по-нататъшния път на Турция последици, се възприема от тази публика с въодушевление като финален удар срещу "турския милитаризъм", срещу "диктата на военните" и пр. и пр. Безумие? Нали знаем кога Господ лишава някого от ум...