Българската дипломация в новините на ZDF

Влизането на българска тема в новинарските емисии на един от двата големи обществено-правни ТВ-канала в Германия не е от най-честите явления. Това се случи на 8 март тази година и то със солиден сюжет - почти 3 минути в централната следобедна емисия „heute in europa“ (Днес в Европа) на ZDF.

Естествено, не бях успял да видя материала на живо, но слуховете за нещо необичайно и дори драматично бързо ме достигнаха и накараха да се почудя в отчаяние как да открия текст или образ от предаването.

Хубаво е, когато човек има мрежа от доверени и достоверни близки, на които може да разчита в такъв момент. Благодаря на сънародничката г-жа Лидия Гжимек. От нея получих точните времеви и програмни координати. Благодаря и на безименните специалисти из нета, към които човек винаги може да се допита за трикове при даунлоудване на кодирания стрийминг в т.н. Медиатека на ZDF. След няколко опита,  прекодиране и малък монтаж сега всеки да стане свидетел на сюжета: "България, нейните дипломати, президентът и ДС".

В помощ на неразбиращите немски свалих следния транскрипт:

08.03.2011 16:00 ZDF „heute in europa“

00:00 – 00:35
Водеща:
И 20 години след падането на Желязната завеса много страни от бившия Източен блок все още се борят със своето нечисто минало. Това важи и за България, където достъпът до старите досиета на ДС се оказа много трудна работа.
Държавна сигурност е разформирована след промяната там, но много от официалните или неофициални сътрудници на тайната полиция се настаняват на добри позиции в политиката. Сред тях са и много посланици, които са действали в миналото като агенти и доносници.
Оказва се обаче, че за България анализът и преодоляването на миналото въобще не е тема. Това констатира и нашата кореспондентка Тоня Пьолиц:

00:35 – 00:54)
Тоня Пьолиц (зад кадър):
Георги Саръиванов пази у дома си тежката верига от затвора на ДС. 80-годишният господин е възмутен от факта, че неговата страна е назначила и държи на постовете им по света посланици, които са бивши сътрудници на комунистическите тайни служби.

00:54 – 01:05
Георги Саръиванов (жертва на ДС):
„…Просто да не заемат никаква длъжност, никакъв пост. Които искат да си изкарват хляба като таксиметрови шофьори, келнери, каквото искат… Те си имат големи пенсии… Но те не бива да са представители на нашата държава…“

01:05 – 01:26)
Тоня Пьолиц (зад кадър):
Бивши агенти като посланици. В 35 държави вече с погнуса отвръщат нос от елитните български дипломати. Посланиците в Лондон или в Берлин са работили по-рано като шпиони. Нито един от тях не се е върнал доброволно в страната си след разкритията. Но българското правителство е с вързани ръце. Посланиците са в компетентността на президента. Той обаче от месеци отказва да ги отзове.

01:26 – 01:36)
Весела Чернева (говорителка на МВнР):
„…Надявам се, че президентът наистина … скоро ще разбере (проумее) това… Че сме стигнали вече до точката, от която няма връщане…“

01:37 – 01:47)
Тоня Пьолиц (зад кадър):
Операция „Тайни служби“. Годината е 21-та след Промяната! На държавно посещение във Виена българският президент опитва да се измъкне от обвиненията.

01:47 – 01:54)
Тоня Пьолиц:
Кажете, кога ще отзовете посланиците, за които има подозрения, че са бивши сътрудници на тайните служби?

01:54 – 02:10
Георги Първанов:
„...ъ, ние правим пресконференция, която би трябвало да Ви представи онова, което сме обсъждали във Виена... Но мога да Ви съобщя с готовност тук и сега, че където и да ходя по Европа и по света, аз чувам хубави работи за българските посланици. И за мен това е критерият за оценка на тяхната работа. Благодаря!“

02:11 – 02:19
Тоня Пьолиц (зад кадър):
Ще се учуди ли някой, ако научи следния детайл: всеки втори посланик, назначен от президента през неговия мандат е бил от изтъкнатите агенти?

00:54 – 01:05
Георги Саръиванов:
„…Самият президент, който взема решенията, и това не е тайна в обществото, е работил за Държавна сигурност с псевдоним Гоце…“

01:37 – 01:47)
Тоня Пьолиц (зад кадър):
Сега София е принудена да предприеме дипломатически ходове. Както се чува, започва привикване на въпросните посланици „за консултации“, за да може след това, по съвсем недипломатичен начин, дипломатите да бъдат задържани в София.