На 19 май 2011 в Хумболдтовия университет в Берлин бе изнесена лекция на Мартина Балева под обявеното заглавие:
Изкуство и национализъм на Балканите
Примерът с България
Телевизия СКАТ излъчи тези дни невежо и просташко коментарно предаване с видеоматериал от лекцията. Манипулативно бяха предадени части от тезите на Мартина Балева, неточно преведени на български. На няколко места обобщението не отговаряше нито на същността на нейното изложение, нито в детайл на казаното от нея.
В частност, включените в репортажа въпроси, зададени от мен към лекторката, бяха придружени от некоректен и манипулативен превод и на моите думи. Ето защо реших да предложа запис от моето изказване на немски език заедно с транскрипт на български език.
* * *
В началото ще се опитам с няколко думи да предам необходимото от продължилата почти час и половина лекция за да може да се разбере контекстът на поставените от мен въпроси към лекторката.
С помощта на многобройни живописни платна - от Дьолакроа - 1824 г. и 1826 - прочутото "Клане в Хиос" и "Развалините на град Мусолонги" през редица картини на чешки художници като Ярослав Чермак или Мрквичка, на руски (Передвижники), сръбски, германски автори Мартина Балева изследва феномена на героичното изобразяване на страданията на християнските народи, изтезавани от ръката на неверници османлии. На нея й е направило впечатление, че сюжетите се повтарят, сцените са патетично - геройски или мъченически, че чрез тях се насаждат митологични образи в съзнанието като на европееца, така и на самите балкански народи. Тя се пита и търси отговори на въпроса каква е причината за страстта към изобразяването на тези точно сюжети.
Академичната публика в Берлин не скри възторга си от това, че Мартина Балева била направила голям принос с откритието и тълкуванието си, че западноевропейските художници на времето си съвсем не случайно проявявали такъв интерес към героичните балкански събития. Страданията на християнското население от една страна и жестокостите от насилниците от друга, били изобразени според младата научна работничка с особена цел. Тези художници ползвали балканските сюжети просто като "отдушник", като "заместител", компенсиращ невъзможността да изобразят въжделенията на собствените общества за свобода или да изобразят протеста си пред потисничеството на властниците в техните страни - реакционна Франция или не по-малко реакционната Австро-Унгарска империя...
По нататък тя анализира от иконографски аспект картини като "Под игото" на Мрквичка и детайлно деконструира една гравюра на немски художник от руското издание "Илюстрирана хроника на войната" наречена "Ариергард на турската армия":
Според Балева тази гравюра от 1878 г. била "красноречив пример за преплитането на привидна документалност на изображението с въображението на художника и изземването им в служба на националната историография". Тази картина, твърди Балева, била днес позната преди всичко на българската публика. При това под названието "Турски зверства в Батак"... Т.е. в обърканото българско съзнание тя изобразявала събития от 1876 г. - 2 години преди своето създаване. Нещо повече, както съобщи Мартина Балева на стъписаната си от толкова национален калпазанлък академична немска публика, тази графика "виси и днес в музея в Батак и въобще непрекъснато се репродуцира (в България) под това именно заглавие"...
(Тук правя вметката, че въпреки усилено търсене нито една репродукция на тази картина под това заглавие не се намери никъде из архивите и дебрите на българския и международен интернет)
Продължавайки своя деконстурктивистки анализ Г-жа Балева показа на екрана следните съпоставки за да илюстрира своята теза, че въпросните изображения са изградени според иконографски принципи (признавам, че подтекстът на този извод, акламиран бурно от присъстващи немски професори изкуствоведи като авангарден и приносен, не ми се е разкрил и до този момент).
И така, според Мартина Балева:
...отвличащият жената в центъра на картината аскер е буквално повторение на познатата от църковното изкуство композиция "Пиета", а
...окаченият на коня полугол селянин е композиран в позата на мъченическите изображения на Разпятието...
Проблемът, който се породи у мен след интелигентно поднесения анализ на младата учена е един: тази гравюра не съществува нито в моето индивидуално, нито в публичното съзнание като изображение на "Зверствата в Батак". Тя отсъства и в огромната фото и картинна база на Google, а когато ми е попадала в миналото е била озаглавявана просто като "Turkish attrocities", За "непрекъснатото й репродуциране в България" именно като сцена от Батак чух за пръв път завчера, но признавам, че за разлика от присъстващата немска академична публика не бях впечатлен от него. Въпреки, че то е ключово за дисертацията на г-жа Балева, която се очаква да излезе всеки момент от печат.
Признавам, че бях решил въобще да не отделям повече време на тази лекция и дори на тази тема. Но след наглия и невеж видеосюжет и репортаж на СКАТ, след безпрецедентните и очевидно провокационно режисирани зулуми на волесидеровите слабоумни активисти край Баня башъ джамия последният петък се виждам принуден да споделя тези свои бегли впечатления на очевидец. Още завчера вече публикувах тук своите забележки по горещите следи на вандалщината срещу молещи се на бога си хора в центъра на София.
Продължавам да смятам, че не бива темата за родолюбието, темата за патриотизма и връзката ни с идеалите на нашите предци - от Григор Пърличев, през братя Миладиновци и Захари Стоянов... до Симеон Радев и Пею Яворов да се оставя в мръсните ръце на Атакисти с СКАТ-аджии, а заради техните безумни и явно престъпни действия и призиви срещу нашите мюсюлмански братя да не смеем да изразяваме по спокоен и аргументиран начин нашите позиции и убеждения, колкото и изолирано да звучат те в днешна, политически коректна Европа...
Транскрипт на изказването ми след лекцията на Мартина Балева:
Проф. Фос (Институт по славистика, Берлин, Дружество за Югоизточна Европа):
Благодарим на госпожа Балева за тази изключителна интересна лекция. Мисля, че Вие успяхте по много точки да придадете по-диференциран облик на едностранчиво негативистичната проекция на „балканизма“ от Мария Тодорова. Според мен Вашето представяне открива възможности за много въпроси, за дискусия, за коментари … Призовавам сърдечно, присъстващите да проявят активност… заповядайте… (малка пауза)… хм, май всички са като смазани от образите, които видяхме… ?... (оживление в залата)…моля, г-н Радев…
Милен Радев:
Отърсвам се в началото от известно страхопочитание пред високия учен стил на доклада и както подобава на аматьор ще се постарая да се изразявам малко по-простичко.
Питам се как сте стигнала до това подзаглавие на днешната лекция – „Изкуство и национализъм на Балканите – Примерът с България“? Запознахме се току що с голям брой впечатляващи примери за много художници от различни културни среди (Франция, Чехия, Русия, Сърбия… – бел. М.Р.) – според мен във Вашето изложение България имаше съвсем маргинална роля. Бих желал да науча какво тогава Ви е накарало да изберете точно това подзаглавие за своята днешна лекция?
Освен това ще си позволя две забележки:
На няколко пъти Вие се запитахте как и защо се е стигнало точно до такъв тип (плакативни, патетични, героично-националистически – бел. М.Р.) изображения, до този художествен език на авторите. Наскоро отново ми се случи да чета стотици писма на обикновени селяни, обикновени македонски българи от периода 1902 – 1903 г. Става дума за писма, които те пишат до различни международни институции, до личности в чужбина, които молят за помощ и тези обикновени хорица описват в писмата си по един – за мен и до днес емоционално разтърсващ - начин същите произшествия, обстоятелства, драматични случки, които ние видяхме тук на диапозитивите към Вашия доклад. Събития, изобразени от художниците през XIX век може би прекалено плакативно, може би за нашите днешни зрителни навици прекалено патетично, но във всеки случай в своите писма хората описват точно такива произшествия по време на тогавашните въстания, бунтове и потушаването им. Хората просто са преживели всичко това лично, на свой гръб. Като лаик аз виждам един съвсем прост отговор на въпроса защо картините изобразяват това, което е нарисувано на тях: защото зад тези картини се намират действителни факти, събития, които тези народи (на Балканите – бел. М.Р.) – говорим тук сега за християнските народи, но навярно и част от мюсюлманското население в Османската империя – са преживявали отново и отново през онези години.
Последната ми забележка е – признавам – полемична: Вие говорихте често в условно наклонение, изказвахте се (в определен контекст – бел. М.Р.) с уговорки: „жертвите за които се говори, че били загинали“, „предполагаемите жертви“ и пр. – може би не точно с тези думи (оказва се, че беше точно с такива изрази – бел.М.Р.) , но във всеки случай Вие поставяте историческата достоверност на изобразените на тези исторически картини събития под съмнение или поне ги снабдявате с въпросителен знак. На всички ни е ясно, че след като по онова време са отсъствали фото или филмови документи, то художествените изображения (като току що показаните от Вас – бел. М.Р.) са изпълнявали и функцията на документи (те са и влияли на създаването на обществени представи и стереотипи за събитията – и това трябваше да го кажа, но за съжаление се е изгубило в лабиринта на спонтанната реч… ;) – бел. М.Р.).
От времето на Третия райх, за отвратителните престъпления на Третия райх, разполагаме с достатъчно фото и филмови образи и документи. Не мога да си представя, че в този втория случай Вие бихте си позволили да отсъждате само на основа на изобразителния материал, без да се обърнете към данните на историографията – нещо, което във Вашата лекция отсъстваше изцяло – и да говорите за „предполагаеми жертви“, за „както се говори, че били загинали“ или „за евентуално изгорени“ или „кремирани“. Възприемам това обстоятелство - не като българин - а като непредвзет читател и наблюдател за доста потискащо…
21 коментара:
Г-н Радев ! Имате диаметрално противоположни мнения за проблема сега, в тази Ви публикация и през 2007 г? На кое от двете Ви мнения да вярвам? Напишете все пак, кой от учените, присъствали на пасквила, прочетен от Балева, освен ментора ѝ проф. Фос , одобри или "акламира" измишльотините и от рода на това, че било все едно на примера на коя страна е трябвало да се запише заглавието. Било все едно за нея - дали България или Гърция.
Преди 4 години казвате , че г-жа Балева е на 35г. и е още студентка??? Днес, когато според Вашите сведения е на 40, Вие я наричате "млада" научна работничка. Даже по критериите, приети в ЕС, тя вече не е в групата на "младите". Не внушавайте на Вашите читатели, че грешките ѝ се дължат на младостта. Точно Вие я питате, защо толкова повърхностно е разгледала "България" в изложението си, но е тупнала заглавие с невярно съдържание.
Не Ви отива на културата да пишете за "просташко коментарно предаване" по една национална телевизия, само защото журналистът Касабов е бил дълбоко възмутен от една лекция, непохвалена от нито един от присъстващите(включително от Вас). Този Касабов има роднини, избити по особено жесток начин в онези години и това се пренася в семейната му историческа памет.
Защо не споменавате нищо за опита за побой над този същия журналист. Затова как един немец и един българин го блъскаха, за заплахите, че ще бъде заклан, че ще бъде застрелян с "Калашников", че ще гледат как му тече кръвчицата.
Ако бяхте показали и тази част от събитиетов университета, щяхте да сте по-убедителен в разсъжденията си сега(странно защо са обратни на онези през 2007г) за "дълбоките" научни открития на Балева. А преди 4 години говорите точно обратното - какви непоправими щети е нанесла вече въпросната 35 годишна студентка...
По-добре не изтривайте този текст, защото иначе ще го намерите на много други места. Истината за мене е по-важна от страховете за собственото оцеляване на един наш сънародник, живеещ в Германия...
Г-н Радев, предаването по СКАТ не е"примитивно и невежо". Как да се съглася с Вас, като първият, който се включи в дискусията беше бивш министър на образованието в правитеството на Ф. Димитров. Хайде, аз а Вас зсъм "дивак", но и професорите по история в България ли са станали диваци?!? След това в дискусията навлизат други културни българи. Чуйте им доводите, а не да си изливате гнева в блога. За какво сте се захванали с блоговата форма на журналистиката като не можете да си сдържате нервите - употребявате обидни квалификации, лавирате(като по-горе) и искате да докажете, че спазвате линията на Вашите твърдения, че и преди и сега Балева нанася непоправими щети върху имиджа на България.
Помислете какъв "учен" защитавате само? Жалко за Вас г-н Радев.
Не видях някъде М.Радев да защитава Балева- даже обратното... Но субективизма на харесващите помийната яма, наречена СКАТ е точно отражение на демагогията, изливаща се от там.
Г-н Радев, предаването по СКАТ не е”примитивно и невежо”. Как да се съглася с Вас, като първият, който се включи в дискусията беше бивш министър на образованието в правитеството на Ф. Димитров. Хайде, аз а Вас зсъм “дивак”, но и професорите по история в България ли са станали диваци?!? След това в дискусията навлизат други културни българи. Чуйте им доводите, а не да си изливате гнева в блога. За какво сте се захванали с блоговата форма на журналистиката като не можете да си сдържате нервите – употребявате обидни квалификации, лавирате(като по-горе) и искате да докажете, че спазвате линията на Вашите твърдения, че и преди и сега Балева нанася непоправими щети върху имиджа на България.
Помислете какъв “учен” защитавате само? Жалко за Вас г-н Радев.
Петър Петров, преди да се отправят неоснователни обвинения е добре да се проучи по-внимателно ситуацията.
Няма нищо трито.
Просто софтуерът на WordPress "свива" онези коментари, които са получили необикновено голямо число отрицателни оценки от читателите. Това навярно се прави с хуманна цел, да се пощадят очите и нервите на посетителите от неприлични според мнозинството постинги. Но самият негативно оценен коментар не е ни най-малко изтрит, а може с минимално усилие да бъде отворен и прочетен от всеки мераклия. Като се кликне на надписа
"Hidden due to low comment rating. Click here to see."
Това е впрочем обичайна практика в много издания, в "Дневник" например.
Точни и подходящи въпроси към Балева.
Интересно ми е какво е отговорила.
След като на 28 юли посещава Пловдив, а на 1 и 2 август съответно Пещера и Пазарджик, Макгахан отпътува за село Батак, изпращайки впоследствие на своя вестник ярко описание на видяното от него:
„ ...Ние огледахме вътре в църквата, почерняла от изгорялата дървения, но не и разрушена, не и особено пострадала. Сградата бе ниска, с нисък покрив, поддържан от тежки неравномерно разположени сводове, които, доколкото можехме да видим, поглеждайки вътре, бяха с такива тавани, колкото висок човек да стои изправен под тях. Това, което видяхме вътре, бе твърде страшно, ако човек задържеше погледа си. Огромно количество частично обгорели тела лежаха там, техните овъглени и почернели останки, натрупани до половината от разстоянието до тъмния таван, правейки го да изглежда още по нисък и мрачен, тъй като лежащите в процес на гниене тела бяха прекалено страшни за гледане. Човек не би могъл да си представи чак такъв ужас. Всички отвърнахме поглед отвратени и замаяни и се заклатушкахме навън от тази къща на страшната напаст, щастливи да се озовем отново на улицата. Обиколихме селото и видяхме същото нещо отново и отново над сто пъти. Скелети на мъже, с прилепнали към тях дрехи и все още висяща плът, гниещи заедно, глави на жени, чиято коса се въргаляше в прахта, кости на деца и пеленачета, разхвърляни навсякъде. На едно място ни показаха къща, където двайсет души били изгорени заедно; на друго място десетина момичета били изклани до едно, след като се скрили - изобилно свидетелство за което са останалите там кости. Навсякъде - ужас след ужас...“[3]
Макгахан съобщава, че турските войници насила вкарават някои от селяните в църквата, която след това e запалена, а останалите живи са измъчвани, за да кажат къде са скрили ценностите си. Макгахан сочи, че от общо седем хиляди души население оцелеляват само две хиляди души. По негови изчисления петдесет и осем села в България са били разрушени, пет манастира са изравнени със земята и общо петнайсет хиляди души изклани.
Милен Р. мисля,че написаното от г-н Иван Проданов по-горе си е много на място по последния проект на Балева/Брунбауер.Дайте да се запитаме защо по време на Ренесанса са се рисували картини с определен сюжет и писали творби по някои тематики.Може би и тогава е имало "платени" фотографи?"Тя се пита и търси отговори на въпроса каква е причината за страстта към изобразяването на тези точно сюжети.".По времето на комунизма имаше само руски филми за "братята руснаци".Защо по времето на Хитлер в Германия са се снимали филми с точно определени сюжети?Може би,защото снимките,филмите и картините отразяват времето,в което живее един народ?Може би,но според госпожата явно има и други причини?
Направи ми впечатление,че Вие лавирате доста умело.Хем пишете "нашите мюсюлмански братя",хем уточнявате,че става дума за сегашните мюсюлмани,живеещи в Република България,а не същите по време на Османското Робство.Хем защитавате госпожа Балева,хем пък сте несъгласен с някои нейни твърдения.
А каква отговорност имате предвид?
Съдебна? - Няма престъпен състав.
Научна? - Науката в Германия или в преобладаващата си част въобще не регистрира казуса, или в останалата си по-миниатюрна част е въодушевена (както мисля стана ясно и от репортажа) от постмодерния, културололожки подход на младата учена.
Науката в България пък в в преобладаващата си част се оказва неадекватна (с изключение на шепа сериозни, преди всичко млади хора, някои от които съм споменал в текстовете си по предмета) и оставя темата в лапите на мръсниците от в-к "Труд" или нечленоразделници от кръга на "Атака", на телевизия СКАТ, на плячкосалите названието "ВМРО" шарлатани пр. и пр.
Гражданска? Въобразявам си, че това, което пиша по случая от няколко години и преди всичко това, което писаха критично за проекта на г-жа Балева - обосновано и спокойно - няколко познати публицисти е именно търсене на гражданска отговорност, ако позволите този малко високопарен израз. Но понеже тя не кара кола, а върти академично перо, гражданската отговорност в този случай е съвсем бошлаф работа...
За каква отговорност става дума? Явно не Ви е тук мястото! Отговорност за научни изследвания, публикации, Вие добре ли сте с акъла?
Друга българка и Милен Р. много добре Ви е ясно,че има как да се потърси отговорност за нанесената обида на госпожа Балева на българската държава.Нека,същата се опита да каже,че не е имало никога Холокост.Това,с акъла-добър въпрос,друга българка,защото явно някои хора,защитаващи въпросната особа въобще отказват да използват акъла си,камо ли да са добре с него.
За Атака и другите партии в България-отказвам да ги коментирам.Аз пиша за госпожа Мартина Балева,а партиите в българската държава(ако все още има такава)са отделен въпрос.
Никого не защитавам, една българко. Защитавам само правото на всеки да изразява собствено мнение.
И тъй като отвреме-навреме употребявам акъла си за по-полезни неща, отколкото да заклеймявам инакомислещите, ще цитирам една мисъл на Волтер: "Не съм съгласен с твоите тези, но бих си дал живота да можеш да ги кажеш..." А тезата за обидата на българската държава направо ме потресе...
Друга българка,аз съм съгласна всеки да има свое мнение.Когато този някой,обаче започне да убеждава другите в неговата гледна точка,че и заплахи да изрича/пише-тогава вече се питам дали е толкова "либерален",за колкото се опитва да ни се представи.
Една българка, а каква би била твоята реакция, ако няколко години преди това са те заплашвали със смърт и с плакат "Балева на дръвника", а?
За съжаление в "Случая Балева" има престъпен състав по смисъла на НПК.
Нарушени са както закони на Германия, така и Български. Има и груби нарушения на няколко международни конвенции.
Тук не става дума за т.н. "научен труд" (който за съжаление е твърде далеч от каквато и да било наука), а за тежко финансово престъпление.
Начинът, по който е предвидено да бъде разпространявана книгата на г-жа Балева (визирам премията от 40 EURO, която бе официално обявена) определено ще предизвика проверка на оторизираните за това органи.
Пак повтарям "научната" стойност на трудовете на г-жа Балева могат да предизвикат само и единствено усмивки за експерти, занимаващи се с военна история и анализиращи доказателства.
Някои от сравненията, които привежда като "доказателства" са достойни за скандален ежедневник, но не и за научен труд.
Извинете, но това не е наука а най-чисто шарлатанство и евтина сензационност.
Дори разпъването върху кон (характерен метод на мъчение, познат в Азия и привнесен на балканите от т.н. "черкези" - в Кавказ се наричат с друго име) е нещо, което няма нищо общо с използваното от римляните разпъване на кръст. Пораженията, на ключечните стави при този начин на мъчение са специфични и леталният изход е в резултат на нарушение на дейността на друга група вътрешни органи.
Съществуват много монографии, както и изследвания на водещи криминалисти по темата, но г-жа Балева, очевидно е ползвала друг вид консултанти (ако въобще е ползвала такива или ако си е направила труда да се консултира с утвърдени експерти).
Още по голяма загадка за мен си остава как точно е била изготвена рецензията на нейния труд? Тук просто не знам какво да кажа.
Или дисертацията не е била прочетена внимателно или рецензентите не са имали и най-малка представа от полиграфия и графично изкуство. И в двата случая това говори много зле за определени научни кръгове и прави науката за посмешище.
Извинете, но псевдонаучната фразеология е признак на невежество и интелектуална немощ. Само един (моля да бъда извинен за определението) абсолютно бездарен колега се прикрива зад сложни термини и още по-сложни и заплетени изречения. Примери за това в съвременната наука колкото искате.
Нidden due to low comment rating = Скрито заради нисък рейтинг
Click here to see = Ако цъкнеш тук все пак ще можеш да го видиш
Г-н Радев, преди години попаднах случайно на цитат от спомените на полския художник Пьотровски, автор на известната у нас картина "Клането в Батак". Художникът пристига в България десетина години след Освобождението (1888), отива в Батак и околностите, среща се с местните хора и започва подготвителните ескизи за картината. Сред моделите му имало както оцелели от погрома над Батак, така и "представители" на погромаджиите от съседното село Барутин, които са клали съседите си. Нямало никаква омраза между позиращите селяни, като че нищо не се било случило преди десетилетие. Пьотровски е изумен от липсата на каквито и да било емоции, "негативизъм", мрачни спомени и пр. Моделите си съжителствали най-кротичко, без да се интересуват от това, как днес ще интерпретираме Историята. "Случката" в Батак по време на априлските събития от 1876г. е кулминация на отдавнашните междусъседски дрязги, свързани с пасищата, използвани от жителите на Батак и Барутин (с преобладаващо мюсюлманско население). И хората от Барутин взимат нещата в свои ръце, начело с Ахмед БарутИнлията (а не Барутанлията, както се учеше едно време).
УТОЧНЕНИЕ. Не съм чел (и нямам намерение)нищо от запалянковските дискусии около темата "Батак", която преди време разбуни "патриотичните" духове в България за пореден път. Само ще отбележа, че картината на Пьотровски (която, струва ми се, е била намесена в българо-германската дандания)изчезна от Националната галерия за чуждестранно изкуство в София, като отначало на празното място имаше съобщение, че се реставрира, а сега там виси друга картина.
Каква премия, какви 40 евро??? Кога и къде успяхте да прочетете научния труд на Балева! Та книгата още не е излязла от печат! Смея ли да попитам, в коя част от денонощието сте писали коментара си и какво сте консумирал преди това?
Друга българка, ако госпожа Балева са я заплашвали с "дръвник"-бих се замислила на нейно място(ако бях, пак го пиша, инак изборът си е нейн!), защо хората ме "заплашват" с това? Пак го пиша-нека същата особа МарТина Балева се опита да говори, че е нямало Холокос.(Гаранция, че тогава директно ще "свърши" на дръвника и няма да се разбере, дори. ;) Та, предполагам, многоуважавана госпожо, че ще сте права, че българите са прекалено търпелив народ. А и от историята знаем, че насилието породено от насилие, до нищо добро не води. Някой я заплашил и тя решила да заплашва ЖУРНАЛИСТИ? С какво медиите по-точно я оскърбиха или заплашиха? Единствените заплахи, които се чуха в записа бяха на нейния "бодигард"?!?
Каквато и да си на записа не се видя страх у Балева или нейния съпуг, те не побягнаха нито се развикаха за помощ от полицията. Журналиста Касабов молеше да зададе само някои въпроси, не е имало заплаха което добре се вижда на записа. Но още по явно се вижда гузната съвест на лъжеучен и предател как е подронила спокойствието им, Балева се крие като подлец а съпругът и като освирепял се нахвърли на шокирания журналист!!!
Тази балева е поредната бездетна, скучаеща *****, която е убедена, че има какво да каже по всякакви теми, които не са и работа.Надживяхме много национални предатели - желев, луканов /всъщност когато и да умрат такива все е късно/, та да почакаме още малко.
Публикуване на коментар