Един град ерозира. Една страна се самоликвидира…

© Милен Радев

Берлин е посред последната трескава седмица от кампанията за общинските и парламентарни избори на бундеспровинцията.

На път по работа в популярния и сред българската миграция квартал Нойкьолн реших днес да се отклоня от директния маршрут и да пообиколя съзерцателно някои централни и крайцентрални улици.

Да се просветя с помощта на надвисналите от всеки пътен знак и от стълбовете на уличното осветление политически плакати.

Да се порадвам на партийните и човешки физиономии, от които предстои да избират столичани.

Както може да се очаква от един прононсиран реакционер галерията, която съставих през фото-окото на телефона си, е разбира се съвършено субективна. И все пак твърдя, че за изминатия от мен едночасов маршрут през районите Тиргартен, Кройцберг и Нойкьолн (и частично Център), тя е и доста представителна.

Естествено, че сред кандидатите на партиите, сред водачите и членовете на листи се срещат и германски имена, от плакатите се кипрят и физиономии, на които злоупотребата с бира и червено вино им личи от метър и половина.

И все пак: мнозинството на кандидатите по обиколените от мен днес земи изглежда, че набляга повече на телешките кюфтета, на агнешките флейки на скара, на шкембе-чорбасъ и йени ракъ, на кадаифа и на локума…

В което – погледнато и чисто гастрономически, и културно, па и здравословно – няма нищо лошо. Виж, политически, а дори етнографски нещата стоят малко по-различно…

Какви са първо фактите? От няколко месеца всяка от големите, традиционни партии – християндемократи, соцдемократи, Зелени, „бившите“ комунисти от т.н. „Левица“ и пр. се надпреварват да номинират и да популяризират в районите, заселени масово с турско-кюрдско-арабски мигранти, почти само кандидат-депутати от турско-арабски произход.

Ама ще каже някой, това е много естествено, щом живее толкова голямо население от същия произход, защо партиите да не си подберат депутати от същия етнос… Да.

Да, да, ама не!

Защото точно това е истинският популизъм, в който медийният и политически елит така обича да обвинява „ислямофобите“ като Хеерт Вилдерс или новата партия „Свободата“ в Германия. Да обереш евтино етническия вот е късогледо, а в по-дългосрочен план самоубийствено.

Ако си толкова отдаден на мултикултурализма, на интеграцията и на равнопоставеността - както тези партии декларират - тогава издигни (ако трябва съгласувано с другите големи партии) своите кандидати от турско-арабски произход в преобладаващо „германските“, заможни квартали, а в мигрантските квартали, поставѝ начело на листите германци по потекло. Това би осигурило много по-добре желаното сближаване на различните общности, би дало ново, положително измерение на представителната демокрация.

Тази цинична особеност на тазгодишната предизборна кампания способства етническото капсулиране, стимулира създаването на затворени общности и преследването на партикуларни – етнически и религиозни! – интереси.

Следва една серия от няколко само, спонтанно щракнати предизборни плакати на големите партии в Берлин:




Още по-странно впечатление ми прави от около месец незапомненият визуален подем на една съвсем нова и странна партия. Наречена е съвсем скромно BIG (като съкращение от германското й название Съюз за иновация и справедливост). Е, забелязах наистина известна близост с турската мюсюлманска ПСР (Партия за справедливост и развитие), а защо не и с едно непознато в Германия Движение за права и свободи, но нищо повече не можеше и да ми мине през ум – все пак знам, че по закон в Германия са забранени партии, основани  с чуждестранна намеса.

И все пак, и все пак… Кандидатите на тази, обявила се за единствената истинска „мултикултурна“ партия, защищаваща уж интересите на „всички мигранти“ се оказаха почти изцяло с турски произход – вж. следните снимки:



[caption id="attachment_2082" align="alignright" width="292"] 5 плаката все на BIG на един само стълб. За друга партия място няма. На два плаката - подигравка с Тило Сарацин и тезите му...[/caption]

С растящо недоумение следя как от седмица на седмица плакатите на тази уж мижава и никому непозната партия заливат Берлин – и то далеч не само в кварталите с турско етническо надмощие. Очевидно са мобилизирани значителни средства. Загадката бе разбулена завчера с кратичко съобщение в списание Шпигел.

Оказва се, че зад партията BIG стои мощният Съюз на европейско-турските демократи (по тяхна покана Ердоган държа подстрекателската си реч пред 14 000 турци в Кьолн през 2008 г.). Президентът на Съюза Йоздоган, доверено лице и главен лобист на Ердоган в Германия, е главната движеща сила в сянка на BIG.

Йоздоган е участвал заедно с други активни членове на Съюза в основаването на BIG и е цитиран с думите, че отдавна било дошло време „да обединим силите си“. Според него и самият президент Ердоган бил казал, че не си струва турците в Германия да си „пилеят силите в различни партии“. Нужно било „сънародниците да се ангажират по-ефективно“…

Самият Йоздоган, припомня Шпигел, е една от най-влиятелните и противоречиви фигури сред мюсюлманите в Германия. Бивш генерален секретар на ислямисткото движение Милли Гьорюш, той е близък както с Муамар Кадафи, така и с ръководството на сектата на сциентолозите в Германия. Йоздоган е стар приятел с председателя на партията BIG Мъсърлъоглу, с когото делят общ офис в Бон.

Председателят на BIG Мъсърлъоглу отхвърля всякаква връзка с Анкара (въпреки, че миналата зима цялото ръководство на партията провежда своята конференция в Цариград). Запитан за слуховете, че партията получава пари от турското правителство той естествено отрича с възмущение. Според него цялото й финансиране става само от членски вносове и дарения. Журналистите на Шпигел са пропуснали да попитат дали членовете на ръководството пестят от закуски…
   
Два плаката, които се отличават с особен цинизъм. За равноправно отношение към всички граждани апелира този на арабски. На втория Йозкараджа се гордее с квартала Нойкьолн. Питам се дали избиратели, които не могат да проумеят две елементарни изречения на германски език бива да се ползват от право на глас...

Според турски журналисти в Германия, критични към правителството в Анкара, „BIG е безспорно креатура и преден пост на ПСР на Ердоган“. Мъсърлъоглу, съобщават те, е работил осем години в ислямска благотворителна организация и е събирал дарения за съюза WEFA, за който се смята, че скрито финансира Хамас. Същият съюз е свързан с турското правителство.

Спирам до тук с последната - надявам се, очевидна - забележка: не връзката на партията BIG с Турция буди тревога сама по себе си. Загрижеността идва от очевидната зависимост тъкмо от реакционния, склонен към реставрация на исляма в светския държавен модел режим на Ердоган. Безспокойствието произтича от това, че именно проявяващият хегемониални претенции не само в теснорегионален план Ердоган е предполагаемият кръстник в сянка на активно напиращата на политическата сцена партия в Берлин.

Странното или ако щете потресаващото е, че извън тази, цитирана от мен бележка в Шпигел, германските медии отминават темата за партията BIG, за нейното създаване, управляване и финансиране с пълно безразличие. Също така не регистрирам реакции на разкритията и съмненията от страна на берлинските партии, а и в разговори с избиратели, не забелязвам повишена чувствителност по темата.

Остава само надеждата, че определени институции, които по служебно задължение, трябва да приемат подобни развития присърце си вършат тихомълком работата. Откровено казано обаче, надеждата ми почива на съвсем паянтови основи.

Затова и някак съвсем достоверно звучат думите на Мъсърлъоглу: „Скоро ще си съперничим с големите партии, а след десет години сме в правителството…“