сряда, януари 11, 2012

Опозиция от лакейските помещения

Свещ. Яков Кротов

сп. "Грани"

Яков Кротов е роден през 1957 година в московско еврейско семейство. Приема кръщение през 1974 година от ръката на отец Алекандър Мен, по-късно зверски убит за богоугодната си и човеколюбива дейност. Яков Кротов е дипломиран историк, автор е на многоройни есета, публицистични и религиозни очерци и книги, автор е на радиопредавания по "Свобода". Създател е на с нищо несравнимия сайт "Библиотеката на Яков Кротов".

През 2002 г. е ръкоположен за свещеник в Апостолската православна църква. Напуска тази църква през 2007 г. след канонични и мирогледни конфликти с управата й и се присъединява към Украинската автокефална православна църква (обновена). Последва го и цялата му московска църковна община. Службите си отец Кротов провежда в граждански и частни помещения в Москва. Обект е на непрестанни нападки и гонения от страна на официалното руско православие. За прикрепените към Кремъл и Лубянка йерарси Яков Кротов е еретик, сектант и жидомасон.


За Яков Кротов Валерия Новодворская казва, че той е "истински свещеник", прогонен от РПЦ да служи в частна квартира. Валерия допълва: "Отец Яков Кротов е с личността на истински апостол като духовно ниво и святост, и точно като него си представям св. Андрей и евангелиста Матей. Именно вярата и талантът на отец Кротов биха могли да християнизират Русия".

Публицистичните текстове на отец Кротов в електронното списание Грани са винаги празник за духа и душата.

М.Р.




Оказва се, че Путин не бе оценен вярно когато дойде на власт - не бе разбрано какво голямо зло може да произтече от този малък човечец. Тези думи изрече наскоро един от лидерите на „революцията на четирихилядниците“ – революция, която се опитват да предизвикат хора, подчертаващи, че доходите им не слизали под четири хиляди долара на месец. Това са делови хора, бизнесмени, възмутени от онези, които ги били измамили на изборите. Деловите хора, разбира се, никога не мамят и не се оставят да бъдат мамени, нали така? Никаква политика няма, само чиста като водка „Путинка“ деловитост и това си е.

Искреността на тези хора е извън всякакво съмнение, и това идва да ни напомни за лишен път, че честността не е синоним на правдивостта. И Ленин, и Хитлер са били искрени. Склерозата и старостта не вредят на искреността, но я правят безполезна. Впрочем, не е задължително да вярваме в искреността на четирихилядниците, защото те самите постоянно подчертават, че искреността не е качество от сферата на бизнеса.

Задължително е обаче да помним, кои са най-важните гласове, които открадна „тази власт“. Тази власт открадна гласовете на хората, взривени в Москва през 1999 година. О, как изпищяха възмутено тогава прикремълските интелектуални среди, напомняйки ни презумпцията за невинност на Кремъл. Как ни питаха: а да не сте им светили? А доказахте ли пред съда, че чудовищното престъпление, пред което бледнее подпалването на Райхстага е извършено именно по заповед на Путин? Вие май сте се разболели от конспиромания?

А след това откраднаха гласовете на децата и на възрастните в театъра Норд-Ост на Дубровка. А след това откраднаха гласовете на децата от Беслан. Тези гласове не са само на хартия, това са реалните гласове на реални хора, които вече никога няма да могат да дойдат на митинг, които няма да изразят мнението си за това кой им е по-скъп - Путин или Зюганов.

А след това откраднаха и гласовете на гражданите на Грузия – помните ли 2008 г.? И тогава пак добри руски люде проплакаха – ах и ох, грузинците избиха три хиляди души, трябва спешно да се заемем с омиротворяване. Сега те се спотайват и „не си спомнят“ как се довериха тогава на лъжци и агресори. Не, че ги е срам, но просто гледат да не си спомнят. Все пак нали искаме руските войски, които окупират една четвърт от територията на Грузия да могат честно да избират между Путин и Зюганов, или трябва да изтеглим тези войски?

По същия начин, днешните „опозиционни лидери“ се опитват да не си спомня как обсипваха с похвали „скромния работяга“ Путин в началото на царуването му. Те не просто „пропуснаха“ това или онова у него. Не, те го хвалеха за скромността му, за дисциплинираността му, за трезвия му ум, за точността... Сега същите го оплюват в стих и проза и предизвикват буря от аплодисменти сред четирихилядниците. Интересен въпрос – как така страхливците изведнъж се окуражиха? Не, не е интересен. Просто системата, както изглежда, се готви да сменя поредния брежнев на поредния черненко, не може да го стори нормално, като хората, без предварителни сътресения - от там и целият гръм и трясък. Към демокрацията и към живота това няма никакво отношение.

С четирихилядниците всичко ясно. Това е дълбоко ешелонирана псевдоопозиция. Не е потемкинско село, а потемкинска матрьошка. Не ви харесва матрьошката Жириновски - моля: матрьошката Навални, матрьошката Зюганов... Тяхното име е легион - и всички идват от лакейските помещения в Кремъл. Навалний не идвал от стаята за лакеите? Да бе, да. Само че лакейското помещение на Кремъл е по-голямо отколкото изглежда. Човекът се борел с корупцията? Любимо занимание на лакеите! Борбата трябва да се води с лакейството, с раболепността, с милитаризма, с липсата на свобода, а корупцията - тя идва чак на края. Хитлер дойде на власт, изобличавайки корупцията на Ваймарската демокрация. Създаде една напълно некорумпирана организация – SS. Ех, че късмет!

А да не говорим за това, че корупцията е понятие много по-обширно от простата кражба. Днешните четирихилядниците обичат да подчертават своята честност. Ами как иначе – кой ще им даде да крадат, след като чекистката мафия е монополизирала краденето за себе си! И въпреки това, не може да се нарече честен бизнесмен, който формално честно си води бизнеса в една изцяло корумпирана система. Просто единият краде хлебче от рафта, другият краде от нефтопроизводителя сто милиарда, а третият обслужва онзи, който е откраднал стоте милиарда. Този третият ли е честен? Хайде, де...

Четирихилядниците сами се занимават с кражба на гласове, когато твърдят, че стоте хиляди на площада - това са те. Уви, дори в Москва няма толкова много хора с такъв доход – по-точно, мнозинството от хората с такива доходи са си останали по къщите или си вършат служебните задължения да следят онези, които излязоха по площадите. Основно на площада се събраха трийсетхилядниците и то не в долари, а в рубли  (един долар отговаря на около 30 рубли – бел. прев.). По московските стандарти - бедняци. Бедният човек от Урюпинск не може да се премести да живее в Москва, бедният човек от Москва не може да се премести да живее в Париж. Тях ги обединява едно – озлобеност, ожесточение. Все неща, които пречат да се мисли и смята.

Най-сигурният критерий за такива настройки е култът към Навални. Попаднал под негово влияние евреинът е готов да прости на Навални атаките към „косматите диваци от Кавказ и Средна Азия“, все пак нали не става дума за „мръсни чифути“. Антиклерикалът е готов да прости на Навални „православието е основна религия на Русия“, как иначе - нали все пак „по принцип тук няма опит за дискриминация“. Е да, по принцип няма дискриминация, но в живота нещата изглеждат малко по-различно – тогава Навални изведнъж заговорва за някакви „особени отношения“… А сега, след като и в затвора полежа, вече е целият издокаран в бяло! Пък и не е от дисидентите, слава Богу. Той просто си се бори с корупцията. Защо да не помогнем на приятел!

Бог, разбира се, заслужава слава, но корупцията си е нещо като разруха. Не толкова в Кремъл, не в данъчната служба, не в спецслужбите, а в главите на онези, които са готови по ленински да сключат съюз ако ще и с дявола, само и само да победят. Ако ще и Елцин, само да не е Горбачов. Ако ще и Путин, само да не е Зюганов. Ако ще и Зюганов, само да не е Путин. Който ще да е, само да няма демокрация, свобода, морална и интелектуална порядъчност, всекидневно политическо усилие  по местоживеене и т.н. и т.н. – просто само да не е всичко онова, което прави Европа - Европа, Запада - Запад.

За щастие, все още не е твърде късно да се ударят спирачките и да се обърне посоката. Да пресметнем отново критериите, по които правим преценките. Да се преброим – вече сме по-малко от 140 милиона, но все още сме достатъчно много за да не зацикляме на все едни и същи 15 – 20 корумпирани персонажа, все още можем да създадем търсене за хора като Сахаров и Хавел. Не че в Русия нямаме свои Хавеловци, не - в Русия няма потребност за Хавел. Нека се помолим и поработим в душите ни да се появи такава потребност!




Превод и бележки Милен Радев

Няма коментари: