неделя, януари 15, 2012

„Ние все още сме Америка!“

Том Хенкс за американската мечта, истината и лъжата


Във времена на всеобщ, агресивен и циничен антиамериканизъм е благодатно да се чуе трезвият глас на разума. Особено поучително е когато този глас принадлежи на фигура със световна известност, на артист и човек, доказал през годините своята независимост и почтена позиция.

Когато се окаже, че освен всичко друго това е и гласът на български зет *, „Де зората“  не може да пропусне да го направи достъпен за читателите си, дори и от оригиналното му публикуване в сп. Шпигел да са минали няколко месеца.

Разговорът с Том Хенкс е във връзка с премиерния старт на филма му „Лари Краун“  в Германия миналата година и дава по мое мнение чудесна представа за начина на мислене на един просветен американец, чувствителен за проблемите на днешния ден и помнещ уроците на миналото.

Какъв контраст на тропащите от години на хорото на левичарския либерализъм кресльовци от фамозната Джейн „Ханой“ Фонда през Барбара Стрейзанд, Сюзан Сарандън и Оливер Скот до Джордж Клуни.

В случая с Том Хенкс няма нищо учудващо. Стига ни само да си припомним как той пресъздаде необичайно симаптичния, така човешки и борчески образ на един истински американски патриот и хуманист - сенатора Чарли Уилсън. Незабравим антисъветски герой в световното кино, какъвто не се среща често.

М.Р.




Шпигел: Г-н Хенкс, във филма «Лари Краун» Вие играете ролята на среден американец, който загубва работата си, налага му се да си продаде къщата и няма пари даже за бензин. Безпокоите ли се за бъдещето на своята страна?

Хенкс: Безпокоя се за бъдещето на западните общества.В момента ние американците преживяваме време на гигантски трансформации. Налага се да се пренастроим изцяло към новите условия. Битката на Лари Краун е само една от многото. В Америка сега има 200 милиона такива полесражения.

Шпигел: Във филма, който е една романтична комедия, безработният Лари решава да промени живота си, записва се на стари години в колеж и успява да спечели сърцето на своята доцентка – играна от Джулия Робъртс. Има ли в това някакъв реализъм?

Хенкс: Разбира се. Е, от същият материал би могло да се направи и мрачна социална драма, но за нея едва ли щяха да се намерят зрители. В „Лари Кроун“ има множество леки и сантиментални моменти. Аз поставям огледалото пред зрителя, но не желая при това да го отблъсна, да му отнемам желанието да погледне в него.

Шпигел: Финансовата криза показа на милиони американци колко е рисковано да харчиш пари, които не притежаваш. Но не почива ли точно на този принцип самият американски начин на живот?

Хенкс: Не, той не почива на парите или върху трупането на имоти. Американският начин на живот означава да откриваш отново и отново себе си. Това бе заложено още при Американската революция, когато народът реши да не се подчинява повече на волята на един крал. Тази възможност – да откриваш себе си отново - притежава всеки американец. До днес!

Шпигел: Е да, но много от Вашите сънародници, които през миналите години загубиха къщите си, все още живеят на палатки?

Хенкс: Америка ти дава втори, трети и четвърти шанс. Ако си Лиз Тейлър може да се омъжиш и осем пъти, евентуално и за един и същи мъж. В Америка можеш да продадеш къщата си, можеш да я загубиш, можеш да пропилееш всичко, което притежаваш, можеш да се преместиш на другия край на страната, да започнеш нов живот. Това никога няма да се промени. Единствената истинска заплаха за нас е цинизмът.

Шпигел: А какво е цинизъм според Вас?

Хенкс: Цинизъм е когато някой ни казва, че нищо не можем да променим. Когато някой ни внушава, че други са виновни за нашата ситуация. Но ние все пак и все още сме Америка! При нас всеки може да се реализира! Все едно дали се казва Лари Краун или Лейди Гага.

Шпигел: „Лари Краун“ - нещо като наръчник за времена на рецесия? Като първо Лари продава големия си плазмен телевизор…

Хенкс: Съвършено ненужна вещ за него – Лари просто вече няма време да виси у дома пред телевизора. Той трябва да преобърне наопаки живота си, да го разчисти, да вземе нещата в свои ръце. Лари се записва в колежа. И понятие си няма какво ще учи, но решава да се сблъска с новия живот в надеждата, че от сблъсъка ще изскочат нови идеи.

Шпигел: Имате ли сред съседите си някой реален Лари Краун?

Хенкс: Не, героят няма реален прототип. Но познавам хора като него. Обичам например да се ровя из така наречените „гаражни пазари“, където хора като него продават предмети от бита. Когато карам през квартала и видя табела „Yard Sale“ („продажба на двора“) винаги поглеждам какво предлагат.

Шпигел: А какво търсите?

Хенкс: Грамофонни плочи, стари пишещи машини и хай-фи уредби.

Шпигел: И как звучи, когато Том Хенкс иска да купи грамофон на старо?

Хенкс: Питам продавача „Колко струва тази уредба?“ – „Коя, тази? Стотачка“. Кимвам и му давам сто долара. Той се хили и казва „Ако се бяхте пазарили малко щях да Ви я продам и за десет“. Ухилвам му се в отговор и казвам „Е да, но ако Вие бяхте се попазарили малко, щях да Ви платя за нея и 500“. Майтап да става…

Шпигел: Защо на Америка й е толкова трудно да излезе от кризата?

Хенкс: Ще се измъкнем горе долу цели от нея, но е страшно трудно и ще трае още доста време. Америка е голяма страна, на която са нужни големи мечти. Случват се разбира и времена, когато трябва да се позатегнат коланите. Но не ни подценявайте нас, американците! Нашата страна се основава на подвижността. Аз например не мога да си спомня точно колко пъти съм се местил в младостта си. „Go west!“ („Карай на Запад!“ – лозунгът на пионерите на завладяването на американския Запад – бел. превод.) – този призив е все още в кръвта ни. От малки се учим просто да оставяме зад себе си онова, което е отминало, а не да тътрим товара с нас. Това ни прави бързи. Всеки американец когото познавам е в състояние да си опакова багажа и да поеме на път.

Шпигел: Вие също?

Хенкс“ Разбира се. Е, има и хора, които в даден момент се установяват за постоянно, оттеглят се край някое голф-игрище, въртят си кръгчетата и не мръдват вече от там. Аз обаче голф не играя.

Шпигел: Къде е домът Ви?

Хенкс: Живея между Лос Анжелис и Ню Йорк. Когато се застоя прекалено дълго на едно място ме хваща съклет, защото си мисля, че може би пропускам нещо. И казвам на жена си „Давай да прелетим оттатък“. Нужна ми е постоянната промяна. Паяжини се хващат лесно, трябва постоянно да духаш и да ги разчистваш.

Шпигел: Веднъж казахте, че на двайсет и няколко години сте бил горе-долу успешен актьор и все пак е трябвало да водите непрекъсната борба за оцеляване. Въпреки всичко - междувременно сте най-успешният актьор във Холивуд за последните две десетилетия. Никой не олицетворява така както Вие Американската мечта.

Хенкс: Аз съм късметлия! Винаги съм имал щастие в живота. Помня много добре всяка стъпка  в кариерата, помня и времето, когато бях безработен, когато просто не знаех как да продължавам нататък. Бях актьор и основното, което ме тикаше напред бе желанието да получавам все по-добри роли от тези, които вече бях играл. А когато забелязах, че мога и да се издържам от играта си, че мога да плащам и данъци - тогава бях просто щастлив.

Шпигел: Значи Вас Ви интересуваше само това, да се развивате като актьор?

Хенкс: Да, иначе днес нямаше да говорим за „Лари Краун“, а щяхме да си приказваме за „Форест Гъмп 5“. Разбира се, че човек няма пълна власт над собствената кариера и все пак можеш сам да определяш дали ще приемеш всяка предложена ти роля само заради парите или ще поизчакаш докато се появи онази роля, която ще ти даде нещо ново. Аз чаках.

Шпигел: Междувременно притежавате състояние от няколко стотин милиона долара. Президентът Обама предложи да се повишат данъците за богатите.

Хенкс: Нека действа!

Шпигел: Вие сте за?

Хенкс: Да. Ние богатите би трябвало да сме благодарни на страната си за благополучието и за красотата, които тя ни предоставя. Ние се възползваме по изключителен начин от тези възможности и е съвсем естествено – и впрочем, съвсем по американски – ако допринесем в по-голям размер чрез нашите данъци за общото благо.

Шпигел: Къде започва богатството за Вас?

Хенкс: Не бих включил в този кръг хора, чието състояние възлиза на няколко стотин хиляди долара. Но милионери като мен? Разбира се. Чувствам се привилегирован, дори благословен.

Шпигел: Питат Ви постоянно дали не бихте влезли в политиката.

Хенкс: Аз не бих гласувал за себе си.

Шпигел: Всъщност като супер-звезда нямате ли дори по-голямо влияние върху хората отколкото политиците?

Хенкс: Не бих говорил за влияние, това ми звучи дръзко.

Шпигел: Защо?

Хенкс: Защото като актьор имаш наистина достъп до хората, известно излъчване. Но никой няма, както е седнал в къщи пред телевизора и чуе какво говори някоя звезда в токшоуто, изведнъж да се сепне и да си промени мнението. Не стават така нещата.

Шпигел: За много хора Вие въплъщавате добрите страни на Америка.

Хенкс: Може и да съм пример за някои, но пример за какво? За актьор, за баща, за мъж, който е женен от 20 над години?

Шпигел: Не бъдете толкова скромен. За много зрители Вие сте най-заслужаващият доверие американец въобще.

Хенкс: Окей, Вие за какво ми имате доверие?

Шпигел: Сега? Тук? Готови сме например да Ви повярваме всяка лъжа.

Хенкс: Преди години един човек ми разкри тайната на щастието. Познавате ли я?

Шпигел: Не, за жалост.

Хенкс: Винаги да казвате само истината. Тогава никой никъде няма да може да Ви скрои кюляфа заради нещо, което сте укрили или изопачили.Бъдете винаги откровени, заявявайте открито мнението си и си признавайте недостатъците.

Шпигел: Това сега звучи като реплика от „Форест Гъмп“…

Хенкс: Форест Гъмп просто няма понятие що е това лъжа. Той не може другояче освен да казва винаги само истината. Наистина вярвам в това. И се опитвам да живея по този начин – пред камерата и зад нея, в частния живот и в професията.

Шпигел: И успявате ли?

Хенкс: Полагам максимум усилия.




* Съпруга на 54-годишния Том Хенкс от 1988 г. е актрисата Рита Уилсън, родена в Лос Анжелес под името Маргарита Ибрахимова като дъщеря на българин-помак от Северна Гърция. Рита помага на Том Хенкс в създаването на образа на Виктор Наворски – емигрант от Източна Европа, блокиран на нюйоркското летище във филма „Терминал“ и говорещ на бащиния й език - български.

Превод: Милен Радев




Няма коментари: