понеделник, септември 17, 2012

Ислямизмът се стреми към световно господство

Рихард Херцингер, в-к "Ди Велт"

Авторът е политолог, публицист и автор на редица книги за предизвикателствата пред западната цивилизация. Той е водещ политически редактор на в-к "Велт ам Зонтаг" и създател на консервативния и либерален блог "Freie Welt".

Публикуваната тук в превод актуална статия на Рихард Херцингер формулира може би за пръв път в голям германски всекидневник тезата, която застъпва и блог "Де зората" -  стремежът на политическия ислям към световно господство като най-голямата опасност пред нашата цивилизация днес.

М.Р.




Щурмуването и плячкосването на германското посолство в Хартум доказа по драматичен начин, че всякакви опити за дистанциране от САЩ не вършат на германците и на европейците никаква работа, когато ислямисткия екстремизъм побеснее от убийствената си омраза към „декадентската“ и „безбожна“ западна цивилизация.

Вярата на много европейци, че заради тяхната уж много по-фина културна сетивност и дълбоко разбиране на чувствителността на „мюсюлманите“ ислямистките идеолози щели да ги възнаградят с готовност за диалог е чиста проба пожелателно мислене.

Онези пък, които дори са разчитали, че компромисите и отстъпките пред т.н. с наивност и с романтична самозаблуда „мюсюлмански свят“ ще доведат до осъзнаване и промяна към умереност у ислямистките екстремисти, сега, след вълната от насилие в Египет, Либия, Тунис, Йемен и Судан, получават болезнено доказателство за противното.

Барак Обама започна своя мандат като президент на Съединените щати с онази тъй славославяна реч в Кайро, с която се опита да представи илюзорно исляма като съкровищница на хуманни ценности и да изчисти образа му от всякакъв вид екстремизъм. От тогава в официалния език на американското Външно министерство дори не се допуска във връзка с международния тероризъм да се споменава терминът „ислямистки“.

Междувременно САЩ се изтеглиха от Ирак, а НАТО обяви предстоящото си изтегляне от Афганистан. Но надеждата, че тази т.н. „деескалация“ ще накара тълпи от готови за помиряване „умерени талибани“ да изпълзят от дупките си бе горчиво опровергана. Ислямските фундаменталисти и джихадисти от всякаква окраска възприемат военното оттегляне на Запада единствено като проява на слабост и те ползват тази слабост за изнудване на Запада дори във вътрешнополитическите му проблеми. Не случайно суданското правителство представя организираното по негова инициатива нападение срещу германското посолство в Хартум като „спонтанен“ протест срещу някакво въображаемо преследване и унижение на мюсюлманите в Германия.

Целта на всеобщото ислямистко движение не е само „освобождаването“ на ислямски територии от чужди нашественици, не, неговата цел е световното господство на исляма, такъв какъвто те го разбират: като тоталитарна, религиозна диктатура. Затова ислямистите няма да ни оставят повече на мира от тук нататък, след като изоставихме на техния произвол светските и демократични сили в Афганистан.

При това агресивните салафисти и действащите под тяхно прикритие терористи-джихадисти, които поведоха актуалните безредици, далеч не са най-голямата опасност. С особена виртуозност играят ролята си в момента мощните египетски Мюсюлмански братя, които майсторски и чрез изнудване тикат Запада, накъдето им е изгодно. След падането на Асад влиянието на Мюсюлманските братя и в Сирия ще е огромно.

Сега те от една страна се дистанцират от насилствени нападения, но от друга страна задкулисно разпалват някакво уж спонтанно възмущение на масите срещу фантасмагоричен антимюсюлмански филм, който служи за претекст на организираните безредици. С това те внушават на Запада: преклоните ли се пред нашите стандарти за приоритетите на религията и политиката ще понамалим непосредственото насилие срещу вас. Признаете ли ни за бъдещи властници на Египет, ще се разбирате добре с нас.

По този начин Египет заема междинно положение между Судан, където правителството самò организира изстъпленията и Либия, където една мътна банда от джихадисти и остатъци на стария режим на Кадафи е обявила война на в основата си прозападното правителство. Ако Западът няма готовност да подсигури, когато се наложи и с военна сила, процесите на демократизация както в Либия, той сляпо и против волята си ще бъде въвлечен в блатото на насилието.

Или наивна или изключително перфидна е реакцията на онези западни коментатори, които упорито продължават да приписват вината за най-новата вълна на ислямистко насилие на т.н.“провокации“ като фантасмагоричното видеоклипче в YouTube с пророка Мохамед в не много благоприятна светлина.

Различни десни групировки в Германия като незначителната  „Про Германия“ и техните „провокации“ може и да са грозни и дори да се доближават до расизма. Но докато те се ограничават само до словесни заявления, остава фундаментална разликата между техните действия и ислямисткото самопровъзгласило се право на насилие.

Още по-лицемерна става пропагандата срещу уж „ислямофобския“ Запад когато вземем предвид бруталната убийствена вълна от насилие срещу християни в арабския свят. Всекидневната арабска продукция на най-гнусни антисемитски карикатури и химни на омразата почти не среща международен протест.

Под булото на „борбата на културите“ и на религиите, в непрогледния хаос на „арабската пролет“ започва да се очертава символично знакът на епохата: най-новите импулси на западната модернизация достигнаха и арабските общества. Тяхната мощ се сблъсква с кървавата съпротива на стари и нови врагове на отвореното общество.

Тази епохална конфронтация не се реализира строго структурирано по „културни сфери“. Тя е глобална. В Близкия Изток и другаде тя тепърва ще предизвиква ужасни сътресения.




© Превод Милен Радев

2 коментара:

Milen каза...

Да, чакаме го отдавна този филм!.... ;))

Иванов каза...

Напълно споделям тезата, че "Ислямизмът се стреми към световно господство".
Впрочем, интересен феномен, който не се среща в християнския свят, е че крайната цел на тази "необявената война" се подразбира от всички "правоверни" общности по света, включително и от по-умерените като тези в Турция и България.
Всеки път, когато по една или друга причина отделни "правоверни" общности се почувстват силни, разкриват отчетливо този стремеж. Спомнете си, например, посещенията на Ердоган в Германия от последните години и мераците му да съветва местните турци как да живеят в християнско обкръжение, как да завладяват позиции и да разширяват влиянието си. Ами изцепките на Доганови съпартийци (по времето, когато ДПС беше във власта), някои от които имаха наглостта (но и глупостта!) публично да назовават друговерците "гяури". Примерите са много. Има нещо дълбоко сбъркано в тази религия, която изглежта в самата си същност е пригодена за забладяване на други народи.