Чистофайнство и грозен реализъм

Милен Радев

Заради заглавието на последния текст тук в блог „Де зората“ някои по-изискани натури ми писаха укоризнени бележки.

Ще се опитам да обясня накратко защо буквално само това заглавие бе според мен единствено възможното.

Основният мотив е максимално близкото придържане към истината. Криминалните младежи „с предполагаемо арабски произход“, които пребиха и псуваха равина и заплашваха със смърт 6-годишната му щерка са употребили именно глагола „ficken“ (макар в-к „Ди велт“ да го възпроизвежда със свенливо многоточие).

Невъзможно ми беше (против такава намеса на вътрешния цензор се съпротивлява цялата ми същност) да заменя в заглавието или в преведения коментар на Райнер Хаубрих глагола

„ficken“

c формално съответстващ му, но стилистично, а дори смислово коренно различен еквивалент от рода на „правя любов“, „сношавам се“, „копулирам“ или „чифтосвам се“.

Да не говорим, че заглавие от рода на „Мюсюлмани искат да правят любов с Б-г“ съвършено не отговаря на заявените от биячите намерения по отношение на бога, в който те знаят, че вярва еврейският равин Даниел Алтер. Именно и само глаголът „еба“ съответства на жизненото кредо и на настроенията на тези

побеснели от безделие,

от омраза и от невежество младежи.

Замяната на части от някоя щекотлива дума с многоточие винаги съм възприемал като връх на лицемерието. В края на краищата всеки – и авторът, и читателят (стига да не е невменяем идиот) – ще произнесат неминуемо въпросната

„срамна“ дума

на ум. Значи главната грижа е била не моралната защита на публиката, а само формалното спазване на двулична условност.

Ако това може да е донякъде оправдано във вестник като „Ди велт“, който попада и в ръцете на малолетни и на лехуси, за блог като „Де зората“ с неговите умствено независими и жизнено обръгнали читатели, подобна предпазливост ми се струва неуместна. Всъщност и ненужна.

Друга обширна тема е належащата потребност да изчистим речта от

евфемизмите на полит-коректните догми

(за същото пледирам и пред германоезичните си приятели).

Не може пред лицето на надвисващите от всички страни заплахи за света, такъв какъвто го познаваме, да продължаваме да робуваме на конвенционалности и да се придържаме към речника и понятията на наивни розовобузи мечтатели.

На края един малко по-различен аспект: винаги съм се питал защо дума като

„ебане“

се смята за нецензурна и всеки образован се плаши от нея като дявол от тамян, но глаголи като

„убивам“, „коля“, „разстрелвам“, „бомбардирам“

или пък „изнасилвам“ се ползват с леко сърце дори от привържениците на езиковата чистота и хармония.

Нима те не са в пъти по-отвратителни и не изразяват действия несравнимо по-гнусни от онова, които се разбира под невинното съчетание от три букви „ибъ“ (по терминологията на покойния ни несравним учител на писмено слово Стефан Маринов)…?  :)

---