Към 85-годишнината на един нобелиран юдофоб *
Хенрик М. Бродер
Неотдавна 23-годишна майка на пет деца от Далас, Тексас бе осъдена на 99 години затвор защото малтретирала жестоко своята двегодишна щерка.
Следствието доказва, че майката удряла детето с ритници в корема, налагала го с каната за мляко по главата, а накрая залепила ръцете му със секундно лепило за стената. Момичето понесло тежки контузии, включително мозъчен кръвоизлив и лежало няколко дни в кома.
След като съдията произнася присъдата, майката, разстроена, се облива в сълзи и изхлипва: „Искам само всички да знаят, че не съм чудовище. Аз обичам децата си.“
Два дни преди своя 85-ти рожден ден германският народен писател Гюнтер Грас даде интервю на националното радио. В него той нарече за пореден път Израел „излязла изпод контрол атомна сила“, която проявявала „расистки моменти“ и се била отдала на заграбване на чужди земи и на прогонване на хора.
Тези обвинения междувременно са неразделна част от репертоара на Грас, също както лулата му, която той носи навсякъде и пали от час на час. Нова бе този път само аргументацията:
„Смятам, че най-доброто, което един приятел на Израел – на държавата Израел и на хората там, а аз съм истински приятел на Израел – може да направи за тази страна е да я критикува. Отказът от критика, едно такова безкритично, почти филосемитско отношение, е според мен нова форма на антисемитизъм.“
Грас оправдава своята „критика на Израел“ досущ както младата майка оправдава малтретирането на дъщеря си. И двамата питаят най-благородни намерения към обектите на своята грижа, мислят им само доброто.
Ако приемем тази дефиниция за „любовта“, то тогава най-добрите приятели на евреите ще се окажат национал-социалистите. Все пак те прилагаха истински радикална критика към евреите, която кулминира в лозунга „Евреите са нашето нещастие!“
Грас отива дори крачка по-нататък. Според него Израел заплашвал „мира в света“. Разбира се той изказва тази мисъл изключително като ярък „приятел на Израел“!
Това обяснява защо не го спохожда вдъхновението, когато например Северна Корея размахва ядрената бухалка. Затова и кръвопролитието в Сирия не е заслужило досега дори мъничко двустишие от неговото перо.
Той просто не е приятел на Сирия. Не е и на Северна Корея, не! Сърцето му тупти само за Израел и това си е...
И още нещо вълнува силно нобелиста: да не го обвини някой случайно във филосемитизъм. Него, дежурния антисемит на съвременната германска литература!
* Подзаглавието е на блог Де зората
Хенрик М. Бродер е германски публицист и литератор. Роден е в Катовиц (днес Катовице в Полша) през 1946 г. в оцеляло след Холокоста еврейско семейство. Завършил е журналистика и право.
Със своята независима, често пъти скандално “политически некоректна” позиция Бродер заема уникално място в германския интелектуален живот. Започнал като ляв сатирик през 70-те години той бързо се убеждава в дълбоко вкоренения у другарите антисемитизъм и се отдалечава от тях. След като живее известно време в Израел, Бродер се завръща в Германия и прави запомнящото се изказване, че “като евреин човек не може да се чувства никъде по-добре, отколкото в Германия”.
Остро полемичен и находчив мислител, Хенрик М. Бродер е постоянен автор на “Die Welt” и “Weltwoche”. Той е чест гост за дебати по телевизията и пише остроумни и аналитични книги, които се ценят от независимо мислещи и неподатливи на клишета читатели. Задно с германо-египетския публицист и учен Хамед Абдел-Самад той е автор на сатирично аналитичната ТВ-поредица “На сафари по Германия”. Създател е на един от малкото влиятелни авторски блогове в Германия с либерално-консервативна ориентация “Ос на Доброто”
© превод на български и бележки Милен Радев
Няма коментари:
Публикуване на коментар