ЕССР, червената шапчица и коварният Албион

Милен Радев

Че преселилият се във вечните комисарски ловни полета Съюз на съветските социалистически републики (С.С.С.Р.) бе постоянна жертва на британски интервенти и диверсанти е добре известно на всеки някогашен тимур-гайдаровец и бдителен павлик-морозовец.

От зловещия шпионин Локхарт и английско-чифутския атентатор Рейли та до подкопаващите Съюза с тунели от Мурманск за Бухара вредители и злонамерени отровители на милиони червенобузести пионерчета с помощта на прокиснат квас – мрачният и коварен Албион бе винаги враг номер едно на родината на световния пролетариат.

Ето че тези дни и заприличващото все повече на погиналата Съветска тантуреста империя брюкселско-страсбургско образувание открива за себе си прелестите на Britain-башинга. От вчера по всички европейски канали на публичното медийно хипнотизиране със стръв се клеймят Великобритания и нейният коварен премиер.

Пръв европейският горски надзирател Мартин Шулц накриви червената си шапчица, плю си на мазолестите от усилен труд ръчици и се зае да жигосва коварния английски вълк, както само той умее.

От всички страни се посипаха възгласи и стенания:

„Европейските съветски социалистически републики (Е.С.С.Р.) са под заплаха!“
„Великобритания изнудва Евросъюза!“
„Островът иска да потопи Континента!“
„Ще позволим ли на английската мъгла да влезе във всеки дом и да задуши нежния лишей на европейския федерализъм?“

Горе-долу така звучи по-безобидната част от смразяващите кръвта заклинания, с които политици от ляво до дясно се надпреварват да разобличават, да заклеймяват и предупреждават.

Слушам, гледам и немея.

Как стремително наистина галопира европейският бик с полегналата на гърба му презряла матрона по курса, който от години бе предвидил Владимир Буковски: към изгряващата на хоризонта нелигитимирана и неконтролируема бюрократично-властова структура със съветско-социалистически рецидиви!

Как все по-непоправими стават деформациите на политическия евро-елит и разгромът на всички инструменти за самозащита на гражданското общество!

И колко e подобно на нервната парализа, обхванала на времето политбюрата от Варшава до Източен Берлин, днешното предчувстващо неминуемия крах безпомощно и злобно крякане на брюкселските, парижките, берлинските червени шапчици!

Но то е преди всичко глупаво.

Защото основната му аргументация е способна да разбуди от дълбок сън и последния хипнотизиран от облъчването с  митологични и структурни еврофондове, проекти и директни плащания. Стига да се сепне и замисли…

В какво именно се състои кощунствената наглост на британския премиер та днес германските медии го сравняват с най-ниското, което може да им дойде на ум – „Камерън звучи като Джордж Буш през 2004!“…?

Какво нечувано злодеяние замисля този наследник на коварния Дизраели и на желязната Ледена лейди, та Мартин Шулц и компания един през друг го обвиняват в изнудване и в извиване ръцете на Европа?

Дейвид Камерън иска да се чуе гласът на народа.

Той има намерение да постави членството на Великобритания в очертаващите се „Съединени европейски щати“ (всъщност в Е.С.С.Р.) на референдум!

Камерън иска гражданите на неговата страна да се изкажат дали желаят членство в такова свръхрегулирано образувание или предпочитат британския дълголетен път на все по-малко държава и все повече права за неприкосновения гражданин.

Това е нечуваната наглост на британския премиер и обвиненията срещу нея се повтарят и тиражират с ожесточение от всеки втори политик (говоря главно за Германия).

Старата поговорка за това, че Господ отнема акъла на някого, преди да го накаже, важи с пълна сила за този политически елит, който от години не смее да постави на народен вот нито един що годе важен за съдбините на своите граждани въпрос (за членството в Евросъюза дори и дума не може да става), но с гнева на праведните хули сега своя колега-ренегат, защото искал да даде на избирателите да си кажат мнението…

„Берлинската стена ще стои на мястото си и след 50 и след 100 години!“ каза през 1989 година Ерих Хонекер от своята уж непоклатима трибуна.

По-малко от половин година по-късно Стената се превърна в купчина трошляк…

Катаклизмът, последвал хонекеровото и на другарите му умопомрачение, премина относително мирно и безболезнено защото от другата страна на чертата съществуваше здравословната политическа и икономическа система на стария Запад. Тя послужи като спасителен буфер.

Питам се кой и с какво ще спасява и умиротворява положението утре. На кого ще се разчита, когато надвисне катаклизмът поради многогодишното умопомрачение на Шулц и другари?

На Китай…

На Казахстан…

На Катар… Или на Полинезия?

---