Молба към Едвин Сугарев

Скъпи Едвине,

Срещали сме се само броени пъти, разменяли сме на живо по няколко изречения. Последният път беше, помня, на една от панихидите за Анна Политковская пред старата руска легация.

По-често сме общували с кратки мейли покрай сътрудничеството ми за твоя сайт Свободата.

През последните седмици заедно с други приятели в живота и с френдове във Фейсбук следя от самото начало с респект и симпатия, но с всеки изминаващ нов ден и с все по-голяма тревога твоята протестна акция срещу правителството на измамата и тъпигьозлъка.

Гладната стачка, която ти обяви като безсрочна докато правителството не подаде оставка е за мен крайното средство, с което разполага един смел, миролюбив и познаващ законите на духовния свят човек.

Днес, на деветнайсетия ден, реших, че трябва да се обърна към теб и лично, и публично.

Едва след като една група твои съмишленици започнахме щафетна гладна стачка в символична подкрепа и усетихме какво значи един, два, а някои и по три дни да не сложиш троха в устата, едва сега донякъде можем да се опитаме да си представим осезателно невъобразимото – как се издържа и какво означава за човека гладуване от почти три седмици!

Опасността за твоя живот днес е страшна реалност и това е непоносимо.

Едвин, ти отново засрами всички ни, отново измиваш с лично страдание, с волево усилие и принципна позиция лицето на българските интелектуалци, тъй дълго шарили между компромисите и безразсъдния непукизъм.

Ти пак показа, че има неща по-важни от личното жизнено благополучие, за които си струва да се принесе жертва. По собствено желание и според личната свободна воля.

Позволи ми да ти кажа, че с изтичането на третата седмица на твоя личен физически и духовен подвиг идва моментът когато си длъжен да спреш.

Длъжен си не заради някого от нас, следящите те в мислите си ден след ден, не заради безучастните или враждебните, не и заради онези, които ти призова да се сепнат и оттеглят от незаслужените им и неуместни длъжности.

Длъжен си да се спреш заради идващите утре, заради израстващите днес. Длъжен си заради твоите деца и внуци, длъжен си заради хилядите деца, които изпълват площадите и тепат заедно с родителите си по маршрутите на протеста.

Защото тяхното бъдеще, което неминуемо ще е по-добро от днешния ден, не бива да се помрачава завинаги от една смърт, от загубата на един от малцината истински герои, останали на тази наша обрулена обществена сцена.

Няма друг който така изрядно да въплъщава в себе си понятието съвест на нацията.

Такъв човек ни е нужен жив.

Кармата ти е да оцелееш.

На тези днешни и утрешни деца ти си им нужен жив, такъв какъвто си – смел, морален, самоотвержен, честен, принципен, духовен. Талантлив.

Този народ и тази култура загубиха прекалено много от своите светли имена преждевременно, за да позволим, за да позволиш, да си отиде още един!

Едвине, моля те, прекрати гладната си стачка.

Нужен си ни сега повече от всякога.

Милен

---