България пред своя фатален избор *

Чел съм много текстове на Едвин Сугарев. Съзнавайки, че по-новото и актуалното винаги се ползва с предимство в нашето съзнание, все пак съм за себе си категоричен: статията, която той публикува завчера в "Свободата" е една от най-силните му, най-поразяващите и разтърсващите.

Поетът и публицистът пише сякаш с кръвта и сълзите си. Ако и това не е достатъчно за да вразуми и настрои в негова подкрепа всеки разполагащ с ум в главата и съвест в пазвата, друга надежда едва ли остава.

Ето защо помолих Едвин за съгласие да препечатам статията му и тук.

* Горното заглавие е на блог "Де зората".

М.Р.

---

Прочистването на България от образованите и способни българи – основен фундамент в политиката на кабинета Орешарски

Едвин Сугарев, Свободата

В деня, в който стана ясно, че новата тройна коалиция идва на власт, аз заявих, че над България пада мрак – и че не е ясно, когато този мрак се разсее, кои от нас ще бъдат тук и кои не. Тогава мнозина се присмиваха над тази мрачна прогноза, мислейки я за прекалена.

Някои – уж нормални люде – продължават и днес да твърдят, че настоящото правителство е по-добра и по-прогресивна опция в сравнение с предходното. Това са едни хорица, движени на вълната на всеобщата българска идиотия, с помощта на която, направлявана по чисто ченгесарски маниер, припознаха ГЕРБ като основен враг на демокрацията и забравиха, че тази позиция е открай време заета от БСП – поради което без всякакъв свян заработиха в полза на червените и техния основен призив – “Всички срещу ГЕРБ!”. (Справка – e-vestnik на Иван Бакалов, “Варварите” на Евгений Дайнов, домораслите двойници на инспектор Дюдю от “Биволъ” и прочее такива.)

ГЕРБ, разбира се, е далеч от всякакви демократични идеали – става дума за лидерска и популистка партия, скарана манталитетно с основни принципи на дясното мислене. Но би трябвало да си сляп, за да не видиш основната разлика в сравнение с червените боклуци, които ни управляват днес: ГЕРБ на предадоха националните интереси и намериха кураж да бастисат два от трите основни енергийни проекта, чиято цел беше да постави страната ни в пълна икономическа и политическа зависимост от Русия.

И би трябвало да си дори още по-сляп, за да не разбереш, че отстраняването на ГЕРБ минава през връщането на власт на старата тройна коалиция на БСП – в нова и още по-зловредна модификация – като основната причина за това е вакуумът в дясно, оставен от отломките на разпарчетосаната синя партия.

На България бе нужно поне малко време без продължаващия почти през целия преход червен хомот на шията, за да може този вакуум да бъде запълнен от една нова и необременена с минало демократична структура – и да се възстанови баланса в политическото пространство, нарушен още от прииждането на Симеон Сакскобургготски.

Тази проста сметка беше и причината при последната предизборна кампания да обявя, че втори мандат на ГЕРБ би бил по-малкото зло, което може да сполети България. Други обаче избраха по-голямото – и активно работиха заедно с БСП за неговото постигане – включително, уви, и партиите от днешния Реформаторски блок.

Защо по-голямото? Сигурен съм, че при цялата очевадност на случващото се днес и тук, ще се намери и някой, който да зададе този въпрос. И отговорът, който мога да дам, е драстичен по своя характер – и в същото време неумолимо логичен – и в пълен синхрон с провежданите политики на кабинета Орешарски.

Той гласи следното:

защото този кабинет провежда класово прочистване на България от българите – като се опитва да прогони младите, образованите и способните – и да наложи режим на верноподаничество над старите, неуките и неспособните сами да решават съдбата си – сиреч над традиционния електорат на БСП, ДПС и Атака.

Разбира се, не става дума за самоцелна политика. Става дума за далечен хоризонт на очаквания, според които се предполага откъсването на България от основните й геополитически приоритети – членството в ЕС и НАТО – и привързването й към руската сфера на влияние, придобиваща очертания като мечтаната от президента Путин Евразия.

Доказателства?

Ето ги:

На първо място - назначението на Пеевски за шеф на ДАНС. Само по себе си това назначение бе акт, който демонстрира решителното скъсване на  националната политика като знакови политически жестове, с почтеността и морала – като нейни компоненти. Чрез него управляващите всъщност демонстрираха онази наглост и безцеремонност, които се превърнаха в основни белези на тяхната политика. Назначението на Пеевски беше натоварено с посланието: ние сме на власт и ще правим каквото си искаме – независимо колко нетърпимо е то по своя характер и колко не ви се харесва да бъде така.

На второ място: безогледната глухота на правителството за посланието на десетките хиляди избиратели, протестиращи вече месец и половина с искане за неговата оставка. Символното значение на тази глухота е идентично: Можете да протестирате, колкото си искате – казват днешните властници – на нас изобщо не ни дреме от това. Не ни дреме от вашето мнение, нито пък от мнението на вашия президент, не ни дреме от мнението на посланиците на основните европейски страни, не ни дреме от мнението на самия ЕС. Нашата властническа реалност няма допирни точки с вашите протестни въжделения – имаме си достатъчно полиция и специални служби, които да пазят границата между властта и народа непокътната.

На трето място: тъй наречената “актуализация” на бюджета и тегленето на един милиард лева външен заем – без да са ясни нито необходимостите, нито пък условията за това. С това правителството на Орешарски недвусмислено показа своята готовност за крадене – и напълно в традициите на предишната тройна коалиция, даде да се разбере, че етно-национал-социалистическата спойка и нейното марионетно правителство предприемат най-нагло, независимо от обществената нетърпимост към тях, поредното изтупване на брашнения чувал, наречен България – както бе в 1990-та , и в 1993-94-та, и през 1996, и при царското правителство, и при това на предишната тройна коалиция.

И на четвърто, но всъщност на първо по значение място – рестарта на антинационалния проруски проект за сроежа на АЕЦ “Белене”. Тук е редно да си припомним, че коалицията между БСП, ДПС и Атака не е създадена по време на  последните парламентарни избори. Тя бе създадена и развита в хода на референдума за и против АЕЦ “Белене” – и тогава рубладжийската спойка между трите управляващи днес партии беше повече от ясна. В крайна сметка – след 45 дни на протести – вместо своята оставка кабинетът на Орешарски сервира не пред нацията, а пред Националния съвет на БСП ясно заявеното намерение да строи “Белене”, като за целта отново ще се създават експертни комисии, които да потвърдят “целесъобразността” на проекта, и ще се търсят външни инвеститори.

Има един такъв инвеститор – и той се знае отколе – това е самият Путин и неговия федеративен бюджет, който още преди няколко години оферира възможността да ни отпусне държавен заем, който ние да изплащаме с доходите от централата. А откъде ще дойдат тези доходи на новата ядрена централа – чиято нерентабилност бе доказана от всички експертни оценки? Ами от нашите джобове, разбира се. От дебелите сметки за ток, който ще потребяваме, за да покрием с парите си руския заем.

Изваждането на този проект отново на дневен ред – след пропадналия референдум и решението за спирането му, потвърдено от НС и българското правителство, е нещо повече от национално предателство. То означава на практика заличаване на националната идентичност, отнемането на възможностите на България да води самостоятелна държавна политика.

При най-оптимистичния сценарий стойността на централата, която ще покриваме десетилетия наред с парите на българските данъкоплатци, ще бъде между десет и дванадесет милиарда евро. С този ярем на шията и с пълната, стопроцентова енергийна зависимост от Русия, за никакви национални политики не може да става и дума. Като – забележете – всичко това се прави при доказаното вече свръхпроизводсгво на електрическа енергия от български производствени мощности, при което около 20 процента от това количество изобщо не може да намери пазарна реализация – и се налага цели електроцентрали да бъдат спирани или да работят с намалена мощност.

Рекапитулацията от цялата тази политика, репресивна спрямо бъдещите шансове на страната ни, може да се изрази с думи като наглост, омерзение, нетърпимост. Ала когато хората въстанат срещу наглостта и подлостта на днешните управници – и открият, че техните ненасилствени граждански жестове не създават условия за промяна, те изпитват разочарование, последствията от което са дълготрайни и пагубни.

Защото тогава хората – и особено младите, знаещите и можещите сред тях, се оттеглят в реална или вътрешна имиграция.

Така България ще бъде лишена за пореден път от едно младо поколение, което е открило шансовете на гражданския дух и гражданската солидарност – и сега с покруса открива, че наглостта е по-силна, а лъжата – несъкрушима. Те ще си тръгнат – както си тръгнаха милион и половина техни събратя от предишните поколения, ще прекрачат границата на омерзението и ще гласуват с краката си през Терминал 2 – ще гласуват против тази проклета територия, която ограбва тяхното бъдеще и го натиква в блатото на лъжата и пошлостта.

Защото в страна, в която си намерил сили да кажеш своето “не” на подмяната, ала няма кой да те чуе, наистина няма никаква перспектива, нито пък шанс за достоен живот.

Ще останат старите, които още не искат да повярват, че животът им е бил прахосан нахалост.

Ще останат неуките примитиви.

Ще останат селяните и робите по душа.

Ще останат бай Ганьовците и циниците.

Та това е национално харакири – ще кажете вие – кой може да отреже по този начин клона, на който седи?

Не – е моят отговор – това е трансформация.

Чрез класовото прочистване на свободните и перспективни българи се извършва трансформацията на свободна България в нещо като руска колония – в нещо подобно на въжделената още от Восточния департамент Задунайска губерния. И това не е днешна цел – всъщност отдавна се работи по това – и България отдавна е нарочена като първата и може би единствена страна, която ще бъде отбита от европейските цивилизационни ценности и върната в орбитата на тоталното руско влияние.

Не е нужно да се питате защо. Ами за да се покаже пробивът. Да се вдъхне увереност у рубладжиите и агентите от петата колона навсякъде по света, че и те могат да успеят – както успяха червените боклуци у нас.

За целта умни, способни и свободолюбива българи просто не са нужни. И се прави нужното, за да бъдат отвратени и омерзени от близо четвъртвековното развитие на българската псевдодемокрация. Да бъдат изтощени до такава степен – и то толкова демонстративно от българските идиотии – че да плюят зад рамо и да си заминат.

Ще се запитате – ами празнотата, зейнала на тяхно място? Кой ще поеме нравствената отговорност за тяхното прокуждане, кой ще плати негативите от тяхната липса?

Спокойно – има кой. Те ще бъдат отпратени и... подменени. Българската национална общност ще бъде заменена от една компилация от шарени малцинства, в които особено важните акценти ще се падат на новите руснаци, поселващи се тук така, както някога англичаните са се поселвали в курортни градчета по високите части на Хималаите, за да се спасят от мусонните жеги. Ето ви две публикации, върху които си струва да се замислите.

Първата е във Vesti.bg  от 05.07.2013. В нея председателят на сдружение “Недвижими имоти” Иван Велков споменава, че “има приблизително 320 000 имота, които са собственост на руски граждани от черноморски и други региони”.

320 000 руснаци, резидентирани в България – плюс техните семейства – това май е внушителен брой, нали?

Но изглежда че всъщност са повече – ако се съди по това, че публикация в Livenews.bg от 29.07.2012 г. цитира данни, изнесени от зам. министъра на правосъдието Деница Вълкова на международен семинар в Слънчев бряг, организиран от Национална нотариална камара на България и Федералната нотариална палата на Русия. Според зам.министър Вълкова към този момент “347 000 руски граждани са закупили имоти в България.” В други публикации между впрочем се споменава, че по време на правителството на ГЕРБ алъш-веришът с български имоти е леко позатихнал, но след идването на власт на новата тройна коалиция е постигнат нов пик в продажбите на руснаци.

Всеки може да си направи сметка какво всъщност означава това.

И всеки може да се представи къде искат да ни отведат, теглейки ни за оглавника като покорни волове.

И всеки може да разбере – ако поиска, разбира се – че вече става дума не за ляво и дясно, не за политически капризи, а за оцеляването на националната ни идентичност – за независимостта на България.

Българската история таи не само срамни тайни – но и доста примери как мислят и как действат достойните българи при сродни обстоятелства – хора като Левски, като Ботев, като Стамболов.

Време е да си ги припомним. Докато още можем да си спомняме.

---