© Гудрун Доротея Радев, за Vagabond, БерлинПо повод откриването на Берлинале пристигналата из целия свят аудитория преживя положителна изненада: световната премиера на творението на Wes Anderson: Grand Budapest Hotel.
Фантастичен старт на 64-тото Берлинале
Много сполучлив филм, който има нужда от широкия екран и чудесно го пълни: с пейзажи на фантазията, със симпатично остаряла вътрешна обстановка и безбройни кинозвезди, които се появиха на тържествената първа вечер на 64ия филмовия фестивал тази година от 6-ти до 16-ти февруари. По червения килим вървяха например Willem Defoe, Ralph Fiennes, Jeff Goldblum, Bill Murray, Edward Norton, Lea Seydoux, Tilda Swinton.
Този някак си малко носталгичен филм впечатлява очите и сетивата: прашни принадлежности, старомодно фоайе, антични асансьори, въжени линии и олдтаймер. Всичко това, каквото елегантен хотел от 30-те години в Зубровка – фиктивен планински курорт някъде между Австрия, Чехия и Унгария – може да предлага.
Сътрудниците на хотела играят страхотни, преди всичко Ralph Fiennes като от женските гости пожелан и красноречив главен портиер Gustave. (Заради него филмът би трябвало непременно да бъде гледан в оригинал). Симпатични и убедителни се представят и младите артисти Toni Revolori като новото асансьор момче Zero и Saiorse Ronan като сладкарка. Предупреждавам: не всички величия на киното можете да разпознавате на пръв поглед. Иска се няколко моменти докато човек се сеща, кой се явява – било като постоянен гост в любимия хотел, като член на семейството или затворник.
Който обича напрегнато действие е точно на място в филма, тъй като става дума за завещанието на вонящо богата госпожа – това възбужда желания и носи движение в събитията. И въобще Grand Budapest Hotel осигурява забавление и даже се тълкува като най-добрият филм на американския култов директор (Вие от него познавате The Royal Tennenbaum, Moonrise Kingdom, водолаз дълбокото морето. Между другото работата е пълнена с лекции по добро поведение, дискретност и учтивост. Старата школа? Да, някак си, но очевидно харесана от публиката.
Времето на човекоядците
Не напразно всеки набор на фестивала от 12 години насам поощрява младите немски кинодейци да покажат своите последни творби – или в конкуренцията или в секцията „перспективата на немското кино“. От година до година те достигат високо ниво. Сега ще стане дума за един пример:
Така изглеждат те - героите на стопанството през 21ия век. И те действат почти като че ли играят на покер: все отново изваждайки козове от ръкава - пардон лаптопа - в форма на аргументи или числа. Изглежда, че жонглирането с милиони им доставя даже удоволствие…
Техният дом не е собственото жилище или съпруг/ата, точно напротив елегантни хотели. При това те летят по света без изобщо да се допират до градовете или да влизат в контакт с жители – освен при бизнес разговор или флиртуване с прислужница в стаите. И все пак те поддържат връзката към външния свят – чрез мобилни телефони или видео-конференции. В края на краищата се намират посред Африка.
Всъщност мъжко царство при двамата заклети бизнес консултанти внезапно се появява жена като нова сътрудничка. Вследствие на това започва едно опипване, маневриране, взаимно ласкаене, извъртане като котараци около горещото мляко. Какво иска тази съперничка? Или вече седи в същата лодка? По принцип колегите се надяват на повишение по служба, вместо това сменят се шефовете и предложенията. Първо смятат, че са в предимство, знаейки силната фирма зад тях. Когато тя обаче се разпада, просто е погълната, постоянно се променят договореностите. Та нали са свикнали да преосмислят, бързо да комбинират и да реагират на неочаквани нови обстоятелства.
Момент, не се ли чуват изстрели в града? Вече не могат да се чувстват сигурни – нито в работата нито в това луксозно настаняване…
Режисьорът Joannes Naber и тримата главни герои на Sebastian Blomberg, Devid Striesow, Katharina Schüttler са убедителни – като че ли никога не им се е налагало да се справят с нещо друго освен с трезво изчисляване на бизнес и общуване с печалбари – учтиво и същевременно надменно, от Германия.
Берлинале отново без българско участие
Къде всъщност се крие българският филм? Когато на Берлиналето става дума за източно-европейското присъствие, напразно го търсим тук. Големите награди редовно спечелват румънските филми (например 2013 г. с драмата между майка и сина Poziţia Copilului или унгарски камерни филми както «Само вятърът» на Bence Fliegauf. Сръбски комедии както «Парадата» ни разсмейват, а пък полските кинодейци умеят, все отново да слагат акценти (особено Andzrej Waida).
През тази година документации от средно-азиатски републики – в Берлин тях ги пресмятат към източно-европейския филм – предизвикат немалък интерес. От Киргизстан идва/пристигна «Flower of freedom», от Таджикистан «Сhilla/40 дни на тишина», от Казахстан социалната драма «Nagima».
Нито една година не липсват и юго-източните съседи на България: турците даже взеха вече Златната мечка с «Мед» преди няколко години и през 2012 г. с «Lal gece» наградата за най-доброто участие в раздела за деца и юноши и така нататък…
През тази година привлича внимание кюрдският детски филм «were denge min» или турските прожекции в секцията Панорама «Kuzu» и «Kumun tadi». Даже Гърция постоянно се представи на берлинския филмов фестивал – този път отново в самото състезание, значи сред най-изтъкнатите участия с «Стратос», макар и да не е спечелила нищо. Напразно обаче търсим България сред филмовите страни…
Няма коментари:
Публикуване на коментар