Милен РадевВ Москва почина Валерия Новодворская.
На 64 години, поразена от „инфекциозна интоксикация“ тя намира покой след своя безпокоен, пламенно и честно изживян, наистина героичен живот.
Тя намира покоя, който Воланд бе обещал на измъчения Майстор, но нейният покой е покоят на непобедената човешка личност.
Както само малцина по света, след всички затвори, лагери, психушки и спецучреждения, след десетилетията на тормоз, подигравки и преследвания при „реалния социализъм“ и „нереалната перестройка“, та чак до днешния модерен ретро-сталинизъм, Валерия Новодворская остана несломена, непобедена и съвършено безстрашна. Най-свободният човек, когото познавам.
И човекът, който най-осмислено и убедено ненавиждаше болшевишката съветска власт и комунистите. Ненавиждаше ги по собствените й думи „заради пошлостта, жестокостта, глупостта и несвободата“
Хилядите й читатели, поклонници и почитатели стоим днес пред една незапълнима празнота.
Тъй уникален и въодушевяващ бе гласът й, такава виталност, ирония, остроумие и изстрадана мъдрост бликаше от нея, тъй световно неповторима бе фигурата й на независим и нестрахуващ се от никого борец за свободата, за истината и достойнството на човека, че липсата й няма как да не направи живота ни по-беден и сив.
От тук нататък само ще препрочитаме и ще се ровим из стотиците й статии, ще слушаме и гледаме незабравимите й спонтанни, лакътушещи като джазова импровизация видеокоментари по злободневни и вечни теми. Но никога повече няма да чуем мнението й за актуални събития, няма да сравняваме с нея оценките си за този и онзи прославил или опозорил се съвременник, за тази смела или онази мърляшка постъпка на хора, на политици и държави.
Немногобройната читава Русия осиротя. Човешкото пространство в тази днешна истинска империя на злото, както винаги я наричаше покойната Валерия, се свива до неразпознаваемост.
В Москва властва изчадието на кремълския трон, поддържано от одобрителното ръмжене на многомилионна тълпа хипнотизирани, оскотели русияни. Хищно настървени за чуждо щастие и за чужди трудови блага.
Без умната, благородна и непреклонна човешка фигура на Валерия Новодворская Русия все по-неудържимо се превръща в лагер на чумавите и прокажените, страшен пример за сплашване на непослушни деца и на лекомислени народи, един реално осъществен земен ад под синьото небе…
В дългия си и незабравим разговор с украинския журналист Дмитро Гордон през 2008 г. Валерия бе споменала, че след 40 години дисидентски стаж, тя като стрелян човек е виждала и много по-страшни образи от Путин и такъв като него не може да я изплаши. Ако се наложи, продължи тя, сама съм готова да изпия чашката с полоний, защото такава смърт е къде, къде по-лека от онова на което той и колегите му са способни.
Днес така и не знаем дали е изпила чашката…
Валерия напусна нашия свят в деня, в който руски сухопътни части с танкове и ракетни установки пресичат границата с Украина, навлизат в украински градове и без повече намигвания и преструвки започват своя поход на Запад, срещу демокрацията, срещу европейския ред, срещу цивилизацията и хуманизма.
Затова, когато желаем светъл път на тази измъчена душа, когато се заричаме паметта й да бъде светла и вечна, не може да не се провикнем след нея:
Валерия Илинична, бъдете наша застъпница г о р е, защото идва нужда велика!
Мракът над Русия е от вчера още по-безпросветен.
Затова пък на небето свети нова звезда, по която можем да се ориентираме...
Няма коментари:
Публикуване на коментар