
И на ставане, и преди лягане тези дни съм отново и отново поразен от буйно бликащата, съвършено ирационална злоба, която изливат в мрежата отявлени и ослепени от някакви техни си мании десебисти към най-невероятен обект - към Движението 22 септември и към неговите учредители...
Все гледах досега с мека и добродушна ирония на комичните десебистки опити да се очернят и осмиват хора, несподелящи стопроцентово техните обсесии за единствено правилната и интелектуално извисена линия.