Близкият Изток – както самото название напомня още от времената на Британската империя – е близко, прекалено близко наистина та останалата част на света да си позволи да е равнодушна или да го игнорира. От четири десетилетия този регион диктува световната синоптична обстановка:
Една от спецификите на тоталитарните режими е, че визуалното наследство, което остава след тях е винаги пропагандистки разкрасено и има много малко общо с реалния живот, с истинските събития, преживявания и емоции на хората през онези години.
Някои казват, че се срещали и съвременници, които не изпитват постоянна и пламтяща любов към cтраната на прокиснатия квас, на цървулите от брезови кори, на самогона, нагайката и казашкия ботуш.
Трудно ни е да го повярваме, сърцето и умът ни отказват да приемат такава противоестествена
Писано е много по темата за пренебрежението, неуважението, а често и деспотизма, на които е подложена жената от страна на истинните последователи на мохамедовото учение.
Току що се научаваме, че изтъкнатият член на управляващата консервативна баварска партия ХСС (Християн-социален съюз) Вилфрид Шарнагел наруши едно от неписаните табута в следвоенна Германия. Той пледира публично за обявяване независимостта на Бавария.
Както мнозина свои сънародници г-н Шарнагел вероятно вижда отечеството си като жертва на непрестанен тормоз от останалата част на Федералната република. Тормоз финансов (чрез
Главният вход на съда в Моабит, Берлин впечатлява пристъпващия към него с величествените си колони, фигури и орнаменти в необароков стил.
Вчерашна среща, която имах точно там, стана повод да прегледам отново един уникален по своята наситеност разговор с датския психолог Николай Сеннелс от началото на 2010 г. за проблемите на ислямската култура с общоевропейските ценности и за сериозната заплаха, пред която е изправена пасивна и обезверена Европа.
Олег-Сандро Панфилов е роден през 1957 г. в Таджикистан. Правозащитник, журналист, писател, професор в Грузинския държавен университет, кинорежисьор, блогър и един от най-активните участници във Фейсбук, които познавам.
Наближава четвъртата годишнина от началото на руската военна агресия срещу Грузия. По онова време блог Де Зората още не беше учреден в тази форма, затова едва постепенно някои материали, публикувани тогава в едноименния форум се въвеждат сега тук.
През 2007 година – в месеците след убийствата на Анна Политковская и Александър Литвиненко - една руска журналистка и писателка ми бе направила впечатление със статиите и с книгата си, превърнала се бързо в политически бестселър.
Елена Трегубова - млада и атрактивна, очевидно даровита и смела, се открои тогава на фона на все по-загубващата индивидуални очертания руска публицистика.
Току що научаваме, че руският самодържец (производно от: сам си държи яйцата - засега!) цар Ботокс I (на снимката вдясно) заявил чрез говорителя си Песков, че все още не бил отделил време за да се запознае с новия закон за митингите
Попадна ми вчера, постнат във Фейсбук сегмент от т.н. орелеф под паметника на Съветската армия в Бургас. Участникът с право сочи центъра на композицията и се пита какви ли мотиви са накарали създателите на паметника да увековечат размяната на сладострастни ласки между две мъжки особи ...
Какво да мисли човек за нашата България, когато забележи как дори патриотично настроени хора - наши френдове във Фейсбук - споделят с уважение и едва ли не страхопочитание къмто покойника мисли по повод 70-годишнината от екзекуцията на съветския агент Заимов...?!
[caption id="attachment_4479" align="alignleft" width="275"] Прокурорът Бах, на заден план обвиняемият Айхман[/caption]
Айхман – банален или изключителен
Преди 50 години, малко пред полунощ на 31 май, в затвора Рамла край Тел Авив е екзекутиран Адолф Айхман – организаторът и изпълнителят на геноцида над евреите от Европа по време на Втората световна война. Die Welt Online публикува вчера интервю с прокурора