Московски ветеран на КГБ признава вината на службата за убийството на Георги Марков

©  Милен Радев

Световните медии продължават да публикуват усилено противоречиви материали за неотдавнашното убийство в Лондон на руския емигрант Александър Литвиненко.

След като преди няколко дни в дискусията се завъртя

Обвиняващо Путин интервю на Валтер Литвиненко вбеси Кремъл

© Милен Радев

Британският всекидневник “Индепендънт” публикува в съботния си брой обширен материал, посветен на първата подробна изповед пред пресата на Валтер Литвиненко, бащата на отровения неотдавна руски емигрант в Лондон.

Настойчиво и с тона на прежалил себе си човек

“Последните му думи към мен бяха: Марина, толкова те обичам!”

© Милен Радев

Вчерашният брой на “Сънди Таймс” публикува резюме от разговор на представители на редакцията с вдовицата на убития в Лондон руски емигрант и бивш агент на ФСБ Александър Литвиненко.

Както пише вестникът, интервюто е било много тежко за Марина, която е говорила през сълзи. Тя е споделила, че последните думи на умиращия преди да изпадне в кома са били “Марина, толкова те обичам!”.

44-годишната вдовица решила да направи изявленията пред “Сънди Таймс”, възмутена от тиражираните “напълно неверни измислици” из пресата за съмнителния характер на съпруга й, за това, че той бил шпионин и измамник. В интервюто си тя подчертава, че съпругът й е бил честен човек, който винаги се е противопоставял на криминалния свят.

В необичаен за “Сънди Таймс” стил се цитират силно емоционални пасажи от разговора с Марина Литвиненко, която разказва за покойния като “любящ и грижлив баща и забележителен мъж, който ще липсва на всички ни”. Марина описва триседмичната мъчителна борба на Александър със смъртта, стремителното му състаряване от ден на ден, опитите си да крие пред него своето отчаяние.

Вестникът разказва как чувството за свобода във Великобритания постепенно накарало семейство Литвиненко да забрави предпазливостта и страховете. “Шестте години в Англия ни направиха други хора”, казва Марина. Тя, Александър и 12 - годишният им син Анатоли се заселват в Северен Лондон и постепенно навлизат в бита на чуждата страна. Александър често обръщал внимание на това, че за разлика от Русия, където всеки върши каквото си иска, във Великобритания нещата се определят от реда и от законите, валидни за всички.

“Разбира се, че Саша имаше врагове, но никога не съм предполагала, че може да е на прицела на убийци”, разказва Марина Литвиненко. Същевременно тя съзнава, че неговите бивши колеги от ФСБ никога не са могли да му простят това, което той е сторил за разкриване на престъпленията на службата.

Вдовицата е доста предпазлива в някои части от разговорра и избягва отговор на прекия въпрос дали властите в Русия или самият президент Путин стоят зад убийството. На молба да коментира обещанието на Тони Блеър, че отношенията между Великобритания и Русия няма да влияят на разследването на убийството, Марина казва, че съпругът й винаги е бил впечатлен от това, колко много означава отделната личност в Англия и колко малко важи тя в Русия:

“В Русия няма никакво значение, колко хора са убити. Иска ми се да вярвам, че в Англия животът и на един едничък човек може да бъде много важен”.

Оказва се, че 1 ноември, денят, в който е отровен Александър, е наситен със символика – това е точно денят, в който преди 6 години семейство Литвиненко успява да се измъкне от Русия и през Турция да замине за Англия. Тук, в чуждата страна, далеч от руската потискаща действителност, пред очите на Марина съпругът й започва развитие – бившият офицер на ФСБ се превръща постепенно в писател, публицист, борец за граждански права в своята Родина.

“Когато се запознахме, виждах в него много скрит потенциал”, завършва разказът на Марина Литвиненко в “Сънди Таймс”.

“В Англия той стана истински човек, истинска личност. Почти всяка вечер разговаряше с часове с Владимир Буковски. Това бяха неговите университети.”

---

Въпросът на въпросите

© Милен Радев

Съществуват гениални престъпления. Гениални като мащаб или като перфектна маскировка на извършителите. През последните седмици ставаме свидетели на престъпление гениално като замисъл.

Всеки изминал ден след убийството на Александър Литвиненко носи все нови и нови подробности, които допълват знаковото послание, изпратено до всички

Да се здрависваш с главния заподозрян в политическо убийство

Интервю на Милен Радев

Дмитрий Хмелницки, архитект, историк на архитектурата и публицист е роден през 1953 г. От 1987 г. живее в Берлин. Автор е на книги и статии за историята на архитектурата, за историята, културата и политиката на СССР и постсъветска Русия. През 2006 г. издава сборник статии “Истината на Виктор Суворов. Да пренапишеш историята на Втората световна война” и книгата “Ледразбивачът от "Аквариума". Беседи с Виктор Суворов”.

Москва не вярва на сълзите. На кого вярва Лондон

© Милен Радев

Не винаги е приятно да се окажеш в ролята на пророк. Особено, когато пророкуваното развитие влиза в разрез с основни принципи, на които би трябвало да се изгражда нашето западно разбиране за правата на човека, за ненакърнимостта на човешкия живот

Смях в залата

© Милен Радев

И в най-трагичната ситуация се случва да ни напуши смях. Понякога се смеем през сълзи. В сегашния случай обаче смехът се съпровожда от скърцане на здраво стиснати зъби.

Може ли да бъде друга реакцията на многогласното, но хармонично пеене, в което от сутринта се упражняват някои от световните

Силата на Русия се крепи на глинени крака

Едуард Лукас *, кореспондент на Economist за Централна и Източна Европа
От днешния брой на в-к Times

Как бе убит Александър Литвиненко? Все още не знаем, може би никога няма да го научим, но едно е ясно: неговата смърт маркира началото на нова Студена война. Въпросът е, как да я спечелим.

Бандитската и арогантна реторика на Владимир Путин, редовното използване на убийства в бизнеса и политиката

Това фатално име “Пикадили”...

© Милен Радев

Съвсем неотдавна смъртта на руската журналистка Анна Политковская зловещо ни припомни убийството на Георги Марков в Лондон през 1978 г. Общото в двете престъпления бе специфичният момент на тяхното извършване – в навечерието и съответно на самия рожден ден - на Тодор Живков тогава и на Владимир Путин днес.

Резиденти на бели коне

Германия под икономически и политически натиск

Милен Радев, в-к Седем и ОщеИнфо

У всеки, който е чел документалната повест на преминалия на Запад съветски разузнавач Виктор Суворов “Аквариум”, остава незабравимият спомен за сложно структурираната, строго конспиративна система на вербуване на агенти от КГБ и ГРУ през онези години.

Днешният посткомунистически свят предлага на наследниците на Дзержински, Ягода и Андропов много по-удобни, на вид съвършено легални и вероятно далеч

Гласът на Анна Политковская звучи отново в Берлин

© Милен Радев

Убитата миналата седмица в Москва руска журналистка Анна Политковская бе често канена и изслушвана с внимание в Германия. Книгите й излизаха без закъснение на немски и имаха своя принос за преобладаващо критичния поглед на интелектуалците както от ляво, така и от дясно към Путинска Русия.

Русия остана с Човек по-малко

Милен Радев

Новината за подлото убийство на Анна Политковская сграбчва за гърлото и премрежва погледа.

Тя буди възхищение пред смелостта на покойната и разгаря ярост пред наглостта на поръчителите.

В днешна Русия нейното име се бе превърнало в

Да напишеш отново историята на Втората световна война

Виктор Суворов като ледоразбивач

Милен Радев, за в-к "Анти"

От началото на 90-те години до днес едно име не дава покой на академичните историци и пазители на единствено вярната истина за последната световна война. Едва ли след Александър Солженицин друг автор е бил подлаган на подобна кампания на идеологическа и личностна разправа и на Изток, и на Запад както авторът на “Ледоразбивача”. В тази и в още половин дузина следващи книги Виктор

Денят на аутсайдерите

Берлинале 2006 завърши изненадващо и смело

© Милен Радев

Започнала с нестандартни решения на журито, снощната гала церемония по награждаването на лауреатите на Берлинале продължи с изненадите до самия върховен момент – когато председателката Шарлот Рамплинг произнесе името на филма, отличен със Златната мечка – босненския Гърбавица. Едва ли имаше някой в Берлинале Паласт или в съседното кино

Берлинале – събития и хора

© Милен Радев

Освен с филмите от различните конкурсни и паралелни програми, Берлинале привилича и с други фестивални прояви – пресконференции, специални призове, следпремиерни партита.

В един от нашите репортажите по-рано България бе определена като бяло петно на картата на Берлинале 2006. С удоволствие идва моментът за корекция на това прибързано заявление: на бляскава церемония българската актриса Весела Казакова бе приветствана като една от носителките на приза Shooting star 2006 («стремително изгряла звезда»).