понеделник, април 09, 2012

20 години от сръбската обсада на Сараево

© Милен Радев

Навършиха се 20 години от началото на най-дългата обсада на един град през ХХ век. Повече от три години сръбски военни и четнически части държаха в почти пълно обкръжение столицата на Босна. На само 400 км от София, на 500 км от Виена и Рим, пред очите на световната общественост се разигра трагедия от средновековен мащаб.

Мюсюлмани и християни, жителите на Сараево - европейски град, неотдавна столица на Олимпиадата - бяха подложени на безжалостен сръбски терор.

Разположени по хълмовете около Сараево, от които градът се вижда като на длан, сръбските военни обстрелваха денонощно улиците, площадите, пазарите, панелните блокове и къщите с артилерия и автоматично оръжие. Безброй снайперисти „уживаха“, както се казва на сръбски да избиват като зайци мирни сараевски граждани, притичващи от ъгъл до ъгъл в отчаян опит да намерят вода, храна, лекарства...

По време на обсадата бяха убити над 10 000 души, 60 000 – ранени. От убитите 1 600 бяха деца.


Лично аз никога няма да забравя трагичната история на двамата млади влюбени Адмира Исмич и Бошко Бркич (бошнячка и сърбин) – наречени „сараевските Ромео и Жулиета“ – застреляни от снайперист при опит да се измъкнат от обсадата. Труповете им останаха да лежат с дни на един мост под сръбски обстрел.

admira-and-bosko

До ден днешен в сръбската публична среда слабо се чуват гласовете на почтеността, на разума и разкаянието за масовите престъпления в Босна, извършени от сърби заради перверзната сръбска идея. Сред западните ни съседи преобладава шовинистката пропаганда, масовото самооправдаване и отказът за анализ и справяне със срамното и престъпно близко минало.

Завчера Сараево почете паметта на своите загинали по време на сръбската обсада граждани със символична акция и емоционална церемония. На централната пешеходна чаршия бяха наредени 11 541 празни червени стола за всяка една от жертвите на блокадата. Стотици от тях бяха съвсем малки – за недоживелите пълнолетие деца на Сараево…

През същата 1992 г. английският режисьор от полски произход Павел Павликовски заснема изключителния документален филм Serbian Epics с невиждани никога другаде кадри от непосредственото обкръжение на един от главните военни престъпници от сръбска страна Радован Караджич. Филмът бе представен на 16 февруари 2009 г. в авторитетния и известен в професионални среди журналистически Frontline Club в Лондон. Оттогава той изчезна в нечии архиви и не можеше по никакъв начин да бъде открит в мрежата или във видеотеки дори за еднократно гледане.

Току що (сякаш във връзка с 20-тата годишнина) същият филм ми попадна в YouTube, качен съвсем неотдавна от непознат потребител. Макар и в доста калпаво качество тези уникални кадри си струват гледането и архивирането от всеки заинтересован от темата.

Публикувам го тук не само в памет на сараевската трагедия, но и като актуална препратка:

. .


Отдавна беше известно, че днешният водещ член на антипутинската опозиция в Русия Едуард Лимонов е посещавал през 90-те години Босна и е демонстрирал там любовта си към православните сръбски братя-славяни, подложени на жесток терор от „турци“, от католически хървати и от американци. За Лимонов се знае, че винаги е готов да се притича на помощ на всички горки жертви на световния юдейски заговор...

Досега обаче лиспваха кадри от тези героични похождения на Едичка, днешния национал-болшевик, който е салонно и подиумно приет от повечето руски демократи и правозащитници. В него те виждат съюзник и необходимо зло в борбата с кремълското чудовище в човешки образ.

Сред малкото твърди опоненти на Лимонов са непреклонните демократи Валерия Новодворская и Константин Боровой. Те аргументирано отказват да приемат, че вълкът някога ще промени нрава си, още повече когато той и до днес се покрива с червени байраци и с всички други атрибути на комунистическата козина.

Ето че сега имаме уникални кадри (от мин. 31:20 нататък!), заснети от Павликовски при гостуването на Лимонов по баирите над Сараево. Виждаме и слушаме разговорите му с Караджич и дори ставаме свидетели как болшевикът Едичка лично заляга зад "тачанката" - лека картечница и отстрелва (със снайпер!) няколко припкащи като зайци в долината нещастни цивилни сараевски граждани…

 

3 коментара:

М. Цонева каза...

Благодаря, Милене - за припомнянето, за намереното видео с позорните престъпни сцени, за силните думи! Коя от българските медии може да се похвали днес с всичко това!

Milen Radev каза...

Малко навярно, Мариана. Но според мен отсъства и какъвто и да е обществен интерес (освен сред шепа, намерили се в изолация теркове) към теми, излизащи извън непосредствено злободневното.

Тодор каза...

Сърбите бяха единствените който воюваха не за територия, власт или пари както правеха хърватите и мюсюлманите. Сърбите воюваха за нещо което в модернистична и глобалистична Европа е кът и се смята за морално остаряло - Христовата вяра. След като атеистичният Запад предизвика разпадането на Югославия и подпалването на войната в Босна, на сърбите не им остана нищо друго освен да се отбраняват и да се борят за спасението си като малцинство в една бъдеща държава където шерията щеше да бъде на постоянна висота.