Гюнтер Грас. Лудостта на нобелиста

© Милен Радев

Днес в няколко световни вестника, чийто ляв крен се вижда и без оптически прибор като Ню Йорк Таймс или Зюддойче Цайтунг, бомбастично взема думата нобелистът Гюнтер Грас („Тенекиеният барабан“ и пр.) с нещо, което може да заприлича на стихотворение само във възпалените мозъци на преживяващи от мастития литератор и пълзящи пред него критици, редактори и допотопни политически спътници.

Съответно голяма е възбудата по първите страници на всички германски издания. Лайтмотивът е горе долу един и същ: „Литературният гений Грас предупреждава за опасността от превантивен ядрен удар от страна на Израел!“ или „Гюнтер Грас: Атомната суперсила Израел заплашва световния мир!“

За какво всъщност става дума?

Тъкмо пред западните великденски празници 85-годишният Грас е решил най-после да не си трае, а да изкара на бял свят зле спотайваните си досега антиизраелски и антиеврейски чувства. Наточил майсторът нобеловото си перо, топнал го в „последното мое мастило“, както кичозно е решил да се изрази, и надраскал една литературно непоносима, тромава и скучна политическа проза, разбита на строфи.

Поставил й заглавието

„Нещо което отдавна трябваше да се каже“,

набедил я за стихотворение и я пуснал на петимните за „антиционистка“ пропаганда медии.

Отляво веднага зафуча пролетният възторжен ураган: Ето че след Мартин Валзер най-после се намери един смел интелектуалец, който да се противопостави на декретираното „отгоре“ мълчание в Германия, когато става дума за „престъпленията на Израел“! – тази въздишка на облекчение се понесе от много страници на германската преса.

Все по-трудно сдържаните напоследък

антисемитски рефлекси

сред лявата германска публика (за настроенията в крайната десница няма какво и да се говори, те са си известни отдавна) сега защракаха като отрязан крайник на лабораторна жаба, към който е прикрепена жичка с постоянен (с десетилетно постоянство!) ток.

Но какво ни казва все пак в своето „стихотворение“ достолепният, замислено вторачен маестро, който по собствените думи не си боядисвал перчема, също както не го боядисвал и неговият партиен приятел Герхард Шрьодер?

Основното политическо послание, поднесено в немерена реч, звучи като бълнуване на въдворен в психиатрична лечебница обсесивен субект:

Израел, а не Иран заплашвал с унищожение и пръв ядрен удар. Всички загрижени за мира на Земята трябвало да се обединят за да „спасят иранския народ от пълно унищожение“. Иранският ръководител Ахмадинеджат бил

чисто и просто един „хвалипръцко“.

Иран въобще нямал и помен от атомно оръжие, а само проучвал с мирни цели, докато Израел… - и тук ще преведа буквално пасаж от „стихотворението“ за да може читателят да си състави сам представа за качеството на нобелистката продукция:

„Ах защо ли сам си забранявам
да назова по име онази страна,
в която от години – макар и по потаен начин –
е налице постоянно нарастващ ядрен потенциал,
но който не е под контрол, тъй като е недостъпен
за никакви проверки?“

… Германският стих е нито римуван, нито е в по-мерена реч от моята, нито езикът е по-художествен, напротив, може би за пръв път ми се удава 100%-но пренасяне на един стихотворен оригинал на български! По принцип би трябвало да спра тук. Но фурията, обсебила ползващия се и в България със славата на голям интелектуалец страстен социалдемократически активист го кара да се развихри в апокалиптични мащаби:

"Защо мълча, защо прекалено дълго премълчавам,
онова, което е очевидно и което се упражнява
в щабни учения, на края на които ние оцелелите
ще сме само бележки под линия
Става дума за присвоеното право за нанасяне на пръв удар,
който може да заличи целия поробен от един хвалипръцко
и принуден организирано да ликува ирански народ,
само защото някой подозира, че под неговата власт се работело над атомната бомба…“

Веднага следва обяснението защо на автора му се налагало толкова дълго време да мълчи. Не, не защото нямало кой да му каже

„Гюнтере, кажи си!“

Причината била друга:

"Възприемам всеобщото премълчаване на тези фактически обстоятелства,
на което и аз подчиних собственото мълчание,
като обременителна лъжа
също като принуда, която заплашва с наказание,
ако бъде пренебрегната;
всички познаваме присъдата - ,антсемитизъм‘…“

И така нобелистът изплю камъчето. Значи днес, на крачка от гроба, с „последното си мастило“ той се бил осмелил въпреки страшния риск да бъде наречен „антисемит“ да каже истината на света, а именно, че:

„Ядрената държава Израел заплашва
и без това крехкия световен мир <…>
а ние, германците, ставаме снабдители на едно престъпление<…>
готвим се доставим още една подводница за Израел
чиято специалност се състои в това
да изстрелва всеунищожаващи бойни глави
натам, където е недоказано съществуването
и на една единствена атомна бомба…“

Ако не с друго, то с този си пасаж големият хуманист Гюнтер Грас запя в хор с една набираща сила от месеци кампания на инициативната група „За солидарност с народите на Иран и Сирия“. Точно онзи ден те публикуваха платена реклама на половин страница във водещи германски всекидневници, в която се апелира с почти същите изрази за

солидарност с „иранския народ“,

който се борел срещу своето „пълно унищожаване под ударите на израелския атомен арсенал“ и срещу „военното обкръжение от страна на САЩ“. 1500 са подписалите това възвание сред които леви интелектуалци, политици, депутати от парламента и пр.

Не бе много трудно да открия с помощта на интернет, че въпросната акция е стартирала още през януари на крайно леви, антиамерикански и антиглобалистки сайтове. Антиизраелската риторика по тези сайтове е наситена с „антиционистки“ клишета, сред активистите пъстреят немалко имена с очевидно мюсюлмански произход. Там се води кампанията срещу доставката от Германия на още една подводница за израелския ВМФ. Левичарите изказват опасения, че на нея и на други подводници - германско производство - Израел ще разположи ракети с ядрен заряд, които след евентуална атака от Техеран, биха могли да достигнат всяка точка на иранска територия като „ответен втори удар“.

По принцип такъв тип въоръжение има безспорно отбранителен ефект защото служи като

средство за възпиране

на потенциален агресор, който трябва да изхожда от презумпцията, че ще бъде „наказан“ дори и след унищожителна атака срещу територията на Израел. На тази основа функционира взаимното възпиране на големите ядрени сили през десетилетията на Студената война.

Със съпротивата си срещу такъв тип отбранителна мощ за Израел нашите леви активисти обаче показват истинската същност на своя копнеж: унищожаването на Израел, довършването на започнатата от покойния фюрер голяма задача по т.н.

„финално решаване на еврейския въпрос“.

Разочарованието от това, че може пак да се разминат с мечтата си блика от яростните реакции из коментарните секции не само в германските (там полуприкрито), но и в доста български информационни сайтове (тук без нуждата от свян и преструвка).

В гемията на тази публика се настанява сега прославеният нобелист, дрънкайки на своята лира и припявайки поетичната си тирада. Вслушаме ли се отново в нея – и оставим настрана полемичното допускане от заглавието на този текст - не може да не му признаем едно:

Гюнтер Грас е забележително последователен в своя клиничен антисемитизъм – от 17-годишна възраст, когато (както се разбра неотдавна) той влиза в редиците на Вафен-СС, та до ден днешен…