Този текст бе написан и публикуван през 2008 г. отначало в mediapool, след това и в сборника "Хроники на злото и надеждата". Тъй като има подозрения, че все още се намират и нечели го читатели - ето го отново тук на "Де зората".
Като мото му слагам няколко реда, написани след статията в mediapool от много активния по онова време цивилен коментатор, пишещ под красивия псевдоним "Вишински"...
"...Човек може да се скъса от плач, като чете за убитите. Направете си експеримент: поинтересувайте се от списъка на убитите. Изчетете имената им и си припомнете кои са те. И с изненада ще видите, как сълзите ви ще пресъхнат. Да, 10% са били свестни хора, съгласен съм. А останалите? И каква е щяла да бъде ползата за България, ако генерал Вълков е бил оставен да си доживее до дълбоки старини?"
Вишински
В следобедните часове на 1 февруари 1945 г. двата най-големи процеса на т.нар. Народен съд в София приключват с безпрецедентни в политическата история присъди. На смърт са осъдени тримата регенти княз Кирил, проф. Богдан Филов и генерал Никола Михов, осем царски съветници, двайсет и двама министри и шейсет и седем депутати на Народното събрание заедно с двама негови председатели.
Само след няколко часа, през нощта на първи срещу втори февруари, край една бомбена яма в Софийските централни гробища комунисти и ремсисти с вече натрупан неколкомесечен кървав опит разстрелват по-голямата част от дотогавашния политически елит на България.
По същото време в София пребивава журналист със световна известност, на когото дължим безценни свидетелства за царящата в България атмосфера.
Волфганг Бретхолц
работи до 1933 г. в родината си Германия за легендарния либерален всекидневник "Берлинер Тагеблат". След закриването на вестника от национал-социалистическите властници той напуска нелегално страната и живее следващите 12 години като емигрант, писател и публицист в различни държави на военна Европа.
До 1944 г. Бретхолц посещава на няколко пъти България и като антифашист естествено не проявява в пътеписите си големи симпатии към съюзената с нацистка Германия българска политическа класа.
Това не му пречи да оцени реалистично установилия се след 9 септември комунистически режим и да опише с ужас и възмущение терора срещу представителите на стара България.
Освен актуални кореспонденции за различни европейски вестници десет години след събитията Волфганг Бретхолц издава в Мюнхен и книга под заглавие
"Видях ги да се повалят".
Отдавна бях срещал цитати от нея, но едва наскоро, благодарение на Интернет, успях да получа екземпляр от превърналия се в антикварна рядкост обемист том.
Бретхолц, който е човек с по-скоро леви убеждения, се сближава с д-р Г.М. Димитров и Никола Петков, но черпи информация за събитията и от други източници. Когато през януари 1945 г. идва за втори път в България след преврата, той заварва терора вилнеещ с пълна сила:
"Комунистическите злодеяния бяха станали още по-страшни. Много от политиците и журналистите, с които бях разговарял последния път бяха или арестувани или изчезнали безследно. С подкрепата на съветската окупационна армия комунистическата милиция бе се превърнала в господар на цялата страна. Нейният шеф, комунистическият
министър на вътрешните работи Антон Югов
се хвалеше, че благодарение на организираната по съветски образец Народна милиция бил успял "да усмири профашистката контрареволюция в цялата страна и да прочисти България от фашистки, националшовинистки и антидемократични елементи".
В действителност, пише Волфганг Бретхолц, точно жертвите, които се опитваха отчаяно да се съпротивляват на комунистическия терор, бяха истинските защитници на свободата и демокрацията.
Европейският журналист получава билет от "министерството на пропагандата" и може да присъства на заседанията на първи състав на "Народния съд". Пред Съдебната палата, докарани от цялата страна тълпи скандират "Смърт на фашистите", а залата е превърната в истинска сцена с кулиси и прожектори. Трибуналът не се намесва, за да усмири озлобената, специално подбрана публика, която по време на заседанието по инструкция изразява "чувствата" си.
Волфганг Бретхолц е респектиран от принц Кирил, който се държи смело, овладяно и с достойнство
контрира съдебните и прокурорски реплики.
По това той се различава от някои от обвиняемите, които се надяват чрез разкаяние и сервилничене пред съда да си издействат неговата милост. Когато в една от паузите млади милиционери му подвикват подигравателно "Ей, Кики, как се чувстваш днес?", принцът отвръща спокойно усмихнат: "Аз съм отлично момчета, мислете му как ще се чувствате вие...".
На въпроса на съдията дали има някакви оплаквания от режима в затвора, принц Кирил отговаря: "Стражата се държи коректно, само дето не съм свикнал да спя с други хора в една стая и с още двама мъже в леглото".
Регентите Филов, Михов и принц Кирил са били затворени в обща килия с единичен нар. След като съдията замълчава, принц Кирил добавя тихо "Но това вече едва ли е толкова важно...".
Бретхолц нарича произнесената присъда "ужасна" и смята, че в "историята на правосъдието" не е имало подобен прецедент. Официално оповестеното в София на 2 февруари комюнике не съобщава подробности за екзекуцията, но истината за това "ужасно и невъобразимо клане", както го нарича германският писател, бързо става известна в София.
Неговото описание се покрива почти напълно с
изнесеното от Христо Троански
в през 2003 г. в книгата "Убийствено червено". Тъй като данните на Бретхолц се основават на бегли слухове си струва да припомним установените от Троански факти:
"За организирането и провеждането на екзекуцията от ЦК на партията е сформирана специална команда, оглавявана от софийския комендант на милицията подполковник Веселин Георгиев. В състава й са включени само комунисти и ремсисти от системата на МВР и военното разузнаване на генерал Петър Вранчев: биячи, удушвачи и касапи от славните вартоломееви нощи. Палачи с опит."
"Още с първото действие на спектакъла възникват пререкания кой кого лично да застреля. Апетитите са насочени към княз Кирил. След години Веселин Георгиев не веднъж ще се хвали:
"Лично пролях синята му кръв!"
Същото ще твърди и Лев Главинчев, колчем се отвори приказка за нощта на 1 срещу 2 февруари: той бил ликвидирал княза, професорите Филов и Станишев, а и генерал Михов."
"Нощта е била много студена, ала тиха, без вятър. Затова надалече отекват изстрелите. Единични, пистолетни. Но изведнъж се чуват и шмайзерни откоси. Това вече е в "малките" часове, когато екзекуторите се усещат, че "церемониите" с първата група осъдени наистина са били излишни. Особено ги забавя професор Александър Станишев, принуден отначало да констатира подир всеки изстрел смъртта на жертвата."
В своята книга Волфганг Бретхолц обобщава:
"Към средата на март 1945 в София бе съобщено, че "България е прочистена от фашистки, националистки и антидемократични елементи». 11 000 души бяха изправени пред съда, от тях 2680 осъдени на смърт, а 2000 на доживотен затвор. Никога няма да научим, колко души са били отвлечени и избити без съд през това време. Голямото изтребване бе започнало. Целта му бе във всяко село и градче да се унищожи и последният човек, който някой ден би заел мястото на предшествениците си и би продължил борбата им срещу тиранията."
На 5 февруари 1945 Волфганг Бретхолц посещава в сградата на ОФ Цола Драгойчева, за която знае, че не само е била сред организаторите на процеса, но и
лично е участвала в ръководството на екзекуцията.
Посреща го недодялана, грубовата, нечистоплътна жена на петдесетина години. Бретхолц я пита какво мисли за присъдите над принц Кирил и другите "военнопрестъпници" и разчита на стандартен отговор в стила на официалната пропаганда. Неочаквано другарката Цола го шокира с едно изречение, което писателят няма да забрави:
"Никога през живота си не съм спала така блажено както в утрото на екзекуцията, след като заглъхна и последният изстрел..."
За разлика от Цола Драгойчева, България сякаш до ден днешен пребивава вцепенена и не може да се отърси от сполетелия я кошмарен сън.
5 коментара:
Те и досега не са се събудили от блажения сън, породен от смъртта на други хора.
Г-н Радев, добре е да се публикува истината за онези седмици - в разгара на гражданската война у нас. Тогава републикаците "побеждават" с помощта на главорезите на Сталин. И избиват монархистите. Нещо подобно, но с обратен знак е станало край Мадрид няколко години преди това - монархистите побеждават в Испания в тамошната гражданска война и избиват победените републиканци. Само че с риск да ме банирате(чрез няколко натискания на палеца надолу от Ваши съмишленици по Ваш "сигнал") ще Ви споделя, че ни поднасяте отново един слаб материал с гръмко заглавие. Очаквах по-задълбочени разсъждения за въпросната мръсна и проста селянка Цола Драгойчева. Тя излъчваше като мощен гама-източник цялото тъпоумие на пролетарската диктатура, която се установява у нас след 1944г. Очаквах факти за прякото й участие в избиването на противниците на партията й, както например съм чел за свекъра на Йорданка Христова - Григор Стоичков. Или за Трайчо Костов - лично ръководел и участвал в разстрелите...
Г-н Петров, сериозно ли мислите, че се занимавам с това да "давам сигнали на съмишленици" кой коментар да харесват и кой не?!
И колкократни обяснения тряба да Ви се дадат за да възприемете най-после, че коментари не се "банват", а си остават достъпни и читаеми и след "сгъването" им от софтуера след определен превес на отрицателни оценки?
Още нещо Ви е убягнало. Горният не е авторски материал, а е нещо като рецензия по стара книга на друг автор. Т.е. неудоволствието си от начина на описание на Цола трябва да отправите към него, а не към мен, който не би могъл да дописва несъществуващи характеристики след като тях ги няма в оригинала.
Г-н Радев, семейството ми притежава 9 крайни устройства за сърфиране в Интернет. Гледам по-горе над това ми мнение как "системата" Ви е банирала Vili с 5:1 мнения. Помислете колко от домашните ми устройства могат да запушат нечия уста, която Ви критикува. "Системата" работи според заданието, което й е планирано. Вие ме окачествявахте като идиот по повод скандала, който предизвика Мартина Балева и отзвука от него по СКАТ. Аз се мъчех да защите различна позиция, а точно тогава сработваше Вашата система. И сега ценя мненията и разработките Ви. Но тогавашното разминаване между звук и картина, което вкара чужди изрази у Вас не биваше да Ви дава право да ме обиждате. Апропо Вие излязохте прав. Берлинският съд в Тиергартен осъди хулигана-съпруг на Мартина Балева на 15 дни. И защити един непознат български журналист, който си вършеше работата и искаше да зададе въпроси на мнимата професорка Балева(възпроизведена като такава от фондация към университета в Базел?!? миналата година)...
Не е ли абсурдно днес нашите площади да носят имената на хора като нея?
Публикуване на коментар