Диващината като пенкилер

Милен Радев

През последните седмици към случая „Пуси райът“ бяха приковали вниманието си из цял свят и медии, и хора, на които по принцип онова, което се случва в Русия им е по-безразлично от цената на стридите на световния пазар или от размера на дисплея на новия iPhone 5.

Разправата с трите млади жени бе брутална и нагла и тя се състоя по една единствена причина: защото се бяха осмелили публично да отправят молитва към Св.  Богородица да си прибере вересиите – т.е. да разкара Путин, човекът-гарант на повече от десетилетното деградиране и на озверяването на нова Русия.

С други думи сегашният авторитарен управител на Русия слезе дори под нивото на алекоконстантиновия Данко Харсъзина, който  - както помним - поне основаваше скалъпените си обвинения не на произнесени молитви, а на „дръжте го, той псува княза, княза попържа, дръжте го!“…

И макар че отмъщението на комплексирания кремълски злобар имаше лични подбуди, планиран целенасочено, по чекистки, казусът влезе разбира се в стратегическа употреба. Съучастниците в акцията - държавната и т.н. „църковна“ власт , плюли си като „воры в законе“ в дланта, го превърнаха в съществена стъпка напред към все по-пълното

подивяване на днешна Русия.

Другояче не може да се нарече онова, което се случва от месеци в тази най-голяма страна на Земята.

Повторното настаняване на президентския престол за неограничен срок на някогашния ленинградски дребен аферист - една подигравка със здравия смисъл, с буквата и с духа на собствената конституция.

Разгонване с брутална полицейска сила на мирни протестни граждански акции. Дори на разхождащи се с бели ленти на групи от по двама-трима по московските булеварди…

Осъждане на критици на путинско-медведевия режим по скалъпени обвинения с методите на старото КГБ (вж. присъдата над гражданската активистка Таисия Осипова на 8 г. затвор чрез подхвърлен в чантата й наркотик!)…

Де факто блокиране работата на правозащитни и най-общо граждански организации чрез новия закон, обявяващ ги за „агенти на чужди държави“ ако им се докаже, че са получили и един долар от сродни организации в странство (че наследниците на КГБ могат да докажат всичко на този свят, което им е нужно, няма какво да напомням)…

За практически пълното заличаване на многопартийната система, допускането на политическата сцена само на

бутафорни креатури на Кремъл

и заглушаването в национален план на всеки независим глас вече е писано достатъчно.

Но най-страшното развитие набира сила буквално пред очите на тези, които ги имат за гледане и пред ушите на готовите да слушат. А казусът „Пуси райът“ е камъче в една редена напоследък от Кремъл гротескна мозайка, която не е чудо и да се окървави скоро…

С пълната сила на големите медии, които в Русия са изцяло подчинени на властовите структури в момента там се настройва и ожесточава една част от обществото – по-голямата разбира се – срещу другата – по-малка и много по-слаба, затова тъй удобна за плановете на политтехнолозите.

В действие влизат фундаментално примитивни механизми. Апелира се към най-ниските страсти на руснаците от това мнозинство. Възраждат се стереотипи, оказали се действени през вековете – отечеството е в опасност! Заплашено е от безродници, от безбожници, от авантюристи и чужди агенти. Остава още само фигурата на „царя-батюшка“, но и този образ се гради усърдно.

По озверяването на споменатото общество се работи с всички сили. Тук основна роля играе т.н. „Руска православна църква“ – един съвършен продукт на държавната, кагебистка власт, както институционно така и персонално.

Дълбоко корумпираната и скъсала с всеки християнски принцип РПЦ заема все по-водеща позиция на обществената сцена в Русия. Под знака на православния кръст, с почти неприкритите атрибути на

великоруския национализъм,

с образа на „хаджи Владимир“, който се понесе наскоро на крилете на новоткритата си вяра чак на Божи гроб да хвърля метани и да се кръсти, църквата внушава агресивност и безпощадност срещу вредното малцинство.

Тази квази-религиозна пропаганда хваща дикиш. Мнозинството, което не се чувства засегнато и подиграно, когато на олтара се кълчат телесата на кагебисткия висш клир и се носят словата на лишени от духовност и благочестие чернорасници с държавно поръчение, сега надигна стон и плач за поругания храм (който бе издигнат и „осветен“ от същата, дегизирала се като „църква“ секция на Лубянка) и за увредените му религиозни чувства от три лекомислени млади жени.

Написах „лекомислени“, помислих дори за „празноглави“ и веднага се сепнах. Нима и аз съм се поддал на канонадата от обвинения и търсене на кусури у т.н. „Пуси райът“, било то за обида на верующи, било заради недостатъчно талантлив пърформанс или заради антикапиталистическите им, анархистки и дори порнографски прояви?

Истината е, че от немалко време и особено след ареста си и в частност със заключителните си слова пред съда „Пуси райът“ показаха образец на гражданско, политическо израстване, на новопридобитата способност да поставят точна диагноза на все по-опасната сегашна руска обществена система.

Точно днес видях интервюто, което Надежда Толоконникова е дала в писмена форма от затвора на кореспондент на Радио Свобода.

Струва си да се прочете. Ето кратък откъс от него:

- Казахте, че няма да пишете молба за помилване. Предложихте на Владимир Путин сам да моли момичетата от „Пуси райът“ и жителите на страната да го помилват. Каква би била Вашата реакция, ако наистина постъпи такава молба от Путин?

- Не съм злопаметна и съм склонна да прощавам. Помня, че блаженните са милостиви. Но моето мнение няма да е решаващо. Аз съм за колективно решаване на въпросите. За референдум например, който в путинската система умря като политически механизъм. А какво ще решат хората, които Путин довежда до въстание със своята убиваща страната квази-политика – това е неизвестно. Много вероятно е тяхното решение да не е кой знае колко милостиво.

Лекомислени ли? Засегнати чувства на вярващи християни ли? Я по-добре да си говорим за сериозни неща…

За съдбата, която очаква смелия дякон от Тамбов Серегй Баранов, например, чието име обиколи медиите (само не и руските централни медии) по света, когато той на следващия ден след присъдата на съда срещу „Пуси райът“ отправи отворено писмо до лакомия за светски блага патриарх Гундяев и се отказа от духовния си сан, защото не желае да участва в гаврата с християнски ценности, на която е свидетел.

Скромният (и смел!) свещеник, за когото тук на сайта на Новая газета, вестникът на покойната Анна Политковская, може да се прочете рядко интересен и просветляващ репортаж, веднага бе подложен на притеснения от местната власт, от местното ФСБ/КГБ и от църковното ръководство. Посипаха се познатите клевети срещу него за да бъдат настроени миряните срещу духовника – морално разложен, алкохолик и пр.

Последната новина е, че Серегй Баранов е получил призовка за утре, 4 септември да се яви на заседание на Църковния съд, свикано за да се разгледа неговият случай… ?!?

Ето и текстът на телеграмата-призовка до Баранов. Един образец (наред с обвинителната реч на прокуратурата и аргументите на съдийката към присъдата в Хамовническия съд) на диващината, която целенасочено се култивира в днешна Русия:

„… Ваше преподобие следва да пристигнете в Тамбовското епархийско управление в кабинет № 110 на 4 септември того в 12 часа на заседание на Църковния съд в качество на обвиняем във връзка с Откритото писмо, в което Вие се отричате от Църквата и от свещенническия сан. Носете със себе си документ за самоличност и настоящата телеграма. Председател на  епархийския съд на Тамбовска епархия протойерей Петр Лукин“…

Кафка продължава да яде ряпа в своите небесни селения…

---