Стар филм и нови истини

Милен Радев

Ден преди съдбоносните избори за президент в САЩ искам да покажа тук и да препоръчам една почти напълно непозната американска документация от 1962 г., наречена „Истината за комунизма“.

Неин автор е продуцентът и режисьор G. Edward Griffin. Двучасовият филм е уникален по няколко причини.

За пръв път на Запад в него са показани така добре подбрани и толкова силни оригинални кадри от върлуването на комунизма на Изток.

Водещ и говорител през целия филм е не кой да е, а Роналд Рейгън. Като президент на него дължим края на комунистическата епоха в нашата част от света. Без него шансовете за бъдещето на децата ни щяха да са съвсем други.

Дори само заради ироничния, ангажиран и съпреживяващ образ на младия Роналд Рейгън, заради неповторимия му тембър зад кадър, филмът се превръща в неочакван празник за всички ценители на големия актьор и политик.

В началния епизод на „Истината… “ друга легендарна фигура - живеещият в десетилетна емиграция последен премиер на Русия, главата на Временното правителство Александър Керенски – въвежда със свой коментар за комунизма. Забележителни кадри…

Трябва ли да ни учудва, че точно този филм е съвършено затрит за световната културна сцена от днешния политически и медиен истаблишмънт? Че той не може да бъде открит в академични или комерсиални справочници?

И все пак не мога да не добавя поразен, че филмът отсъства по уникален начин и  от най-подробния енциклопедичен сайт за кино IMDB, в чиято база данни иначе е съхранено всяко и най-незначително световно заглавие, едва ли не всеки дори любителски филмов или ТВ-опит… Даже Wikipedia, където са описани стотици хиляди филми, няма статия за „Истината за комунизма“.

С толкова по-голям интерес го изгледах на два пъти тези дни.

..

Защо смятам, че филмът си струва вниманието точно сега?

От една страна всяко документално свидетелство за човеконенавистническата същност на комунизма трябва отново и отново да бъде популяризирано днес, когато над ¼ от световното население продължава да живее под тоталитарната власт на комунистически режими. Съвсем наскоро това ни напомни китайският писател и дисидент Ляо Йию.

От друга страна, приемствеността – институционална, кадрова и идеологическа на посткомунистическия режим в днешна Русия - е тъй очевидна за нас, познаващите и преживяващите я на собствен гръб, че само хипнотизирано стадо може да отрича нуждата да се помни и познава миналото, така и не подложено на пълно декомунизационно осмисляне.

Но защо именно в контекста на предстоящите американски президентски избори качвам този филм и обръщам настойчиво внимание на него?

Защото една от основните тези, на които той е построен, е фаталната роля на примиренческата политика на отстъпки, на късогледия т.н. appeasement (преклоняване на глава) на Запада пред двата тоталитарни режима на XX век.

Естествено - с оглед на заглавието – акцентът е поставен върху съглашателската мижитурщина пред лицето на мощните левичарски пети колони на Москва в Америка и Европа, на лекомисленото допускане на агентите на Коминтерна в центровете на западния свят.

[caption id="attachment_5489" align="aligncenter" width="257"] Алегория на Коминтерна[/caption]

Днес нашата цивилизация е изправена пред ново предизвикателство, което смятам за не по-малко страшно и борбата с него изисква не по-малко решителни и далновидни водачи от борбата срещу комунизма.

Става дума за радикалния ислям, за агресивното настъпление на налагащата тоталитарни изисквания към всички сфери на живота политико-религиозна доктрина. Фанатично учение и нечовешки практики все по-здраво стъпващи в страните на досега демократичния Запад.

Поразителни са паралелите между тогавашната световна заплаха – комунизма и днешният, обхващащ като чумна епидемия масите по света ислямизъм.

В почти всеки епизод от развитието на тоталитарния модел във филма е достатъчно да се замени понятието „комунизъм“ с „радикален ислям“ и всичко, което се случва на екрана, придобива веднага съвсем актуално и страшно измерение!

Затова придавам такова значение на „Истината за комунизма“ в контекста на предстоящия избор в Америка.

Сега там се решава дали и през следващите четири години водещата страна на Западната полусфера ще продължи да сдава позиция след позиция и принцип след принцип, дали Америка ще продължи да отстъпва пред ислямския натиск под ръководството на досегашния си президент, ще търси помирение там, където само твърдата и безкомпромисна позиция обещава оцеляване на Свободата.

Ще припомня думите на Роналд Рейгън за комунистическата опасност от неговата знаменита реч „Време за избор“, казани само две години след този филм:

„…Народ, който предпочита живот в позор пред живот под риск и в опасност е готов да бъде поробен и такъв народ си заслужава деспота… Нека наречем нещата с истинските им имена: Стане ли дума за мир или война, място за спор няма. Съществува обаче само един начин, по който гарантирано ще получите мир; и то ще го получите за една секунда – ако се предадете!
Разбира се във всеки курс, различен от споменатия, има риск, но уроците на историята ни учат, че най-големият риск се крие в т.н. appeasement – т.е. в политиката на безпринципни отстъпки. Нашите добродетелни приятели, либералите, отказват да си дадат сметка, че тяхната политика на отстъпки и помиренчески коцесии не носи решение на проблема „война или мир“, а ни тласка към избор между борбата и капитулацията…“

За същите либерали, склонни по онова време да се помиряват и побратимяват с комунистите става дума и днес. Сега техният кумир, попаднал по силата на масовата хипноза, а не на рационални предимства в Белия дом, е готов да прави отстъпка след отстъпка, да побутва държава след държава в зейналата паст на ислямизма и все още не се вижда, какво може да го спре по пътя на саморазрушаването на една доскоро велика сила…

По времето на Роналд Рейгън реалистите, предупреждаващи за всестранното настъпление и проникване на червените, бяха охулвани и клеветени като „пещерни антикомунисти“, като „ловци на вещици“ и „рицари на Студената война“. Отворените архиви и разсекретените депеши на НКВД и КГБ потвърдиха през последните години правотата на реалистите.

Запазилите днес способността си да мислят и преценяват, отказващите да хвърлят теманета пред идолите на политическата коректност са заклеймявани на Запад като „ислямофоби“ – термин, впрочем, създаден и вкаран в употреба от пропагандистите на режима в Техеран. Ще дойде може би ден, когато и от техните архиви ще изплуват на светло истинските движещи сили на защитниците на Запад на мултикултурализма и „човешките права“ на ислямистите.

За сега жреците на релативизма празнуват своите оргии, както техните предшественици преди десетилетия, които можем да видим във филма.

Така е, когато липсват политици, надарени с координатна система на ценности и решителност да ги защищават като Роналд Рейгън.

И само едно чудо утре може да даде нова надежда за света.

---