вторник, ноември 06, 2012

„На челото Христа, в пазвата Дявола!“

За изпроводяк на един самозванец

Милен Радев

Страшно става на човек да чете днес из Фейсбук писанията на хора, безспорно читави, с ума си и с добронамерени души.

Страшно, когато виждам как с пълна сериозност желаят на представилия се днес пред Създателя си „лека му пръст“, та даже и „вечна му памет“ (!!!).

Става дума при това не за кого да е, а за самозванеца и мошеник „патриарх“  Максим, настанил се на трона на патриарх Евтимий и загробил през последните 23 години възможното духовно възраждане на българския народ.

Страшно е това, което чета защото то показва паянтовото състояние на нравствените и духовни принципи сред нас, щом може на този черен жрец на погубването на България да му се желае „вечна памет“...

Не, не „вечна памет“ заслужава Марин Минков, известен също така с прозвището „патриарха“, но „вечен позор“, както пишат някои приятели. Такова определение разбирам и споделям (макар че „вечен“ ми звучи малко бомбастично, стига и „заслужен“).

При това, и мнозина ще ме разберат, аз не му вменявам във вина сътрудничеството на КДС, както други имат право да сторят.

Моето обвинение е заради фаталната роля на „патриарха“ през последните 23 години, когато той направи всичко за да се увековечи хипнотизирането на България, за да не се случи тъй нужното духовно очистване и ново начало.

„За мъртвия или добро или нищо“ пишат мнозина. „Всички сме грешни“, казват други.

Първата тази максима съм оспорвал неведнъж и днес пак няма да се придържам към нея. За мен тя е залог за потулването и замитането на страшните следи на всяко минало. De mortuis nihil… гарантира на мерзавците и престъпниците благотворна среда за все нови и нови зулуми, защото прехвърля на плещите на Всевишния всяка отговорност за възмездие – дори и правото те да бъдат обвинявани.

А за втората, че всички сме грешни... Именно защото всички сме грешни не виждам смисъл това да се премълчава. Нито по адрес на живите, още по-малко по адрес на неразкаяно отишли си покойници.

В случая говорим за един от големите грешници, на чиято съвест лежи вината за това, че българският народ не можа да преживее своето второ Възраждане, по-насъщно необходимо ни отколкото под турско-гръцко робство, но в голямата си част остана в плен на червените заблуди и морално подивяване...

„Нямаме право да съдим“, казват трети. Само че за никакво съдене на покойника не става дума тук. Но за отправяне към него (както сме отправяли и приживе) на обвинение.

Обвинение за това, че Марин Минков в ролята на неканоничен „патриарх“ (в действителност просто едно длъжностно лице, назначено от светската власт, както назначаваха председатели на текезесета и директори на циркове!), извърши безброй грехове срещу своите сънародници. На него България дължи голяма част от несполуките си през последните 23 години.

Помним и милиционерския произвол от горещото лято на 2004 г., когато по заръка на „синода“ на Максим (безспорно и на него лично) прокуратурата на Филчев нареди та се биха свещеници и миряни, влачеха ги по тротоарите и ги тикаха в камионетки?

А присъдата? …

Присъдата над него друг ще я произнася.

А „вечна му памет“ от мен няма да има.

Ще завърша с финалните редове от книгата Максим патриарх български на смелия, изключително начетен и духовно извисен, вече покоен, отец д-р Янко Димов. Нека при това не забравяме, че когато отец Димов написа книгата си, той не можеше още да познава следващите 23 години на продължаващо максимово вредителство.
"...От началото на втората половина на двадесетия век на българския народ се присвои най-висшето църковно устройство - патриархат. На новия патриаршески трон седи вече втори патриарх - патриарх Максим, приемник на първия - патриарх Kирил. Очертан е вече и образът на тази патриаршия. Българската патриаршия от втората половина на ХХ век, както много пъти вече се каза, е квази патриаршия и по-конкретно това важи с особена сила за годините на патриарх Максим.

В религиозно отношение българският народ не само не е организиран, но е и до основи разнебитен. Организацията на християнството в България и вярата в Бога са провалени до основи, до разруха. За цялото това състояние на вярата в Бога и на Църквата има вина и клирът, и народът, но най-виновни и отговорни за този погром са патриарх Кирил и патриарх Максим. Първият е основно и тотално бедствие, а вторият е равнодушен, съзнателен ликвидатор на Българската православна църква.

И двамата след като я употребиха за свое лично благо, я обрекоха на отмиране. Българската православна църква е курбан за и на патриаршеството на патриарх Кирил и патриарх Максим.

И така, не Българската православна църква употреби патриарх Максим, а патриарх Максим употреби Българската православна църква."



3 коментара:

П.Петров каза...

Много сполучлив коментар. Но се чувствам християнин, а ние православните християните нямаме обичая да проклинаме току-що умрял човек и да го изпращаме от този свят с определения като "мошеник". Признак е на лош вкус най-малкото. Не разбирам защо 23, а не 41 години с еднаква отговорност се е крил от народа и е служил на една тоталитарна и човеконенавистна партия. Какво направи нашето общество за да изкара на показ всичките отвратителни дела на тази партия. Едно от тях е поругаването на БПС, намесването в делатай по най-отвратителен начин, убийства на свещеници, разрушване на храмове, превръщането им в складове и младежки клубове... Кой е днес президент- син на началник отдел в ОК на БКП в Благоевград. Кой е министър - председател - бивша сянак на Живков, кой председателства НС, кой е начело на МВР. Кой е прокурорът на Републиката и т.н. Тези хора държат цялата власт у нас, разпореждат се реално с човешки съдби. До един се изкарват антикомунисти. Онзи ден слушахме пред агент Димитър, колко пострадал от комунизма бил самият г-н Велчев... Така, че обидите по един починал човек са със силата да риташ умряло куче. Лека му пръст на Максим. Добре дошъл на заместника му преподобни Николай с БМW последен модел...

Milen каза...

Позволете да не се съглася изцяло с Вас, „Българин...”.

Осирането, както сте намерил за уместно да се изразите деликатно, е за Ваша сметка. 

При това сте го свършил като последно говедо: дотътрило се на чуждо, метено място, където никой не го е канил или чувствал болезнено липсата му, помахало с опашка, пък изджъркало една рядка фъшкия и без да си забърше дирника (това говедата го не могат) продължило нататък да си троши главата.

Фъшкията ще оставим да стои заедно с визитната картичка на говедото.

Като любител на контрастите, мисля, че тя е един хубав орнамент към горното рядко сполучливо есе...

Human каза...

Максим не заслужава никакво призвание, уважение или почит; нищо подобно. За такива псевдо - водачи и ръководители на фалшивия комунистически синод трябва да се казва само ИСТИНАТА и нищо друго освен ИСТИНАТА. Дори и тя да не се харесва на фалшиво смирените "православни" атеисти които от няколко дни ронят крокодилски сълзи по измамническия си "патриарх" - полковник от ДС. И онези които се преструват на "християни" и онези които се преструват на "духовни" водачи на БПЦ и които си играят на духовници - миряни довеждат до най - обикновено отвращение и омерзение всички ( а те са твърде малко за съжаление) останали незамърсени от атеистичната комунистическа клоака християни които за разлика от фалшивите такива се опитват поне малко да водят някакъв съзнателен духовен живот.