Милен РадевИма две "школи" за възприемането, реагирането и осмислянето на потискащи и емоционално всеобсебващи актуални събития.
Едната, наложена от самия живот, е да се потопиш в тях, да ги преживяваш страстно, да се ангажираш, да се съсипваш и гориш.
Другата е да се оттеглиш, образно казано, на няколко ръце разстояние, да мериш и съпоставяш с познато, чуто прочетено и да се стараеш да филтрираш мътното вещество на всекидневието.
Признавам, че втората "школа" е несравнимо по-лесна и навярно единствено възможната, когато се намираш далеко от окото на урагана и си физически обграден от среда със съвсем други дертове и всекидневни дразнители.
Но може би пък точно това ми дава възможността и правото да припомням и да привличам вниманието и към неща извън "злобата на деня". Да събуждам (и у себе си преди всичко!) усещането за връзката с други, отминали хора и епохи, да се опитвам да прилагам аршини от съвсем друго естество.
Тук преди време бях разказал и цитирал под формата на аудиофайл за Надежда Манделщам и едно нейно откровение.
Струва ми се, че следната песен на Александър Галич (записана 1975 в изгнание в Норвегия) е хем органично продължение от една сродна душа на Надежда Яковлевна, хем пряк вик на душата на един покойник към нас, днес вълнуващите се и тревожещите се. Отправен от другия бряг.
За пръв път се хващам да "превеждам" стихове от руски. Правя го заради младите хора, които ще се затруднят с възприемането тънкостите на този велик език. Както обикновено напомням, че в превода не е вложена и трошица лирическа амбиция или каквито и да са претенции от друг род.
..
| Поезда Памяти С.М.Михоелса Не гневом, ни порицанием Давно уж мы ни бряцаем: Здороваемся с подлецами, Раскланиваемся с полицаем. Не рвемся ни в бой, ни в поиск - Все праведно, все душевно. Но помни - уходит поезд! Ты слышишь? отходит поезд Сегодня и ежедневно. А мы балагурим, а мы куролесим, Нам недругов лесть, как вода из колодца! А где-то по рельсам, по рельсам, по рельсам - Колеса, колеса, колеса, колеса... Такой у нас нрав спокойный, Что без никаких стараний Нам кажется путь окольный Кратчайшим из расстояний. Оплачен страховки полис, Готовит обед царевна... Но помни - отходит поезд, Ты слышишь?! Уходит поезд Сегодня и ежедневно. Мы пол отциклюем, мы шторки повесим, Чтоб нашему раю - ни краю, ни сноса. А где-то по рельсам, по рельсам, по рельсам - Колеса, колеса, колеса, колеса... От скорости века в сонности Живем мы, в живых не значась... Непротивление совести - Удобнейшее из чудачеств! И только порой под серцем Кольнет тоскливо и гневно - Уходит наш поезд в Освенцим, Наш поезд уходит в Освенцим Сегодня и ежедневно! А как наши судьбы - как будто похожи - И на гору вместе, и вместе с откоса! Но вечно - по рельсам, по сердцу, по коже - Колеса, колеса,колеса, колеса! | Влакове В памет на С.М.Михоелс Без гняв и без упреци отдавна вече не се репчим: Здрависваме се с подлеците, Кланяме се на полицая. Не се хвърляме нито в бой, нито поемаме рискове - Всичко си е тихо и задушевно. Но помни – потегля влакът! Чуваш ли? Влакът заминава Днес и всекидневно… А ние се бъзикаме, ние се гощаваме Ласкателствата на враговете са като кладенчова вода за нас! А някъде по релсите, по релсите, по релсите - Колела, колела, колела, колела... Такъв ни е нравът – спокоен, Та даже без никакви усилия Ни се струва пътят околен най-краткото от всички разстояния. Застрахователната полица е платена, Княжната готви обяда... Но помни – заминава влакът, Чуваш ли?! Влакът потегля Днес и всекидневно. Ще изциклим паркета, завески ще спретнем, За да е раят ни гиздав и вечен. А някъде по релсите, по релсите, по релсите - Колела, колела, колела, колела... Унесени от скоростта на времето Живеем ний, без да се числим сред живите... Несъпротивлението на съвестта Е най-удобното от всички чудачества! И само понякога под сърцето ще ни жилне мъчително и гневно: Заминава влакът ни за Освиенцим, Нашият влак потегля за Освиенцим Днес и всекидневно! А колко си приличат съдбите ни някак - И нагоре заедно, и пак заедно надолу в оврага! Но вечно - по релсите, по сърцето, по кожата - Колела, колела, колела, колела! |
Няма коментари:
Публикуване на коментар