В плен на архонти и архаронти

Милен Радев

Прецизността в думите, но и в мислите помага в сложни ситуации.

Чета възмущения и протести поради "назначаването" на някой си бинев за фактор в културата.

Всъщност такова "назначаване" няма. Става дума за избор. При това от висшето избирателно тяло, предвидено от грешно заченатата, уродлива, но все пак конституция.

Когато върховният суверен - народът - е проявил лекомислие и малокултурност в електоралните си жизнени функции резултатът е налице: малокултурни, дразнещи здравия разум решения на въпросното избирателно тяло, възмущаващи компромиси, действия, забавящи движението в посока на цивилизационния избор.

Имаше един текст от 2009 г., в който с помощта на малокултурна метафора се твърдеше, че когато в един нужник не се улучва дупката, а се клепа, тропа, маже и бърше покрай нея, по стените и по вратите - резултатът е предвидим. Нужникът става все по-зле използваем.

Не си приписваме кой знае каква прозорливост. И все пак ни се струва, че не много отдавна обръщахме внимание на нуждата от силно и категорично прозападно мнозинство, което да не трябва да прави компромиси, да отдава дан и да става заложник на архонти, архаронти и други червени мастодонти.

Това не се случи.

От неслучването насам алтернативите са две: стопиране държавните функции до нежизнеспособност с последващо лапване от евразийската хиена или компромисно и най-често възмущаващо ни лавиране според начертаната от върховния суверен крива на развитие.

Докато мнозинството не проумее, че най-късият път е правата линия, а не кривондеренето.